Определение № 2274 от 13.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. Бургас, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501472 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 вр.чл. 248 ал. 3 ГПК и е образувано по повод частната жалба на М. К. К. от гр.*** ,чрез процесуалния му представител , против определение № 260081/13.07.2023 г. по ч.гр.д. № 10708/2012 г. на Бургаския районен съд в частта ,с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. до 4000 лв.

Твърди се в частната жалба,че в тази част определението е незаконосъобразно ,доколкото възнаграждението следва да бъде определено съобразно материалния интерес съгл.чл. 7 ал. 7 НМРАВМоли се за отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на цялото претендирано възнаграждение.

В отговор на частната жалба ответникът-молител в заповедното производство – „УниКредит Булбанк „АД ,я оспорва и счита ,че определението следва да бъде потвърдено .

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима .

Разгледана по същество същата е неоснователна .

Производството по ч.гр.д. № 10708/2012 г. по описа на БРС е било образувано по заявление на „УниКредит Булбанк“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 1

ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници

„Електросистемс“ЕООД ,М. К. К. и Т.Т.-К. ,като такава заповед и изп.лист са издадени с разпореждане от 17.12.2012 г.

На 23.11.2022 г. срещу заповедта е постъпило възражение от страна на единия длъжник – М. К. и с разпореждане от 21.02.2023 г. съдът е счел възражението за просрочено и го е върнал.Разпорждането и било обжалвано и отменено от БОС и делото – върнато за приемане на възражението от БРС и продължаване на производството по чл. 415 от ГПК.

С определение от 26.04.2023 г. районният съд е указал на заявителя да предяви иск против длъжника К. за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването .В дадения едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска и на осн.чл. 415 ал. 5 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по отношение на този длъжник са обезсилени с определение от 16.06.2023 г.

Длъжникът ,чрез процесуалния си представител ,е подал молба за допълване на определението с частта за разноските ,като е поискал да му се присъдят разноски в размер на 4000 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 15 лв. – такса за частна жалба.

Районният съд е приел ,че молбата е частично основателна ,доколкото още с подаденото възражение против заповедта за незабавно изпълнение разноските по заповедното производство са били поискани ,като са представени и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 4000 лв.Приел е обаче за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед сложността на делото и предприетите процесуални действия от страна на длъжника.Отчел е ,че разноските са платени само за подаденото бланкетно възражение против заповедта и доколкото това процесуално действие е по-билзко до правните действия ,посочени в чл. 6 т. 5 от НМРАВ ,е прието ,че в случая възнаграждението не следва да бъде определяно с оглед материални интерес ,който е предвиден кат основа за исковите производство .Затова и претендираното адвокатско възнаглаждение е намалено в размер на 200 лв. ,а в останалата част до размера от 4000 лв. молбата е била отхвърлена.

Определението е правилно .

На първо място недължими за длъжника в заповедното производство са 2 разноските във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно п р а в о т о си на мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.

Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.

Видно от договора за правни услуги , възнаграждението на процесуалния представител на длъжника е договорено за оказване на правна помощ по ч.гр.д. № 10708/2012 г. на БРС – т.е. в заповедното производство и правните действия ,осъществени от адвокатския представител в това производство се изчерпват с подаденото писмено възражение по чл. 414 ГПК .На следващо място следва да се има предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата 3 защита.

Наред с това Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е прелИ.е /развитие/ на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки като обем и съдържание. Според настоящият състав на съд правилен е изводът на първоинстанционния съд ,че защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл и обем с действията описаните в чл.6, т.5, пр.последно от НМРАВ-съставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 200лв. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба№1/9.07.2004г. по аналогия, на основание § 1 от Допълнителните разпоредби.Правилото на чл. 11 от Наредбата урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл.

7, ал. 7 от Наредба №1/9.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК, ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. Ето защо, претендираните от разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение 4 срещу издадена заповед за изпълнение следва да бъдат в размер от 200 лв.

В тази връзка може да се посочи ,че с решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, е прието, че при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е ограничен от определения в Наредбата минимален размер, тъй като същата, предвиждаща определяне на размера на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от материалния интерес, не отчита обема и сложността на свършената работа, което не винаги е справедливо и обосновано.

В случая претендираният размер надхвърля 20 пъти минималния размер на възнаграждение . Какъв би бил разумният присъдим размер, с оглед фактическата и правна страна на спора в съответните производства, в случая е ирелевантно, предвид неосъщественото исково производство и неосъществената адвокатска защита в това производство .

Затова и атакуваното определение в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260081/13.07.2023 г. по ч.гр.д. № 10708/2012 г. на Бургаския районен съд в частта ,с която е оставено без уважение искането на М. К. К. ,ЕГН ********** ,с адрес – гр.*** бул.*** ** ет.* ап.** за присъждане на разноски по делото за горницата над 200 лв. до 4000 лв.-адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6