Определение № 1699 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900327 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. С. срещу решение № 966/10.07.2025 г. по в.гр.д. № 1227/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която предявеният от касатора срещу "Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Живот и здраве" АД иск по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. Сочи се от касатора, че определеният от въззивния съд размер от 100 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е занижен, не е съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с дадените указания в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Поддържа се от касатора, че решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Необоносновани са доказателствените изводи за наличието на принос от страна на пострадалия, защото не са подкрепени с годни доказателства. Според касатора заключението на СТЕ е изготвено при липса на събрани по предвидения в ГПК ред доказателства за поведението на пострадалото при процесното произшествие дете. Липсата на годни за движение банкети не изключва възможността детето да е предприело пресичане на пътното платно преди настъпването на удара. Установено е по делото, че детето е било облечено със светли дрехи, от което следва изводът, че водачът на автомобила би трябвало да го е забелязал, но въпреки това не го е възприел и не е направил опит за аварийно спиране. Повдигнат е довод, че ответникът не е провел успешно доказване на факта, че майката на загиналото дете не е упражнила контрол върху него. Упражняването на родителски контрол не предполага поС.ното присъствие на родителя навсякъде с детето.

Не е установено наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и/или на неговата майка и настъпването на увреждането, поради което не може да се обоснове хипотезата на чл.51 ал.2 1

ЗЗД.

Подадена е и касационна жалба срещу решение № 1214/23.10.2025 г. по в.гр.д. № 1227/2025 г. на САС, с което са оставени без уважение искането на въззивницата /ищца/ по чл. 247 ГПК и предявеното при условията на евентуалност искане по чл. 250 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, че определеният на 100 000 лв. размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на принципа за справедливост.

Ответникът З. Д.Богг: Живот и здраве“ АД не е подал отговор по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преЦ. на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна в частта, с която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ за разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв. Подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Касационният съд намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане в останалата част - с която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на иск по чл.432 ал.1 КЗ за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. В тази част касационната жалба е безпредметна, защото въззивният съд не се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за разликата над 100 000 лв. С въззивното решение решението на СГС е отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.432 КЗ до размера от 50 000 лв. и вместо това е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до 100 000 лв. решението на първата инстанция е потвърдено, т.е. въззивният съд се е произнесъл по иск за сумата от 100 000 лв.

САС се е произнесъл на основание чл. 294, ал. 1 ГПК , след като с решение № 80 от 21.03.2025 г. по т.д. № 100/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е отменено решение № 1075 от 08.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на С АС в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277/21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на СГ С "Застрахователно акционерно дружество Д. Б.:

Живот и здраве" АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал.

1 КЗ сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Тони Емилов Иванов, настъпила вследствие на ПТП от 30.09.2016 г., и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част. В решението на ВКС е прието, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на заявеното от застра хователя възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, основано на твърдените в писмения отговор факти – движение на малолетното дете по пътното платно в тъмната част на денонощието, попътно на движещите се МПС, облечено в тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка - нарушения на чл. 108, ал. 1 и, ал. 2 2

ЗДвП, както и принос от страна на неговата майка, която не е упражнила грижа и контрол.

За да постанови обжалваното решение при повторното разглеждане на делото, въззивният съд е констатирал, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен на 100 000 лв. със съдебния акт на касационната инстанция, с който първото въззивно решение не е допуснато до касация в частта, с която искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. Прието е за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и от влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и от заключението на САТЕ, че на 30.09.2016 г. е било реализирано ПТП, от което е настъпила смъртта на тринайсетгодишния /малолетен/ Тони Емилов Иванов, който е син на ищцата. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, около 20:50 ч., когато пострадалият заедно с брат си се е движел на път ІІ-35, при км 44+148, в посока гр. Троян. Направени са от въззивния съд констатациите, че двете деца са се движели едно до друго в десния край на лента та за движение на автомобили, непосредствено до десния банкет, попътно - в нарушение на чл.

