Решение № 316 от 19.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300601349 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 231 от 29.11.2023 г. по Н ЧХД № 2652/2022г., Районен съд-Пловдив, 26 н.с. е признал подсъдимия К. Т. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. ПРС е уважил частично предявения от тъжителя Д. граждански иск срещу подсъдимия, осъждайки втория да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил в останалата му част гражданския иск до пълния предявен размер от 5000 лева като неоснователен. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, вкл. и тези на частния тъжител, присъждайки ги в тежест на подсъдимия, като му е възложил и заплащането на държавна такса в размер на 60 лв. върху уважената част от гражданския иск.

Срещу присъдата е депозирано оплакване от подсъдимия чрез 1 процесуалния му представител адв.К., а впоследствие са подадени и две мотивирани жалби-от всеки един от защитниците на първия, съответно адв.К. и адв.А., в които се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. От наведените по съществото на делото становища от защитниците на подсъдимия може да се изведе оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания доказателствен материал, а така също и относно формираните фактически и правни изводи, като е аргументирана претенцията за необоснованост на атакувания съдебен акт. Формулира се искане за отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият изцяло по повдигнатите му обвинения, като се отхвърли и предявеният срещу него граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощените си защитници адв.К. и адв.А., които поддържат искането за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна, претендирайки, че сторената от подсъдимия деятелност е израз на „неизбежна отбрана“ на предприето от тъжителя противоправно нападение /предхождано от отправяне на обидни реплики отново от страна на тъжителя/. При условията на алтернативност се навеждат доводи и относно „реторсия“ по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Претендира се от защитата и за отмяна на присъдата и в гражданско-осъдителната й част и присъждане в полза на подсъдимия на направените от него разноски, които да бъдат възложени в тежест на частния тъжител.

При упражняване правото си на лична защита подсъдимият поиска от въззивният съд да го признае за невинен като заяви, че не е „отишъл да бие кмета“, а пострадалият е отишъл при него. Допълни, че когато полицаят го попитал защо е ударил тъжителя, той отвърнал, че последният го е „нарекъл гомнар“. При последната си дума подсъдимият К. поиска от съда да бъде оправдан.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Д.-адв.Н.С. в съдебно заседание аргументира становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, а наложената с него санкция счита за справедлива и съобразена 2 с всички, относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства.

Изразява съгласие и с произнасянето на ПРС по гражданскоправната претенция на тъжителя за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесната деятелност. Въз основа на изложеното, адв.С. предложи първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.

Частният тъжител Д., редовно призован, не се яви пред въззивния съд и не е изразил позицията си по същество на делото, отделно от своя процесуален представител.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените от страна на защитата оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, формулираната в първоначалната жалба и в допълненията към нея, претенция-се явява неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:Подсъдимият К. Т. К. е роден на **.**.**** г. в село Ц., живее в същото село. Той е българин, български гражданин е, има основно образование, вдовец е, работещ, не е осъждан, има ЕГН: *.

Подсъдимият К. живеел в с. Ц., общ. Р., ул. ,,Г. Б.‘‘ № *. Същият работел като шофьор на автобус към ,,Х. б.‘‘, който паркирал пред дома си във въпросното село.

Частният тъжител И. Д. заемал длъжността кмет на кметство Ц., като по време на мандата му бил извършен ремонт на пътната настилка на ул. ,,П.‘‘ и ул. ,,Г. Б.‘‘ в населеното място, изразяващ се в полагането на трошен асфалт върху пътното платно. Понеже според пострадалия паркирането на тежки МПС повреждало новоположената настилка, същият издал Заповед № 6/19.05.2021 г., с която запретявал на подсъдимия К. да преминава и паркира тежкотоварни МПС по горепосочените улици. Заповедта била връчена на 3 подсъдимия на 20.05.2021 г.

Междувременно през периода от 08.06.2021 г. до 09.07.2021 г., частният тъжител бил в неплатен годишен отпуск по повод издигането му за кандидат за народен представител.

На 20.06.2021 г. Д. паркирал управлявания от него лек автомобил пред дома на подсъдимия, като с него била и фактическата му съпруга към онзи момент–свидетелката Х. Д. /с която впоследствие сключили и граждански брак/. По това време К. се намирал в дома си заедно със свидетелите Т. Ч.

/негова дъщеря/ и внукът му К. Ч.. Тъжителят спрял автомобила си в близост до входната врата на двора до паркирания автобус, който управлявал К. във връзка с работата си, след което Д. казал на свидетеля Ч. да повика дядо си.

Подсъдимият излязъл от двора на имота си като между него и пострадалия Д. възникнал спор по повод паркирането на автобуса върху пътната настилка.

Тъжителят претендирал, че същата е била компрометирана поради спирането на тежки превозни средства, докато К. твърдял, че това се дължало на извършения некачествен ремонт.

По време на спора частният тъжител заявил на подсъдимия, че това са ,,лайнарски работи‘‘ и при обръщането на последния, го блъснал два пъти в гърба. К. имал възможност да се прибере в имота си, но вместо това предпочел да отиде и да вземе обработен дървен кол от автобуса, който използвал за проверка налягането на гумите, след което се насочил към Д. и замахнал с дървения предмет в областта на главата му, като му нанесъл удар в носа. След това отново замахнал и му нанесъл удар в областта на лявата ръка, която частният тъжител вдигнал, за да се предпази. При третия опит за нанасяне на удар, И. Д. се дръпнал и взел кола от ръцете на подсъдимия.

