Решение № 1368 от 06.11.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1399/2023
- Вид
- Решение № 1368
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1368 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110101399 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. Д., чрез адв.
П. П. – САК, срещу „Кредисимо“ ЕАД - град София и „Ай Тръст“ ЕООД – град София искова молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на 06.01.2020 година между последния и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит № 2160804, за сумата от 3 000.00 лв. за срок от 24 месеца, като посочения в договора ГПР е в размер на 48.2 1%, годишен лихвен процент – 40 %, а в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят представи обезпечение на кредита, като в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение. Посочва, че във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 4 332.48 лв. Твърди, че в резултат на това за главница в размер на 3 000.00 лв. задължението към кредитора възлиза на 4 405.44 лв., а това за поръчителство - в размер на 4 332.48 лв., или общо дължимата от кредитополучателя сума възлиза на 8 737.92 лв. Навежда доводи, че договорът за потребителски кредит, 1 сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Посочва, че същият не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като липсва посочване на компонентите, включени в ГПР. Освен това дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение също не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите, въпреки че двата договора са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, като при условие, че същото се включва, действителният ГПР би възлизал на повече от 200%. Посочва, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. На следващо място навежда доводи, че договорът за кредит е нищожен поради накърняване на „добрите нрави“. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 договора е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Посочва, че предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител води до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се има предвид, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "Ай Тръст" ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на ТЗ. Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. На следващо място развива съображения за нищожност на сключения договор за предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл.
11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал.
1 и чл. 147 ЗЗП. Същият противоречи на добрите и същевременно заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на посочената разпоредба. Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 ЗДД поради липса на предмет и основание /кауза/. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2160804 от 06.01.2020г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, като неравноправна и противоречащи на закона и добрите нрави; да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с "Ай Тръст" ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2160804 от 06.01.2020г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави, 2 като и ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – град София да бъде осъден да заплати на В.
М. Д. сумата в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от сумата в размер на 4 332.48 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД - град София. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за потребителски кредит № 2160804 от 06.01.2020 година с кредитора „Кредисимо“ ЕАД, както и по Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата, с който последното дружество се задължава срещу възнаграждение да стане поръчител на ищеца по договора за кредит с „Кредисимо“, както и че задълженията по договора за кредит в размер на 4 405.44 лева са изцяло погасени, но оспорва, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД бил на стойност 4 332.48 лева.
Твърди, че тази стойност е била по-малка, като възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД е било месечно - 137.99 лева и същото се е дължало само до датата на погасяване на Договора за кредит, т.е. при предсрочно погасяване на задължението, не се дължи възнаграждение на поръчителя за бъдещ период. Посочва, че договорът с поръчителя не е задължителен и кредитополучателят няма задължение да го сключи.
Навежда доводи, че не е са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1 и чл. 19 ЗПК.
Разходът по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не е задължителен, а само възможност, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А й Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Посочва, че договорът с поръчителя (чл. 8, ал. 4) съдържа изричната възможност ищецът да плати възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД било по сметка на дружеството, било по сметка на „Кредисимо“ ЕАД, което да администрира плащането към поръчителя.
Оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е знаело размера на възнаграждението на „А й Тръст“ ЕООД към момента на сключване на договора за кредит с ищеца, както и че е налице „скрито оскъпяване на кредита“, поради явната свързаност между ответниците.
Направено е искане предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от 3 ответника „Ай Тръст“ ЕООД – град София. Процесуалният представител на дружеството развива съображения за неоснователност на предявените искове, като прави идентични възражения срещу тях. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.10.2023 година, е допуснато изменение на предявения по делото иск от В. М. Д. срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в частта относно неговия размер, като същият се счита за предявен за сумата в размер на 3 410.77 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за поръчителство от 06.01.2020 година.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на 06.01.2020 година между В. М. Д., в качеството му на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, в сключен Договор за потребителски кредит № 2160804 по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 3 000.00 лева. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 24 месеца, чрез месечни анюитетни вноски в размер на 183.56 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40.00 % и ГПР в размер на 48.21 % или ищецът се за задължил да върне общо сумата в размер на 4 405.44 лева. Между страните не е спорно и че сумата по кредита е усвоена от ищеца, както и че последният е изпълнил задължението си да върне сумата по договора за потребителски кредит в размер на 4 405.44 лева. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото заверено копие на Справка, изх. № 1085 от 03.10.2023 година на „Кредисомо“ ЕАД /л. 74/.
Видно от договора /л. 84-86/, в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните, а в ал. 3 на чл. 4 от договора е предвидено, че в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на 4 заявлението, договорът не поражда действие.
Не е спорно по делото, а и приложеното заверено копие на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2020г., ведно с Приложение № 1 към него /л.
67-70/ безспорно се установява, че на същата дата между В. М. Д. и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – в размер на 137.99 лева месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение страните са уговорили да бъде дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Разпечатката съдържа 24 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd7a5c5f-31d3-43d0-a2ed-f072d9403420