Решение № 202 от 19.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Смолян, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20215400500103 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 60021/19.02.2021 г. по гр.дело № 1/2020 г. Смолянският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, ал.1 ГПК спрямо Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан.

Р., че Б. и С. Р. са собственици на 4 000 кв.м. от част с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, целият с площ 7860 кв.м., участващ в образуването на УПИ **-*** със 17 кв.м.; в УПИ ***[*]***,582 със 7 кв.м.; в УПИ *-***- с 3 кв.м. и неурегулирана част от 7 203 кв.м., находящ се в кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С., при граници и съседи на имота, съгласно скица № 542/04.05.2007 г., издадена от Община Смолян, заверена с № 1528/27.12.2007 г., както следва: път, държавно, М. С. П., К. М., С. М., Х. М. и Ф. Дим. М.; и съгласно удостоверение за регулационно положение: от три страни улица, УПИ *-***, имот пл. № ***- гробища, имот пл. № *** - М. С. П.; имот пл. № *** - К. Зв. М.; имот пл. № *** – К. Ас. М.; имот пл. № *** - С. Я. М.; имот пл. № *** – М. Д. М.; имот пл. № *** – Х. М. М.; имот пл. № *** – Ф. Д. М.; имот пл. № *** - М. С. П. и имот № ***- Ф. Д. М.; придобит на основание НА за продажба на право на собственост върху недвижими имоти № ***, том II, рег. № 2211, 1 дело № 280/2008 г. по описа на нотариус К. с рег. № 122 РНК, с вх. рег. № ****/02.04.2008 г., акт № ***, том **, дело ***/2008 г. на СВ в режим на съпружеска имуществена общност, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за разликата над уважения 1 размер от 4 000 кв.м. до пълния размер на претендираната неурегулирана част с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, находящ се в кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С..

Със същото решение Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан. Р. са осъдени да заплатят на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на Б. и С. Р. сумата от 350,29 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на уважената част от исковете.

Отделно, Б. и С. Р. са осъдени да заплатят на Ф. Абд., С. К., С.К. и Ан. Р. сумата от 438 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Срещу това решение са подадени допустими въззивни жалби както от Б.Я. Р., така и от насрещните страни –Ан. Р., С. К., С. К. и Ф. Абд..

С въззивна жалба вх.№ 60377/04.03.2021 г. Б. ЯВ. Р., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 4 000 кв.м. до 7 230 кв.м. от процесния поземлен имот с пл.№ ***, кв. ** по плана на с.П. С.. Моли за отмяна в тази част и признаване за установено спрямо ответниците, че той и съпругата му са собственици и на останалата неурегулирана част над 4 000 кв.м. до 7 230 кв.м. от посочения имот.

Въззиваемите по тази жалба А.Е. Р., С. Я. К., С. Я.К. и Ф.А. АБД., чрез пълномощника им адв. В. Р., оспорват жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и молят решението в отхвърлителната му част да се потвърди.

С въззивна жалба вх.№ 60425/10.03.2021 г. А.Е. Р., С. Я. К., С. ЯС. К. и Ф.А. АБД., чрез пълномощника им адв.В. Р., обжалват решението в частта, с която е признато за установено спрямо тези жалбоподатели-ответници, че ищците Б. и С. Р. са собственици на 4 000 кв.м. от частта с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, целият с площ 7 860 кв.м.; и са осъдени да платят на Р. 350,29 лв. разноски.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба Б. Р., чрез адв.Мл., я оспорва. От съпругата му С. Р. не е постъпило становище по жалбата.

В съдебно заседание се явява лично С.Я. К., заедно с пълномощника си адв.В. Р., представляваща и Ф. Абд., Ан. Р. и С. К.; поддържат своята жалба и оспорват тази на ищците Р..

Б. и С. Р., редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът адв.Б.

Мл. моли да се уважи жалбата им и да се отхвърли тази на ответниците.

Въззивният съд намира, че решението в частта, с която е признато за установено спрямо Ф. Абд. и наследниците на Ш. Абд., че Б. и С. Р. са собственици на 4 000 кв.м. от част с площ от 7 230 кв.м. имот пл. № ***, целият с площ 7 860 кв.м., находящ се в кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С., е неправилно и следва да се отмени, като 2 исковете на Р. се отхвърлят. В останалата част, с която са отхвърлени исковете на Р. за частта над признатите 4000 кв. от същия имот, следва да бъде потвърдено.

