Решение № 61 от 20.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. К., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500040 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Община К., чрез представител по пълномощие, срещу решение № 549 от 05.12.2025 г. по гр. д. № 1644/2024 г. по описа на Районен съд – К..

Решението на Районен съд – К., с което предявените от „С-С“ ЕООД гр.

К. искове по чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Община К. са уважени изцяло за сумата 6 579.82 лева с ДДС – главница по фактура № 000000****/18.10.**** г. и за сумата от 815.44 лева – лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 18.10.**** г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 588 от 18.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1251/2024 г. на PC - К., като Община К. е осъдена да заплати на „С-С“ ЕООД направените в заповедното и в исковото производство разноски, се обжалва изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове да се отхвърлят и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата се излагат оплаквания, че 1 съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели на ищеца, без в тази връзка да са представени доказателства за спазването на приобщените като доказателства по делото формални правила за поемане на задължения и плащане на такива. Моли въззивният съд да вземе предвид, че макар договорът за търговска продажба да представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните, както и че предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените договорни задължения при доставка на стока, е необходимо да има приемо- предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката, оглед на правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализация по съгласие на страните или чрез предаване на престацията, представляваща родово определени вещи, като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на задължение. Не се оспорва факта на осчетоводяване на процесната фактура така както е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, но се оспорва, че това представлява безспорно доказателство за признание на ответника, че е сключен процесния неформален договор. В тази връзка жалбоподателят сочи съдебна практика, според която счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им, което следва да се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява и поддържа въззивната жалба с писмено становище чрез представител по пълномощие.

Въззиваемият „С-С“ ЕООД гр. К., в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски по делото за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба чрез представител по пълномощие. Представя се писмена защита, в която се излагат подробни съображения. Претендират се разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, 2 съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца „С-С“ ЕООД против Община К. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за парични вземания в размер на сумата 6 579.82 лева с ДДС – главница, представляваща неплатена цена на доставка на инертни материали за нуждите на гробищни паркове в с. С., с. Р.л., с. И., с. Н., с. С. и с. Б., община К., съгласно протокол от 18.10.**** г., за която е издадена фактура № 000000****/18.10.**** г., и за сумата от 1 004.77 лева – лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 18.10.**** г. до 24.11.2024 г., за която главница в размер на 6 579.82 лева с ДДС и лихва за забава върху главницата в размер на 815.44 лева, за периода от 18.10.**** г. до 09.09.2024 г., е издадена Заповед за изпълнение № 588 от 18.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1251/2024 г. на PC – К..

Съгласно посочения протокол от 18.10.**** г. представител на Община К. и управителят на ищеца „С-С“ ЕООД, след проверка на място са установили, че е доставен за с. С. пясък – 27.08 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 8 км. – 216.64 тон/км, за с. Р.л. доставена фракция смес (пясък и филц) – 23.46 тона, филц – 18.32 тона, пясък – 5.58 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 12 км. – 568.32 тон/км., за с. И. фракция смес (пясък и филц) – 24.68 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 9 км. – 222.12 тон/км., за с. Н. – фракция смес (пясък и филц) – 24.26 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 9 км. – 218.34 тон/км., за с. С. – пясък 23.96 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 7 км. – 167.72 тон/км., за с. Б. пясък – 23.00 тона, съответно е начислен превоз на доставка на инертни материали на 17 км. – 391.00 тон/км., като подлежи на заплащане съгласно този протокол сумата в размчер на 6 579.81 лева с ДДС.

3

Или, ищецът основава исковете на твърдения, че на 18.10.**** г. извършил в полза на ответника доставка, продажба на материали по протокол от 18.10.****г. и е издал горепосочената фактура, като за доставката е подписан протокол от 18.10.**** г. от представител на ответника и от управител на ищеца, които след проверка на място установили, че са доставени посочените в него материали/съответно на което е начислен и превоз на доставка инертни материали, подлежащи на заплащане. Ответникът не заплатил дължимата сума, поради което дължи и обезщетение за забава в претендирания размер.

