Решение № 66 от 19.05.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Първомай, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20225340100522 по описа за 2022 година

Предявени са от Р. Ш. Ш. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за установяване, че клаузата от Договор за кредит № ******* от 16.06.2022 г. за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна.

Ищцата Р. Ш. Ш. твърди, че сключила с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД Договор за кредит № ******* от 16.06.2022 г., съгласно който ответникът й предоставил в заем сумата от 600 лв. В договора бил посочен ГПР от 49,70 % и годишен лихвен % от 40,97 % при срок на кредита от 30 дни. Съгласно договора ищцата следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 141,78 лв. Счита, че така уговорената такса за бързо разглеждане е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази разпоредба законът не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди се, че услугата „такса бързо разглеждане“ представлява услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на средства. Т. е. тази услуга по своята същност представлява дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Също така е посочено, че при накърняването на принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 33Д се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящия случай такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата, която се заплащала за такса за бързо разглеждане, съставлявала допълнителна сума, която била в размер на почти 1/4 от общата сума по отпуснатия кредит. Отделно от това счита, че 1 таксата за бързо разглеждане е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената такса била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните (чл.

143, ал. 1 ЗЗП). Посочената клауза била неразбираема и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Поддържа се, че тази такса не била индивидуално договорена. От договора за кредит и общите условия към него се установявало, че клаузата е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени общи условия, и кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им. Също така посредством уговарянето на тази такса се стигало до нарушаване на предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 600 лв. – главница по Договор за кредит № ******* от 16.06.2022 г., 20,22 лв. – договорна лихва за периода 16.06.2022 г. – 16.07.2022 г., 141,78 лв. – такса за бързо разглеждане, и 179,76 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – 08.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът не оспорва, че сключил с ищцата Договор за кредит № ******* от 16.06.2022 г., по силата на който й предоставил сумата от 600 лв. Поддържа се, че съгласно 4.2 от Общите условия към договора ищцата се била възползвала от правото си и заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена горепосочената такса. В общия случай и когато кредитоискателят не желаел използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. В случая изрично заявената услуга за бързо разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 минути от изпращането му. Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата била обвързана със заплащането й.

Посочената такса не била свързана нито с усвояване, още по-малко с управление на кредита. На следващо място неоснователни били твърденията за нищожност поради нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл 3 33Д и императивните изисквания на 33П. С оглед принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля, ищцата с подписване на искането за кредит и на самия договор за кредит била изявила ясно и недвусмислено съгласието си, че желае да ползва услугата за бързо разглеждане. Посочено е, че тъй като таксата за бързо разглеждане била допълнителна и незадължителна услуга, тя не следвало да се включва в ГПР. Твърди се, че на падежната дата – 16.07.2022 г., ищцата следвало да изплати задължението си в пълен размер. От тази дата същата била изпаднала в забава и до момента не били постъпвали каквито и да било плащания за погасяване на просроченото задължение по договора за кредит. По тези съображения моли да бъдат уважени насрещните искови претенции.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищцата Р. Ш. Ш., в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените от ответника искове. Счита се, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и 2 т. 11 ЗПК. Не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР, а погасителният план не отговарял на изискванията на ЗПК. Поддържа се, че в ГПР следвало да се включи и таксата за бързо разглеждане, като по този начин същият би нараснал многократно. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени насрещните искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.06.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит № ******* съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на процесния договор ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 600 лв. със задължение да я върне в срок от 30 дни при лихвен процент от 40,97 % и ГПР от 49,70 %. В договора е уговорена и такса за бързо разглеждане в размер на 141,78 лв., като общата дължима сума по договора за кредит е в размер на 762 лв. Съгласно чл. 4 от общите условия към договора за кредит кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането постъпило извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допускало забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантирало приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. За заявката на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглежданата хипотеза сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, по отношение на който намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по предоставяне на кредита. От приложените по делото общи условия по договора се установява, че процесната такса се дължи за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор по него в срок до 15 минути от изпращането му или за приоритетно разглеждане на искането и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на следващия работен ден, в случай че искането е постъпило извън работното време на кредитора, в неработен ден или официален празник. Таксата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се начислява към вноските по кредита. Поради това съдът намира, че макар 3 таксата да е уредена като дължима за т. нар. допълнителна, незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането на потребителя за отпускане на кредит, предвид естеството на посоченото действие на кредитора, същото представлява част от основната му дейност по предоставяне на кредита. По отношение на изисканата такса не намира приложение разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която дава възможност за получаване на такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги, тъй като същите нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора за кредит, а в случая се касае за услуга, включена в основната дейност на кредитора по предоставяне на паричната сума. След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не е следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Разглеждането на искането за кредит преди предоставянето на заемната сума, било то и експресно, представлява действие по усвояване на кредита, а разходите, свързани с него, са присъщи за основния предмет на договора, а не с допълнителен такъв. Макар да е уговорено в договора като допълнителна услуга, с оглед естеството на посоченото действие на кредитора, съдът намира, че то представлява част от дейността по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК извършването на предварителна преценка относно кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради което не може да се приеме, че той осъществява допълнителна услуга, обосноваваща съответно насрещно възнаграждение.

Изложеното налага извод, че клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане е договорена в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изискваната от ответника такса за бързо разглеждане на искането на ищеца, с оглед начина на уговарянето й и начина на заплащането й се явяват пряк разход по кредита и скрита печалба – допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 141,78 лв. и е следвало да бъде включена при формирането на ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК). В случая ответникът не оспорва, че таксата за бързо разглеждане не е включена при формирането на ГПР. Поради това при добавянето й към ГПР от 49,70 % ще се превиши възприетият с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК законов максимум на ГПР.