Решение № 181 от 11.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Русе, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520104069 по описа за 2025 година

Предявени са главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а при условие на евентуалност иск – по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. П. И. чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК – София, твърди, че на 26.12.2023 г. между него и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 720031154541 със срок до 15.01.2029 г., т.е. 60 календарни месеца, с размер на кредита: 1280.00 лв., размер на застрахователната премия – 1160.04 лв., общ размер на кредита – 2440.04 лв. Общо дължимата лихва била в размер на 3345.66 лв., а общо дължимата сума по кредита възлизала на 5785.70 лв. Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен процент от разходите бил 41.15%, като лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината, а лихвеният процент за ден се изчислявал като 1/360-та част от лихвения процент по т. 9.1. от договора. Годишният процент на разходите по кредита бил 48.03, а общата сума, дължима от потребителя – 5785.70 лв. В погасителния план към договора, обективиран в чл. 11, т. 2 от договора, се съдържали 60 погасителни вноски с падеж 15- то число на съответния месец, всяка на стойност от 96.42 лв.

Ищецът сочи, че дължимата сума по застраховките е 1160.04 лева, т.е. приблизително 90.63 % от общо предоставената му заемна сума в размер на 1280.00 лв. След като усвоил ефективно по кредита сумата в размер на 1

1280.00 лв., именно тази сума следвало да се разглежда като основа за определяне размера на възнаградителната лихва.

Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба е заплатил сума в общ размер на 1452.54 лева.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 и моли съда да прогласи нищожността на целия договор, тъй като в договора ГПР бил неправилно посочен, липсвало на ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, застрахователната премия не била включена при изчисляване размера на ГПР и не бил посочен лихвен процент на ден.

В условия на евентуалност, счита за недействителна клаузата на чл. 7, т. 1 във вр. чл. 7.2.3 от Договор за потребителски кредит № 720031154541 от 26.12.2023 г., в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ Медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International, и моли съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 7, т. 1 във вр. с чл.7, т. 2.3 от договора. Счита, че щом застрахователната премия била част от същественото съдържание на договора (като разход, който задължително следвало да бъде включен в размера на ГПР), то застрахователният договор, въз основа на който се дължала тя и общите условия към него, следвало също да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Всички елементи на договора следвало да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а представената по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International били със шрифт видимо помалък от изискуемия съобразно закона шрифт 12.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърди, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 1280.00 лв. – главница. Ищецът бил заплатил към момента на предявяване на иска сумата от 1452.54 лв., което означавало, че при условие, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищецът бил надплатил 172.54 лв. (1452.54 - 1280 = 172.54 лв.) и ответното дружество 2 било получило недължимо сумата от 172.54 лева, дадена без правно основание по недействителен договор за кредит. Поради изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 172.54 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.

София, депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия. Счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува разширително, в смисъл че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между банката и потребителя. В случаите, в които ГПР надвишавал установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указвала, че това води до недействителност на самата клауза в договора.

Неправило се тълкувала от ищеца нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че банката е следвало да посочи в договора за кредит не само ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (в абсолютна стойност), но и как се изчислява ГПР – кои компоненти се включват при неговото изчисляване. Не било случайно включването в разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 освен стойността на ГПР да бъде посочена и общата сума дължима от потребителя и именно тази стойност давала необходимата яснота за оскъпяването на кредита. За процесния договор за кредит ГПР бил правилно изчислен и посочен – 48.03 %. За целите на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с включването на застраховката като разход, резултатът бил 127.27 %, който обаче ответникът счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следвало да бъде включена при изчислението на ГПР. Оспорва и твърденията, изложени в исковата молба, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на годишния лихвен процент, и по-конкретно, че не е посочен лихвения процент на ден. Счита за неоснователни и заявените в условия на евентуалност твърдения, че клаузите на чл. 7.2.3. от процесния договор, в частта за дължимата застрахователна премия, са недействителни на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал.

1 ЗПК, както и че същата трябва да бъде включена като разход в ГПР. С оглед на изложеното, моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит с № 720031154541 от 26.12.2023 г. е в унисон с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за обявяването му за недействителен и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове, както и евентуалните такива, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

3

Страните не спорят, че на 26.12.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 720031154541, клиентски № 312258275, по силата на който „Ти Би Ай Банк” ЕАД предоставило на Г. П. И. кредит в размер на 1280 лева, при ГПР 48.03 %, годишен лихвен процент 41.15 %, без уговорен лихвен процент на ден. Общият размер на кредита възлизал на 2440.04 лева, от които 1280 лева - реално усвоена главница и 1160.04 лева общ размер на застрахователната премия. Видно от инкорпорираната в Договора таблица, озаглавена „Погасителен план”, кредитът следвало да бъде погасен от кредитополучателя чрез заплащане на 60 броя месечни погасителни вноски, от които 59 вноски в размер на 96.42 лева и 60-та вноска в размер на 96.92 лева, с краен срок за погасяване на кредита 15.01.2029 г.

Не се спори, че сумата в размер на 1280,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца, както и че същият е погасил обща сума по процесния договор в размер на 1452.54 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото 4 съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

В настоящия случай съдът намира, че процесният Договор № 720031154541/26.12.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителен.

В чл. 10, ал. 1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискването контрактът да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е спазено. Не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 1280 лева, лихвен процент от 41.15 % и ГПР от 48.03 %, крайната дължима от ищеца сума възлиза на 2440.04 лева, т.е. оскъпяването е в порядък, далеч надхвърлящ допустимия от закона ГПР от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който към датата на сключване на договора е 65.60 %. От гореизложеното следва, че ищецът е бил подведен още изначално от икономически по-силната страна - кредитора, че сключва договора при посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. От погасителния план, съдържащ се в самия договор, става ясно, че в общата стойност на главницата от 2440.04 лева е включена и „застрахователната премия”, която очевидно се олихвява наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо. В чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити, какъвто е процесният, наличие на подробен погасителен план, както следва: т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесният договор 5 за потребителски кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. При липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска в графата, озаглавена „главница“, т.е. каква част от посочената като дължима месечна сума представлява чистата сума по кредита и каква - застрахователна премия, договорът е недействителен.