Решение № 5314 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5314 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110113562 по описа за 2023 година

Ищцата С. Е. Н.а е предявила срещу ответника „К...Г“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.07.2022 г., както и сумата от 347.22 лв., представляваща мораторна лихва от датата на инцидента – 08.07.2022 г., до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение, като по силата на сключения Трудов договор от 14.07.2021 г. ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“. На 08.07.2022 г. ищцата претърпяла трудова злополука – падане от табуретка, използвана вместо липсваща стълба, при подреждане на дрехи по рафтовете, вследствие на което е получила контузия на лявата ръка. Впоследствие се установило, че има изкълчване на лъчевата кост на лявата ръка, поради което ръката била имобилизирана. Ищцата била в отпуск по болест в периода от 11.07.2022 г. до 08.08.2022 г.

1

Сочи, че на 31.08.2022 г. била подадена Декларация за трудова злополука с вх. № 772/31.08.2022 г. На 26.10.2022 г. с разпореждане № 31991 от същата дата на ТП на НОИ – София-град злополуката е приета за трудова.

Ищцата твърди да е изпитвала силни болки вследствие на травмата, не е могла да извършва елементарни ежедневни дейности, имала силни затруднения при къпане, била е необходима помощ от приятеля , имала и затруднения със съня. Не успяла да отпразнува пълноценно сватбата си.

Твърди да има ограничение в свободното движене на ръката, притеснява се, че няма да може да се грижи пълноценно за детето си, тъй като е бременна.

Ответникът „К...Г“ ЕООД, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба,, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните.

Твърди, че разпореждането на ТП на НОИ София-град е нищожно, тъй като не съдържа необходимите реквизити. Евентуално счита, че дори да е налице трудова злополуката, ищцата е злоупотребила с право. Твърди, че в деня на инцидента ищцата се е скарала с прекия си ръководител, тъй като не била уважена молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Поддържа, че ищцата е била запозната с трудовите си задължения, както и че използването на табуретки по начина, по който ищцата ги е използвала, било изрично забранено. Сочи груба небрежност и съпричиняване на инцидента. Излага съображения, че отговорността му следва да се изключи или намали. Посочва, че ищцата ходела с високи обувки на работа и това е подпомогнало злополуката. Счита неимуществените вреди за недоказани и не във връзка с инцидента, а с предишна хронична травма на ищцата на пострадалата ръка. Твърди, че размерът на обезщетението е завишен. Оспорва акцесорния иск за лихва. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява о т представените по делото Трудов договор №35/14.07.2021 г. , че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“.

От представеното по делото Разпореждане на Териториално поделение 2

– София град на Националния осигурителен институт № 31991/26.10.2022 г., официален документ, издаден на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, се установява, че на 08.07.2022 г. ищцата С. Е. Н.а е претърпяла злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като е посочено, че същата е станала през време и при повод на извършваната работа – обслужване на клиенти в магазин Clishe, София Ринг Мол, като при поставяне на артикул на рафт, пострадалата пада от табуретка, вследствие на което получава изкълчване на главичката на лъчевата кост на лява ръка.

Видно от постъпилото по делото с вх.№333393/21.11.2023 г. на директора на Териториално поделение – София град на Националния осигурителен институт горепосоченото разпореждане № 31991/26.10.2022 г. не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила на 15.12.2022 г.

От представената по делото медицинската документация, постъпила от Столична РЗИ, се установява, че ищцата от раждането си страда от „травматична пареза на брахиалния плекус“, като от 2004 г. е с призната степен на инвалидност (65% намалена соц. адаптация с чужда помощ) по повод „Друг паралитичен синдром - родово травматична пареза на плексус брахиалис синистра – средно тежка форма“. През 2009 г. на ищцата е проведено оперативно лечение по повод хабитуална луксация (обичайно изкълчване), през 2010 г. г. е приложено повторно лечение по същия повод, в друго лечебно заведение.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, които настоящия състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че в резултат на настъпилата трудова злополука ищцата е получил следните травматични увреждания – изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата ръка, на болестно променен фон, свързан с хабитуална луксация на същата ръка, с давност от детството.

