Решение № 6619 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6619 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100502362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 11392/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 56476/2022г. на СРС, 75 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, ОББ Милениум център е осъдено да заплати на Н. О. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, на основание чл.459, ал.1 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща медицински разходи за импланти.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че този разход е изключен от покритието по застрахователния договор, съгласно т.

9.17 от договора. Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че цитираната клауза е неравноправна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.

Законодателят е регламентирал възможност за сключване на застраховки, които са свързани с личността на застрахования. Една от тях е застраховката "Злополука", намираща своята законова уредба в чл. 459, ал. 1 от КЗ и е свързана пряко със събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, което може да бъде застрахованият или трето лице. Тя може да бъде с покритие за случай на смърт или за други рискове, които се покриват от застрахователния договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 448 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие или на определените в договора условия по застраховка „Злополука“ застрахователят е длъжен да заплати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.

За да уважи предявения иск, съдът следва да установи, че е налице сключен застрахователен договор, че е възникнало застрахователно събитие, т.е. настъпил е покрит риск в периода на застрахователното покритие /съгласно легалната дефиниция на понятието „застрахователно събитие”, дадена в пар. 1 т. 4 от Допълнителните разпоредби на КЗ/.

В тежест на застрахователят е да докаже наличие на изключен застрахователен риск, на който се позовава в отговора на исковата молба в производството пред СРС.

Това е и единственото оплакване в депозираната въззивна жалба. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че клаузата, уреждаща изключен застрахователен риск е неравноправна. Във връзка с така релевираните оплаквания, въззивният съд намира следното.

Застрахованите лица се явяват потребители на застрахователната услуга и съответно се ползват с потребителската защита, предвидена в ЗЗП, тъй като 2 притежават качеството потребител.

Съгласно чл. 7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Предвид този основен принцип в ГПК съдът следва да извърши преценка на разпоредбата на т.9.17 от Раздел IV от Общите условия на застраховка „Злополука и заболяване“, дали е уговорка във вреда на потребителя, дали отговаря на изискването за добросъвестност и води ли до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което следва от изискванията в чл. 143, ал.1 ЗЗП. В разпоредбите на чл. 143, т. 1, т. 18 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП изброяването е примерно, а не изчерпателно.

В случая в застрахователната полица – л. 67 от делото на СРС, е посочено, че се възстановяват медицински разходи следствие на злополука – до 10 % от застрахователната сума. В преддоговорната информация – л. 69 т делото на СРС, е посочено: „При настъпване на застрахователно събитие, ние ще изплатим суми в случай на временна неработопособност, престой в болница или претърпяна операция, както и ще възстановим направените от вас медицински разходи“.

Константна е съдебната практика, че при констатирано противоречие между различни разпоредби и условия в договора, приложенията и Общите условия, ОУ нямат приоритетно приложение, тъй като тяхното приложение е изключено винаги, когато друго е предвидено в договора, техническата спецификация или предложение за изпълнение.

На практика потребителят е въведен в заблуждение, предвид това, че в застрахователната полица и преддоговорната информация се посочва, че част от покритите рискове са именно за медицински разходи. Тоест договорът е представен като покриващ медицински разходи, а след това чрез посочване на тази клауза в общите условия, се изключват съществени компоненти, включително импланти, които често са медицински необходими, а това ограничава основни права на потребителя.

Приложението на посочената клауза на т. 9.17 от общите условия поставя резонно въпросът какъв всъщност е покритият от застрахователя риск, след като и разходите, покрити от НЗОК са изключени от застрахователното покритие.

Същевременно задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съдът приема, че клаузата не е индивидуално уговорена, доколкото е в общи условия, към които препраща договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е индивидуално уговорена въпреки това, но той не е представил доказателства в тази връзка. Освен това, в случая е налице хипотеза по чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са 3 били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В случая клаузата на изключения застрахователен риск е твърде широка, формулирана е общо и неясно, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП/. Не е ясно и за какви точно импланти става въпрос.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е тази клауза (съдържаща се в адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая, спорната клауза е именно такава. Не са представени доказателства потребителят да е бил ясно информиран предварително, а клаузата се съдържа само в общите условия, което противоречи на изискванията за прозрачност и добросъвестност.

Неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правно действие, поради което съдът няма право да ги променя, а не следва да ги прилага изобщо, като с оглед настоящото дело съдът приема, че валидна уговорка, предвиждаща изключен риск не е налице. В този смисъл Решение на от 20 април 2023 г по Дело C-263/22. на СЕС, с което се приема, че член 3, параграф 1 и членове 4—6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че: когато клауза от застрахователен договор относно изключването или ограничаването на покритието на застрахования риск, с която съответният потребител не е могъл да се запознае преди сключването на договора, е квалифицирана като неравноправна от националния съд, този съд трябва да я остави без приложение, така че тя да не поражда задължителни последици за посочения потребител.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди в обжалваната част.

По разноските за въззивната инстанция:

С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.

Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия до предвиденото такова, съгласно Наредбата, което възражение е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11392/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 56476/2022г. на СРС, 75 с-в в обжалваната част, в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, ОББ Милениум център е осъдено да заплати на Н. О.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл.459, ал.1 КЗ, вр. чл.448, ал.7 КЗ сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща медицински разходи за импланти.

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ОББ Милениум център да заплати на Н. О. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5