В резултат от нанесените удари на частния тъжител били причинени контузия на носа, кръвонасядане и охлузване по гърба на носа, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявата предмишница.

Междувременно свидетелката Д. подала сигнал на телефон 112 за настъпилия инцидент като на място били изпратени полицейските служители от РУ С.–свидетелите А. П. и А. У.. Същите установили участниците в конфликта, като забелязали кръв по ръката и лицето на частния тъжител, след което откарали подсъдимия К. в сградата на РУ С..

И. Д. потърсил медицинска помощ в ЦСМП филиал Стамболийски, а на 4

22.06.2021г. посетил Съдебна медицина в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘, където му било издадено СМУ, удостоверяващо констатираните телесни увреди.

За случая било образувано досъдебно производство № 161/2021 г. по описа на РУ С., като с постановление от 25.11.2021 г. на РП-Пловдив наказателното производство било спряно с мотив, че процесното престъпление е от частен наказателен характер. Постановлението на прокуратурата било връчено на И. Д. на 30.12.2021 г. с разписка / л.133 от делото/.

Възползвайки се от процесуалните си права, частният тъжител инициирал образуването на съдебно производство в законовия 6-месечен срок от връчване на прокурорското постановление.

Поради нуждата от специални знания, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначил съдебномедицинска експертиза по писмени данни на частния тъжител И. Д.. От заключението на същата / лист 176-193 от СП пред ПРС/ се установява, че на подекспертния са били причинени контузия на носа, кръвонасяне и охлузване по гърба на носа, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявата предмишница. Въпросните телесни увреждания поотделно и съвкупно са причинили на Д. болка и страдание без разстройство на здравето. Възстановителният период е траел около 10-15 дни при благоприятен ход на същия, без настъпването на усложнения, за каквито липсват писмени и гласни доказателства към кориците на делото. Според заключението на вещото лице, описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет с цилиндрична форма или неговото тангенциално действие.

Правилно районният съд е възприел заключенията на назначената по делото експертиза като изготвена с необходимите знания и опит в съответната научна област, обоснована и почиваща на събраните по делото доказателствени материали.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно, поради което се споделя почти изцяло от този съдебен състав. Налага се минимална корекция в приетата за установена от районния съд фактическа обстановка, в частта в която първостепенната инстанция не е 5 съобрази в пълнота съвкупността от кореспондиращи си доказателства относно въпросните обстоятелства. Така, според показанията на свидетелите У. и П., както и отчасти от обясненията на подсъдимия от 17.10.22г. /л.160 от СП пред ПРС/, К. заявил на полицейските служители, че ударил тъжителя, понеже вторият го бил обидил. Само по себе си обстоятелството, че полицейските служители заявяват спомен, че именно отправена обида, която е „афектирала“ К., е било обяснението му за нанесените към Д. удари, в контекста и останалата доказателствена съвкупност, аргументира становището на въззивната инстанция, че от страна на тъжителя не е предприето физическо съприкосновение /в т.ч. и блъскане на подсъдимия/. С други думи, единствено отправяне на някаква обидна реплика или поне такава, която е била възприета като обидна от подсъдимия, е провокирало нанасянето на процесните телесни увреди, а не необходимост от „самозащита“, за каквато претендират процесуалните представители на подсъдимия, прокарвайки тезата за деяние, осъществено при условията на „неизбежна отбрана“. Нелогично е и двамата полицейски служители да свидетелстват убедено за изявлението на подсъдимия, че бил „афектиран“ от отправена обида, като свид.У., след недопустимо „припомняне“ от страна на подсъдимия /който дава кратки обяснения по време на текущия разпит на свид.У., и то в негово присъствие/, „възстановява“ в съзнанието си въпросната обида /след посочването й в обясненията на подсъдимия/, а да нямат спомен относно твърдение на К. да е бил блъскан, удрян и пр. от страна на тъжителя, респ. да се е чувствал застрашен от него по някакъв начин или да се е защитавал. Що се отнася до „възстановяването“ на спомена на свид.У. от подсъдимия за съдържанието на заявената тогава от него обида от страна на тъжителя-„гомнар“, то същото представлява на практика прикрито задаване на недопустим въпрос, поради което събраните по този начин гласни доказателства не следва да бъдат ценени. Така по време на разпита на свид.У., който не помни съдържанието на конкретната обида, отправена от страна на Д., която К. твърдял, че го „афектирала“, подсъдимият заявява, че желае да даде кратки обяснения, което и сторил, без обаче разпитваният свидетел да бъде изведен от съдебната зала. Така подсъдимият във въпросните си кратки обяснения заявява, че свидетелят У. го попитал защо е ударил тъжителя и той му бил отвърнал, че го направил, понеже последният го бил ударил няколко пъти и го нарекъл „гомнар“, при което Д. заявил отново „гомнар си“. Едва 6 след изслушване на тези кратки обяснения на подсъдимия, свидетелят У. заявява пред ПРС, че за обидата си спомнил и че тъжителят я потвърдил, но отново е посочил, че не помни подсъдимият да е претендирал да е бил удрян.