Вещото лице е констатирало, че на 08.07.2022г. ищцата С. Е. Е., на 25 г., е прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София, като при прегледа ищцата е съобщила за падане от стол по време на работа, направена е рентгенова снимка, поставена е диагноза „изкълчване на главичката на лъчевата кост“ на лявата ръка, проведено е безкръвно наместване, ръката е 3 имобилизирана (обездвижена). При ищцата, на базата на състоянието, описано в медицинската документация, постъпила от Столична РЗИ, е отчетено, че лявата ръка е с тежка степен на увреда, от тотален тип. Вещото лице е отчело, че при ищцата са налице клинични данни за увреда на лакътната става в миналото, с непълно възстановяване на разкъсаната ставна капсула, което позволява рецидивиращи изкълчвания на главичката на лъчевата кост дори при минимални усилия, както и, че обемът на движения в лакътната става е силно намален, до минималния такъв, а при всяко последващо изкълчване ще е налице болка. При така наречените „хабитуални луксации“ настъпват спонтанни изкълчвания, или провокирани от леки съприкосновения (травма), или при дейности от ежедневния живот.

Получават се от слабост на съединителната тъкан или стари травми.

Оперативното лечение средство на избор при хабитуалните луксации, но често с незадоволителен ефект.

От заключението на вещото лице се установява, че и зкълчването на лъчевата кост при хабитуална луксация изисква обездвижване за период 1015 дни, общият оздравителен процес е за 20-25 дни. Изкълчването на лъчевата кост в лакътния й край, при хабитулна луксация, причинява значителни по сила болки, по-интензивни в „острия“ период на травмата в първите 3-5 дни, постепенно стихващи в рамките на пълния възстановителен период.

Вещото лице е посочило, че изкълчването на лъчевата кост в областта на лакътната става се реализира по два механизма:

- директно, при травма (удар) в горния край на лакътната кост;

- индиректно, при падане върху съответната длан, при разгъната в лакътната става ръка.

Предвид това, че при падане от неголяма височина (напр.табуретка) са възможни и двата механизма, то от медицинска гледна точка е налице причинна връзка между травмата и процесния инцидент. В конкретния случай при ищцата С. Е. Е. (Н.а) е налице „Увреждания на нервни коренчета и плексуси – родово травматична пареза на мишичния сплит - тежка степен“ и „състояние след двукратно оперативно лечение по повод контрактура в лява лакътна става“. Налице е мускулна атрофия на мускулатурата на цялата ръка, с трайна флексионна контрактура в лакътната става, с функционална негодност на крайника. При падане на терен, от каквато и да е височина, 4 напр. табуретка, е практически напълно възможно да се получи установената травма – хабитуална луксация. В конкретният случай се касае за травма на лакътната става, която е болестно увредена от детството, с данни за рецидивиращи спонтанни изкълчвания още от детска възраст, по повод на които ищцата е оперирана двукратно в този период.

От показанията на свидетеля А.К. Н. (съпруг на ищцата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че непосредствено след настъпване на процесната трудова злополука ищцата изпитвала силни болки и не могла да се обслужва сама, което продължило 4-5 месеца. Свидетелства, че злополуката се отразила психически на ищцата, тъй като настъпила непосредствено преди сватбата им, поради което ищцата изпитвала освен силните болки и допълнителен психически дискомфорт и притеснения.

От показанията на свидетеля С. С. К. (служител на ответното дружество, заемал длъжността „подавач-консултант“ до м. август 2022 г. ) се установява, че свидетелката имала същите трудови задължения, както и ищцата.

Свидетелства, че стоката в магазина била така подредена, че да не им се налага да използват помощни средства, както и че табуретките в магазина, били предназначени за използване от клиентите.

От показанията на свидетеля Р.Р.М. (служител на ответното дружество на длъжност „ръководител търговски екип“ ) се установява, че на 08.07.2022 г. ищцата я уведомила в разговор по телефона, че е паднала от табуретка и се налага да затвори магазина, за да отиде на лекар. Свидетелства, че в деня преди инцидента ищцата искала да ползва отпуск, но такъв й бил отказан, тъй като нямало кой да я замества. Сочи, че многократно ищцата не спазвала работното си време и изготвения график за смените, имало оплаквания от клиенти и от нейната колежка, поради което свидетелката уведомила ищцата, че положението е нетърпимо и ищцата се съгласила да напусне.

Относно исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган 5 или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3) вреда – имуществена или неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. В настоящият случай посоченият фактически състав е налице.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността „продавач-консултант“.

Установи се и, че на 08.07.2022 г. ищцата е претърпяла трудова злополука през време и при повод на извършваната работа – обслужване на клиенти в магазин Clishe, София Ринг Мол, като при поставяне на артикул на рафт, ищцата паднала от табуретка, вследствие на което получава изкълчване на главичката на лъчевата кост на лява ръка.