Определение № 999 от 02.10.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. ХАСКОВО, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500327 по описа за 2023 година Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 6329 от 21.07.2023 год. по входящия регистър на съда, подадена от Х. С. Й., представлявана от пълномощника си адвокат Н. Г.

Т., с искане за изменение на определение № 660 от 19.06.2023 год., постановено по в.ч.гр.д. № 327 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта на разноските и за присъждане на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 6 000 лева, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор с вх.№ 7053 от 21.08.2023 год., подаден от „Банка ДСК“ АД – гр.***, с доводи за неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.ч.гр.д.№ 327 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по частна жалба, подадена от Х.С.Й., представлявана от пълномощника си адвокат Н. Г. Т. против Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 645 от 18.11.2021 год., издадена по ч.гр.д.№ 1795 / 2021 год. по описа на Районен съд – Д.град, приключило с определение № 660 от 19.06.2023 год., чието изменение се иска, с което въззивният съд е отменил обжалваното разпореждане, обезсилил издаденият изпълнителен лист и осъдил заявителят - „БАНКА ДСК“ АД – гр.*** да заплати на Х. С.Й., сумата в размер на 415 /четиристотин и петнадесет/ лева – деловодни разноски, от които 400 лева – възнаграждение за 1 адвокат и 15 лева – държавна такса, като искането в останалата част – за разликата над 400 лева до 6 000 лева – възнаграждение за адвокат, е отхвърлено.

Молбата за изменение на приключващото делото определение е допустима – подадена на 21.07.2023 год., изпратена по пощата на 19.07.2023 год., т.е в едномесечния срок, визиран в нормата на чл.248, ал.1 от ГПК, считано от постановяване на необжалваемия съдебен акт, чието допълване се иска – 19.06.2023 год., и от надлежна страна.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

При разглеждане на делото пред въззивния съд жалбоподателката е била представлявана от адвокат въз основа на приложени по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който възнаграждение за адвокат е определено в размер на 6 000 лева.

С Определението, чието изменение се иска, съдът е присъдил част от претендираното от жалбоподателката възнаграждение за адвокат - в размер на 400 лева, като за разликата до договорения размер от 6 000 лева е отхвърлил искането, приемайки, че при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение и както е в случая – по повод частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, поради което разноските следва да бъдат определени съгласно чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по аналогия на § 1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл.11 урежда хипотеза на възнаграждение за частно производство. Приел е, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК и на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, с които действия не се извършва същинска защита срещу заявеното материално право. Поради тази причина сторените разноски не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от жалбоподателя материален интерес, като едва с отговора на исковата молба по чл.422 от ГПК, ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинска отбрана срещу заявеното материално право.

Изложените в молбата доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл.7, ал.1, т.7, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Предметът на производството, образувано по реда на чл.419 от ГПК се свежда до преценка законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, т.е до въпросите относно изпълнението на заповедта на изпълнение, а не на самата заповед, която съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, не подлежи на обжалване. Отмяната на 2 разпореждането за незабавно изпълнение има за последица преустановяване на действията по изпълнение на заповедта, като единствено присъдените с нея вземания формират интереса на страната, въз основа на който се определя размера на адвокатското възнаграждение. Предметът на делото, образувано по жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, се свежда до преценка за наличие и или отсъствие на предпоставки, касаещи изпълнението на заповедта, но не и наличието или отсъствието на предпоставките за нейното издаване, обусловени от основателност или не на присъдените с нея вземания, които могат да бъдат релевирани единствено в производството по чл.422 от ГПК, в което съдът определя и присъжда в полза на страните сторените от тях разноски, включително и тези, направени в заповедното производство, отчитайки параметрите на защитавания материален интерес с оглед съществуването или не на присъдените със заповедта за изпълнение, вземания.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките за определяне на размера на адвокатското възнаграждение на база размера на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, доколко установяване съществуването на същите не е предмет в настоящото производство, а само нейното изпълнение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6329 от 21.07.2023 год., подадена от Х. С. Й., представлявана от пълномощника си адвокат Н. Г. Т., за изменение на определение № 660 от 19.06.2023 год., постановено по в.ч.гр.д. № 327 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта на разноските и на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в договорения размер от 6 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3