Ответникът Община К., с отговор на исковата молба, оспорва иска, отрича съществуването на договор между страните, позовава се на липсата на доказателства за възлагане на доставка на описаната във фактурата стока и продажбата на материали. Отрича представените фактура и протокол, които оспорва по съдържание, да са подписани от лице с представителна власт, което да е упълномощено да поръчва и приема доставка на материали за сметка на ответника, независимо от това дали подписът му принадлежи или не, защото при ответника е налице формална процедура, която следва да бъде спазвана. Процесната фактурата му е представена една година след издаването й, без приложен протокол за приемане на стоката и поради липсата на потвърждение за получаването на стоката от лицето, което я е подписало, фактурата не е осчетоводена в Община К., която незабавно, след узнаването на същата, се противопоставила съгласно чл.301 от ТЗ, при което между страните не са породени годни облигационни отношения и предявеният иск е неоснователен и недоказан. Относно акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва ответникът сочи, че не може да се установи кога е възникнало задължението на община К. да заплати посочените във фактурата материали, кой е началният момент на забавата за съответната доставка, кое главно плащане не е било извършено, за да се начисляват лихви за него, поради което счита, че и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена, като му се присъдят разноски по делото.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства – фактура № 000000****/18.10.**** г., съдържаща посочените в чл. 6 от ЗСч реквизити и протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.**** г., двустранно подписани между страните по делото чрез техни представители и конкретно за Община К. фактурата е подписана чрез кмет Х. А., а протоколът 4 чрез Н. В.-началник отдел „ИКС“ при Община К., се установява материализиран в посочените доказателства договор за доставка на описаните в исковата молба инертни материали, с обща цена 6 579.82 лева с ДДС и предаването им на ответника, без забележки. От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява също така, че процесната фактура № 000000****/18.10.**** г. е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца, включена е в дневник за продажби за данъчен период м. октомври **** г., както и е осчетоводена в счетоводството на Община К. като разходи за материали по см. 6018 от 4010 Доставчика на обща стойност 6 579.82 лева, като по нея не е извършено плащане от Община К..

Съгласно експертизата, законната лихва върху главницата от 6 579.82 лева за периода от 18.10.**** г. до 24.11.2024 г. е 1 004.78 лева.

От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява също така по делото, че в Община К. са утвърдени правила като част от системата за финансово управление на Община К.: Процедури за предварителен контрол при поемане на финансово задължение за извършване на разход в Община К.. Установява се, че за фактура № 000000****/18.10.**** г. Не е налице предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение от Община К., който се документира с попълване на заявка за поемане на задължение и искане за извършване на разход. Експертизата установява също, че фактура № 000000****/18.10.**** г. е представена в сектор „Финансов контрол“ за извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение и съответно регистрирана в регистрите за поемане на задължение и извършване на разход, като данните са представени с искане № 1048/02.11.**** г.

Изводът въз основа на горепосочените доказателства е, че страните са сключили договор за продажба на инертни материали, установен пряко от подписаните помежду им – протокол за приемане на работа от 18.10.**** г. и фактура от 18.10.**** г., в параметрите, посочени в тях, без да е изпълнено задължението за плащане от купувача на цената на доставката, изпълнението на която от продавача се установява пряко от подписания с купувача Община К. протокол за приемане на извършена услуга, който удостоверява доставката по вид, количество и стойност, наред с което и приемането й от получателя по фактурата и установяване на фактическа власт на същия спрямо доставеното.

5

Наличието на сключен между страните договор и задължението на ответника да заплати сумата по процесната фактура се установява и от осчетоводяването на фактурата от ответника в счетоводството на Община К. като разходи за материали по см. 6018 от 4010 Доставчика на обща стойност 6 579.82 лева.

Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача стоката, а задължение на купувача е да заплати цената. Основанието за плащане е самата доставка и цената се дължи, защото е предадена стоката по нея. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, която отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗСч, същата съставлява доказателство за сключването на договора.