Съображенията за това са следните:

Ищците Б. и С. Р. основават претенцията си за собственост върху имота с площ от 7 230 кв.м., явяващ част от имот пл.№ *** по плана на с. П..С., на придобивна сделка - покупка от бащата на ищеца Р. Абд. Ах., извършена с нотариален акт на 02.04.2008 г. Твърдят, че този имот е възстановен на продавача Р. Ах. с решение на ОСЗ-Смолян с две решения от май 2007 г. - № 3572/04.05.2007 г. и № 3572Ф/15.05.2007 г. Изтъкват, че последните решения са постановени, след като е водено гр.дело № 405/2000 г. на Смолянския районен съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по което е признато правото на продавача им на възстановяване собствеността върху имот в м.“С.“, с площ от 4 дка при граници: път, дере, М., П. и собствена къща.

Според ищците, след представяне на съдебното решение пред ОСЗСмолян, съгласно чл.14, ал.7 а и въз основа на искането на продавача/бащата на ищеца/, службата е следвало да измени и решението, като промени лицето, в чиято полза неправилно е бил възстановен спорният имот – ответникът. До настоящия момент не е направено изменение на неговото решение по преписка № 5353/28.02.1992 г. и въз основа на него ответниците са записани като собственици на имота.

Ответниците, освен друго, изтъкват в отговора на исковата молба, че в полза на ищеца и на праводателя му не е извършено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, като те не разполагат с позитивно, конститутивно по своя характер решение на органа по земеделска реституция.

Въззивният съд счита, че решение № 3572/04.05.2007 г. по преписка по заявление вх.№ 3572/19.03.1992 г. на ОС“З.“-Смолян по т.1 не легитимира като собственик праводателя на ищеца- неговия баща Я.Г. Р./Р.Абд. Ах./. След като не е бил собственик на имота по това решение-т.1, той не е могъл и да го прехвърли на сина си-ищеца с нотариалния акт от 2008 г.

С решение № 5353/19.04.1995 г. – т.8, по преписка по заявление вх.№ 5353/28.02.1992 г. ПК-Смолян възстановява на Ш. и Ф.А.и Абд. правото на собственост върху ливада от 7,893 дка в м.“Стр.“, тогава представляваща имот № *** по картата на землището на с.П. С.. Въз основа на решението на ПК Ф. и Ш. Абд. се снабдяват с нотариален акт за собственост върху имота с № 909/18.06.1998 г., том *, нот.дело № 1231/1998 г.на Смолянския районен съд.

Така възстановеният на ответниците имот е очертан в зелено на скица № 1 към допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице инж.Ив. М., изслушано от въззивния съд.

3

Тъй като от бащата на ищеца явно е бил заявен за възстановяване същият имот, се вижда, че между него и ответниците е бил налице спор за материално право към момента на обобществяване на земите, който е разрешен по гр.дело № 405/2000 г. на Смолянския районен съд.

С решение от 26.04.2002 г. по гр.дело № 405/2000 г., оставено в сила от СмОС и ВКС/решение № 304/15.07.2004 г. по гр.дело № 1041/2003 г., І т.о./ Смолянският районен съд по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ признава за установено спрямо Ш. Ахм. Абд. и Ф.А. Абд., че Яв. Г. Р. е бил собственик преди образуване на ТКЗС на четири земеделски имота, сред които са нива от 0,6 дка и ливада от 4 дка в м.“С.о“ при граници: път, дере, М., П. и собствена къща, в землището на с.П..С.. За да стигне до този резултат, СмРС приема, че с публично завещание от 22.04.1944 г. общият на страните наследодател Абд. Ахм. Абд.е завещал на сина си Я.Г. Р./Р. Абд.Ахм./ спорните по онова дело имоти, между които е и ливадата от 4 дка в м.“С.“. След смъртта на общия наследодател между наследниците му е извършена доброволна делба, но на други имоти. С писмен договор от 19.04.1944 г.

