Решение № 103 от 12.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500214 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни по спора по гр.д. № 29/2020г. на Окръжен съд - Разград, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение № 260014/01.12.2020г.

Ищецът ИВ. СТ. СТ., ЕГН **********, чрез процесуален представител обжалва същото в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2019г., на основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 КЗ за горницата над присъдената сума от 52 036.40 лева до сумата от 90 000 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, постановено в противоречие с материалния закон, съдебната практика и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички релевантни за определяне на следващото му се обезщетение обстоятелства, не е отчел в съвкупност претърпените от него вреди, продължителността на лечението и 1 трайните последици от увредите, в резултат на което са направени необосновани и неправилни изводи за справедливия размер на обезщетението. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и уважи предявения иск за още 37 963.60 лева, т.е. до размер на сумата от 90 000 лева, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до присъдените 52 036.40 лева, както и в частта относно присъдената лихва за забава. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на установената фактическа обстановка, на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика в областта на неимуществените вреди. Оспорват се изводите на съда за липса на съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че съдът необосновано е кредитирал заключението на СМЕ относно извода на вещото лице за начина на получаване на травматичните увреждания и възможността същите да настъпят и при поставен предпазен колан, както и за наличието на трайни последици вр. възстановяването на ищеца. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения – недопускане на поискана комплексна САТМЕ, евентуално повторна СМЕ. Относно присъдената лихва за забава се навеждат оплаквания, че неправилно такава е присъдена за периода до 28.04.2020г., евентуално в главницата за този период неправилно е включена доброволно заплатената от застрахователя сума. Навеждат се твърдения и се представят доказателства за извършено, след постановяване на първоинстанционното решение, доброволно плащане на сумата от 21 483.33 лева, съставляваща главница от 20 000 лева и лихва върху нея за периода от 29.04.2020г. до датата на плащането. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за сумите, предмет на обжалване.

В частта, в която исковата претенция е уважена до размер на сумата от 20 000 лева, в частта, в която същата е отхвърлена за горницата над 90 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, както и в частта относно претендираната лихва за периода от датата на ПТП до 13.01.2020г. решението не е обжалвано.

2

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по въззивната жалба на ищеца И.С., с който същата се оспорва като неоснователна.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

ОС – Разград се е произнесъл по предявен от ИВ. СТ. СТ. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ искове с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл. 493 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Наведените в исковата молба фактически основания са, че на 09.12.2019г., около 00:10 часа, на републикански път ІІІ-204, водачът на л.а.

„Ауди А3“, рег. № РР 4525 ВМ С.С.С., движейки се с несъобразена скорост, е допуснала настъпването на ПТП, при което е пострадал возещият се в него, на предна дясна седалка, ищец. Сочи се, че при проведените след инцидента преглед и изследвания са констатирани следните травми: фрактура на черепа в дясно с пневмоенцефалон /фрактура на теменната кост на черепа с наличие на въздух в черепа/; кръвоизлив в мозъка в ляво; фрактура на дясна бедрена кост, по повод на която е претърпял оперативна интервенция; разкъсноконтузна рана на главата, травматичен шок; охлузвания на дясна ръка и в областта на дясна тазобедрена става; мозъчно сътресение. Твърди се, че в резултат на така получените травматични увреждания е претърпял болки и страдания, бил ограничен в движенията на контузените крайници, изпитвал цялостен дискомфорт, продължава да се лекува на постелен режим, да чувства неразположение от травмата в главата, да търпи негативи и от другите травматични увреждания. Твърди се още, че освен физическите болки е изживял и силен стрес, имал е нарушения в съня и апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. С оглед наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно управлявания от виновния водач л.а., валидна към датата на процесното ПТП, сочи, че е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Предвид на това е предявил иска си за осъждане на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да му заплати сумата от 120 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г. до окончателното й изплащане.

