Решение № 1597 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Варна , 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502603 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР вх.№ 46433/14.07.2020г срещу решението на ВРС-Хс№ 2234/9.06.2020г по гр.д.№ 16388/2019г, с което е осъдена да заплати на Т. А. Ж. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна кв.„***“ № * вх.* ет.* ап.*, сумата от 1225,60лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 173 часа за целия процесен период от 1.06.2017г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1216 часа с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.178 ал. 1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; и сумата от 127,31лв, представляваща лихва за забава върху всяко неплатено задължение от датата на изискуемостта му до 11.10.2019г, начислена върху главницата от 1225,60лв, на осн.чл.86 ЗЗД, сумата от 300лв-направени в производството разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл. 78 ал.1 ГПК; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС сумата от 250лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде 1 отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Т. А. Ж. е депозирала писмен отговор по жалбата със становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване решението на ВРС и присъждане на сторените по делото разноски.

Производството е образувано по исковата молба на Т. А. Ж. , в която излага, че през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от нея длъжност „полицай“ в ГПУ при ГД“Национална полиция“ към МВР-София. През периода е работила нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положила часове нощен труд, които след преизчисляването им в дневни, водят до извънреден такъв, който не й е бил заплатен съобразно ставката за извънреден труд, изчислена на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, равняваща се на претендираната сума.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да й заплати претендираната главница сумите, както и законната лихва върху главницата за периода от падежирането на всяко едно от вземанията до подаването на исковата молба, така обезщетение за забавено изпълнение от завеждането на делото до окончателното погасяване жението.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност при ОД на МВР Варна.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредният труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца като държавен служител в МВР норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Счита, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з-776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з2 592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорва изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и на съединените с тях акцесорни претенции по чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 1.06.2017г до 30.09.2019г ищцата е заемала посочената длъжност „полицай“ в ГПУ при Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР-София и че е работила на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че е бил възмезден за положените часове нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото посочените часове реално положен нощен труд са 1216, които след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143, се получават 1389 часа, от които извънреден труд 173часа, чиято парична равностойност възлиза на 1225,60лв, за които няма данни да са били заплатени на ищцата, при отчетени от в.л. ползваните през същия период платен годишен отпуск и заплатен извънреден труд.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното 3 време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от до датата на депозирането на ИМ , както и за времето след това до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 5.11.2020г договор /л.22-24/, обективираш и разписка за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 360лв. от които 300лв – възнаграждение и 60лв – ДДС.

Възражение за прекомерност на посочената сума е заявено своевременно от насрещната страна още с въззивната жалба. Същото, обаче, се явява неоснователно, тъй като претендираната сума е съобразена с минималния размер, установен с Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020, чл.7 ал.1 вр. ал.2 т.2 съобразно посочената цена на иска. При това положение претендираните разноски следва да бъдат присъдени изцяло – 360лв

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 2234/ 9.06.2020г по гр.д.№ 16388/2019г, с което е осъдена да заплати на Т. А. Ж. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна кв.„****“ № * вх.* ет.* ап.*, сумата от 1225,60лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 173 часа за целия процесен период о т 1.06.2017г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1216 часа с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн .чл.178 ал.

1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; и сумата от 127,31лв, представляваща лихва за забава върху всяко неплатено задължение от датата на изискуемостта му до 11.10.2019г, начислена върху главницата от 1225,60лв, на осн.чл.86 ЗЗД, сумата от 300лв-направени в производството разноски за заплатено адв.възнаграж дение, на осн.чл. 78 ал.1 ГПК; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС сумата от 250лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР-София да заплати на Т. А. Ж. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна кв.„***“ № * вх.* ет.* ап.*, сумата от 360лв /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адв.възнаграждение от 300лв и ДДС в размер на 60лв ДДС, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.