Абд.Ахм. Абд. е сключил договор за продажба на имоти в землището на с.П..С. със законния представител на тогавашните ответници – майка им Р. Абд.. Този договор обаче не е произвел вещно-прехвърлително действие, защото не е сключен в изискваната от закона форма. За договора е прието още, че установява само начало на давностно владение.

С решение № 3572/04.05.2007 г. по преписка вх.№ 3572/19.03.1992 г. ОСЗСмолян по т.1 възстановява правото на собственост на Яв. Г. Р. в стари реални граници върху нива с площ от 7,230 дка в землището на с.П..С. в м.“З. гр.“ при граници: път, държавно, М. С. П., К. М., С. М., Х. М. и Ф. Дим.М.. В решението е отразено, че имотът е нанесен в кадастралната карта на с.П..С. с пл.№ *** и участва в кв. **, като от него са неурегулирани 7 203 кв.м., а останалата площ е отразена в кои УПИ попада. За имота е издадено удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и скица № 542/04.05.2007 г. от община Смолян. В решението също така е посочено, че имотът е заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с публично нотариално завещание 4/44 г.

Имотът е очертан с розово и кафяво на скица № 1 към допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице инж.Ив. М., изслушано от въззивния съд. На същата скица със сиви щрихи е обозначена частта, която е обща за двата имота – по решението на ПК за ответниците и по решението на ОСЗ/нот.акт на ищцовата страна.

Т.е., с решението на ОС“Земеделие“ от 2007 г. се възстановява в полза на ищцовия баща земеделски имот, който е вече възстановен на ответника Ф.А. и брат му Ш. с решението на ПК от 1995 г.

Наред с това, в решението от 04.05.2007 г. в полза на ищцовия баща относно имота по т.1 изобщо не се споменава наличието на влязлото в сила решение № 26.04.2002 г. по гр.дело № 405/2000 г. на СмРС, т.е., решението на ОС“З.“-См., макар и 4 издадено през 2007 г., /три години след влизане в сила на съдебното решение/ не е съобразено с него, не е издадено на основание резултата по съдебното решение, признаващо, че Яв.Р. преди ТКЗС е бил собственик само на 4 дка в м.“С.“ предвид публично завещание от 1944 г., а не на имот с площ, надвишаваща 7 дка.

С решение № 89/02.05.2012 г. по гр.дело № 197/2012 г. Смолянският районен съд, по жалба на Ф. Абд., прогласява нищожността на решение, взето с протокол № 02/03.02.2012 г. с изх.№ РД-06-69/03.02.2012 г. на Общинска служба по земеделиеСмолян. С последното е било изменено възстановителното решение в частта по т.8 относно имота в м.“Стр.“ с № **** с площ от 7,893 дка и ОС“Земеделие“ е отказала на Абд. да възстанови същия имот с мотива, че е възстановен на Я. Р. с решение № 5372/04.05.2007 г. и спорът между страните е решен със съдебните решения по гр.дело № 405/2000 г. на СмРС.

За да прогласи нищожността, СмРС приема, че бащата на ищеца Яв. Г. Р., действал чрез своя пълномощник и сегашен ищец Б. Р., подава на 27.09.2011 г. молба до ОС“Земеделие с вх.№ 28-1227, с която иска имот пл.№ *** в землището на с.П..С. „да бъде отписан от регистрите на земеделските земи“, тъй като му е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 7,230 дка в строителните граници на селото, с посоченото погоре решение на ОСЗ № 3572/04.05.2007 г. Яв. Р. не е поискал да бъде изменено по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ решението от 1995 г. на ответниците, с което им е възстановена по т.8 собствеността върху същия имот, като им бъде отказано възстановяване на същия имот, а самосезиране на административния орган ОСЗ е недопустимо. Също така съдът отчита, че окончателното решение на ВКС, с което приключва спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е влязло в сила на 15.07.2004 г., Р. е могъл да направи искане за изменение на ответниковото възстановително решение не по-късно от 15.07.2005 г., а искането е постъпило чак през 2011 г., т.е., извън едногодишния срок по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, който СмРС счита, че е приложим.

Прието е още, че решението е немотивирано, не е посочено по чие искане се издава и кое налага изменението на влязлото в сила стабилно административно решение на ответниците, не е посочено правното основание, на което се издава, адресатите му и фактическите основания за постановяването му, а такива основания не са и били налице.