С депозирания в срок отговор и допълнителен отговор ответната страна е оспорила предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Не оспорва валидността на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП и виновността на водача, но оспорва ищецът да е претърпял всички сочени в исковата молба травми и увреждания, съответно причинно-следствената им връзка с настъпилото ПТП, тежестта и продължителността на оздравителния процес, че и към настоящия момент 3 ищецът продължава на изпитва неразположение и негативи, както и твърденията за отражение на процесното ПТП върху психиката му. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като прекомерен и противоречащ на принципа за справедливост, както и началния момент на претендираната законна лихва. Сочи се, че по предявената застрахователна претенция е определено и изплатено на дата 28.04.2020г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 963.60 лева, което счита, че възмездява същите в пълна степен. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищецът се е качил в автомобила, въпреки че е знаел, че водачката е употребила алкохол, возил се е без поставен предпазен колан, не е провел правилно лечение и с това е допринесъл за продължителността и ефективността на оздравителния процес.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания по правилността на първоинстанционното решение, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на чл.432 вр. чл.493 КЗ е разрешен с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а именно – настъпило на 09.12.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на л.а. Ауди А3, рег. № РР 4525 ВМ – С.С., която поради движение с несъобразена скорост е загубила контрол върху автомобила и същият е самокатастрофирал; причинени в резултат на това ПТП травматични увреждания на возещият се в автомобила, на предната дясна седалка ищец И.С.; валиден договор за застраховка относно гражданската отговорност на водача, сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и обосноваващ материалноправната легитимация на ответното дружество.

Спорните въпроси, във връзка с които са и направените във въззивните жалби оплаквания, са относно обема и интензитета на претърпените болки и страдания и справедливия размер на следващото се обезщетение, изводите на окръжния съд относно направеното от ответната страна възражение за съпричиняване и дължимата лихва.

От приобщената към доказателствения материал медицинска документация /извършени прегледи, изследвания и епикризи/, както и от заключението на СМЕ, неоспорено в частта относно травматичните увреждания и причинно-следствената им връзка с претърпяното ПТП се установява, че в резултат на автопроизшествието ищецът е получил травми на главата – фрактура на черепа в дясно челнотеменно, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка в ляво слепоочно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на окосмената част на главата – челна област; травма на десния крак, изразяваща се във фрактура на тялото на бедрената кост и охлузвания в 4 областта на дясна тазобедрена става; травма на дясно рамо – изкълчване на раменно-ключичната става; охлузвания на дясна ръка. По повод счупването на бедрената кост и травмата в раменната става са извършени две оперативни интервенции за наместване, с поставяне на метална остеосинтеза /на крака и рамото/. Пострадалият е пролежал в болница в периода от инцидента – 09.12.2019г. до 23.12.2019г., където са извършвани различни терапевтични процедури, както и рехабилитация, след което възстановяването е продължило в домашни условия, проведеното лечение е правилно и адекватно. Според СМЕ получените травми на черепа са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, която опасност е преодоляна с навременно оказаната медицинска помощ, счупването на дясна тазобедрена кост – трайно затруднение в движението на долния крайник за срок повече от един месец /обичайно до една година според дадените обяснения в с.з./, изкълчването на дясната раменна става също е причинило затруднения в движението на засегнатата дясна ръка за срок повече от един месец, мозъчното сътресение и разкъсно-контузната рана в челната област на главата – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а охлузванията – болка и страдание. Коментираната експертизата дава заключение, че към настоящия момент оздравителният процес все още не е приключил – предстои екстракция на металната остеосинтеза в десния крак, при извършения преглед на ищеца от вещото лице е установен двигателен дефицит в двата пострадали крайника /дясна раменна, тазобедрена и колянна стави/, ищецът съобщава за болков синдром в главата и десните крайници, поява на оток в десния крак и невъзможност за продължително стоене, болки при промяна на времето.

За установяване на претърпените болки и страдания от ищеца, в т.ч. и за продължителността на възстановителния период по делото е разпитан като свидетел неговия баща С. С., поради което и показанията му са ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. В тази връзка съдът намира същите за достоверни относно изложеното от свидетеля, че след изписването му от болницата И.С. не е можел да се самообслужва и придвижва самостоятелно, впоследствие това е ставало с помощта на патерица, която според свидетеля е ползвал около половин година, към настоящия момент при промяна на времето изпитва болки в счупения крак /последното прието и от вещото лице за нормално, с оглед характера на травмата/. Логични и обосновани с оглед получените увреждания са показанията на свидетеля и в частта им, в която описва психологичното състояние на сина си, непосредствено след инцидента – бил стресиран, сринат психически, загубил апетит, към днешна дата все още изпитва страх и избягва да говори за случилото се.