108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като пострадалото дете е било отляво. От двете страни на пътя е имало затревени банкети, но десният банкет с ширина 1,10 м. е бил негоден за движение на пешеход ц и поради силна тревна растителност. На мястото не е имало тротоар или алея за пешеходци. Управляваният от Георги Светломиров Георгиев л.а. "Мерцедес Ц 220 “ с рег. № ОВ 3993АТ е достигнал пешеходците със скорост от 66,89 км/час и е ударил с предната си дясна ъглова част лявата тилна част на пешеходеца Тони Емилов Иванов, от което тялото му е полетяло към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на мантинелата, последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята, от което е настъпила смъртта му. При настъпване на удара пострадалото дете се е намирало на пътното платно – на около 1 - 1,10 м. вляво от десния негов край. Процесното ПТП е настъпило извън населено място, където не е имало улично осветление, но според в.лице пеше ходецът е бил забележим за водача на лекия автомобил от разС.ие от 75 м. на къси светлини и на около 110 м. на дълги светлини. При огледа на местопроизшествието е установено, че пострадалият е бил облечен с риза на синьо-бели райета, от който факт е изведено заключението, че при осветяване на фаровете на автомобила, водачът е следвало да го е забележи. Ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, ако бе реагирал посредством аварийно спиране своевременно при първата възможност да забележи пешеходците.

Въззивният съд е възприел фактическите изводи на в.лице, че произшествието е настъпило поради несвоевременната реакция на водача на МПС, но и поради неправомерното поведение на пострадалия пеше ходец, който в нарушение на чл.108 ал.2, т.1 ЗДвП се е движел попътно по платното за движение.

По възражението, че ищцата като майка на пострадалия има принос за настъпване на произшествието, въззивният съд е разяснил, че съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г. предпоставка за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и че съгласно решение № 88 от 3

12.09.1962 г. по гр. д. № 83/62 г. на ОСГК на ВС тази норма е приложима и в случаите, когато поради неупражнен от родителите контрол по отношение на пострадалото малолетно или непълнолетно лице то е допринесло за настъпване на вредите. Решаващият съд е намерил, че съгласно нормата на чл. 125, ал. 1 СК родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, а съгласно ал. 3 родителят осигурява по С . е н надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Обсъдил е писмо № 110126-00-1113/17.12.2019 г. на Дирекция "Социално подпомагане"- Ловеч и представените по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016 г., от които е приел за установени фактите, че о т 30.03.2016 г. пострадалото дете е било включено в регистър "Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск", както и че майката през м.август 2015 г. е напуснала семейството, а бащата е останал сам да се грижи за трите си малолетни деца, н о не е разполагал с достатъчно средства за изръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет за осигур яване на безопасна и сигурна семейна среда. Намерил е за установени фактите, че от 15.04.2016 г. е имало необходимост спрямо детето е да се вземат мерки за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 23, т. 1, т. 2, 4 и т. 11 от Закона за закрила на детето поради невъзможността бащата да полага адекватни грижи.

Дадени са били препоръки да се търси за детето алтернативна среда за живот, както и да се вземе мярка "настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи гр. Ловеч" за срок от една година, за да бъде осигурена възможност детето да получава необходимите грижи и подходяща среда за развитие.

При установения факт, че ищцата е напуснала през 2015 г. семейството си , оставила е трите си деца на грижите на бащата и е заминала в чужбина и при така установения механизъм на ПТП, времето на неговото настъпване, както и поради фактическото обстоятелство, че пострадалото дете е било оставено само да се прибере до дома си пеша, без осигурен транспорт и без да бъде придружено от пълнолетно лице, въззивният съд е намерил, че ищцата н е е упражнила родителски контрол в нарушение на родителските й задължения по чл. 125, ал. 3 СК и на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Решаващият съд въз основа на посочените по-горе установени по делото факти е достигнал до извода, че неупражненият родителски контрол от ищцата е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат - смъртта на нейното дете. Взета е предвид влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която водачът Георги Светломиров Георгиев е признат за виновен затова, че на 30.09.2016 г. около 20,40 ч. на околовръстен път ІІ-35 при км 44+418, движейки се в посока гр. Троян при управление на лек автомобил марка "Мерцедес Ц 220" е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП- въпреки задължението си като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не е спрял и по непредпазливост приминил смъртта на Тони Емилов Иванов. Решаващият съд, отчитайки установените от 4 присъдата факти и съобразявайки постановките в ППВС № 88/12.09.1962 г. , е определил, че съпричиняването поради неупражнен родителски контрол от страна на ищцата възлиза на 50 %. Отчитайки цялостното поведение на ищцата като майка и обществените очаквания относно ролята на майката при обгрижване и възпитание на децата, въззивният съд е приел, че този процент на съпричиняване не е висок.