Решение № 276 от 07.04.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Шумен, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20243630102838 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Депозирана е искова молба от Р. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****, чрез адв. С. Т. от Адвокатска колегия – Шумен срещу „***“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище/адрес на управление гр. София (столица), общ. Столична, р-н **** представлявано от В. В. С., в която посочва, че по силата на трудов договор №300/04.03.2022 г., с който бил назначен на длъжност „охранител“, на 8-часово работно време, сключен за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя бил в трудови правоотношения с ответника. Със заповед № 114/28.07.2024 г., връчена чрез куриерска фирма „Спиди“, трудовите правоотношения били прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ като в тази заповед не било определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищецът подал сигнал вх. №24109878/03.09.2024 г. до Дирекция „Инспекция по труда – Шумен“, по който служители на дирекцията в рамките на предоставените им правомощия за контрол по спазване на трудовото законодателство извършили проверка при ответника и установили, че между страните са били налице трудови правоотношения, както и, че за времето от 04.03.2022 г. до 27.07.2024 г. ищецът е придобил право на ползване на платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни, от които ползвал 11 и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение неизползваният платен годишен отпуск бил в размер на 37 работни дни. В тази връзка на работодателя било дадено задължително за изпълнение предписание да изплати дължимото на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, със срок за изпълнение 31.10.2024 г., което към момента на подаване на исковата молба не било заплатено. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1726.05 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, в който счита предявения иск за допустим и основателен, заявява, че не оспорва претендираната от ищеца сума, както и изразява готовност да плати задължението си до края на годината.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който прави искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на решение, съобразно признатото от ответника, както и присъждане на разноските в производството като заявява, че и към датата на съдебното заседание процесната сума не била заплатена.

Ответникът, редовно призован, не се явява представител.

Молбата на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно признанието.

В случая, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно, признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът в настоящото решение не следва да излага мотиви по признатите искове, съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 69,04 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление гр. София (столица), общ. Столична, р-н **** да заплати на Р. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****, сума в размер на 1 726,05 (хиляда седемстотин двадесет и шест лева и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Р. И. Ч., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на ШРС сумата 69,04 (шестдесет и девет лева и четири стотинки) лева– държавна такса върху уважения иск.

2

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3