Решение № 163 от 22.11.2021, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Добрич, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500420 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 266489/10.05.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищците Д. Г. В., З. М. В., Г. В. АНГ. и Д. В. АНГ., всички от град Д., срещу Решение № 260313 от 19.04.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 4703/2019 г. в частта , с която са отхвърлени предявените от тях осъдителни негаторни искове за премахване на пристройка и на разположена в съседство ограда в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Д. .

В жалбата има оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свеждащи се до: неправилно зачитане силата на решението по адм.д. № 220/ 2004 г. по описа на ДОС ( за законност на пристройката ) вместо самостоятелно установяване на фактическата обстановка след обсъждане на твърденията на ищците и доказателствата и прилагане на правилата за доказване ; безкритично възприемане на 1 заключението на вещото лице ( по факта, че ответницата не ползва дворно място над обема на правото й ) вместо обсъждането му във връзка с останалите доказателства и с противно посоченото от самото вещо лице

(по същия факт) съобразно застроеното от ответницата.

Настоява се за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски .

В отговор на въззиваемата В. П. П. от град Д. жалбата се оспорва по съображения, че разрешаването на въпроса за законността на постройката с влязъл в сила съдебен акт в административното производство обвързва съда по негаторния иск, че придобиването на имота от ищците след изграждането й ( ведно със закритата тереса, която не е предмет на иска), подписването на нотариално заверена декларация от тях за съгласие с „новите постройки“ и липсата на извършени от ответницата изменения в застроеното от 2002 година насетне имат правно значение. Решаващо за отхвърляне на иска е липсата на доказателства, че постройката на ответницата в общия на страните поземлен имот създава пречки за ищците да ползват същия съгласно разясненията в т.3 от ТР № 4 /6.11.2017 г. на ОСГК на ВКС. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното решение е постановено по искове с правно основание член 109 от ЗС, предявени от съпрузите Д. Г. В. и З. М. В. ( съпритежатели на правото на собственост върху поземлен имот в град Д. с идентификатор № *** ) и от съпрузите Г. В. АНГ. и Д.В. А.

( като съпритежатели на правото на ползване върху поземления имот ) за осъждане на ответницата – съсобственик - В. П. П. да премахне част от сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Д. пристройка с площ от 31 кв. м. и ограда. Исковете са основани на твърдения, че пристройката й е незаконна, от покрива й се излива дъждовна вода в незастроеното дворно място и пречи на ищците да упражняват правата си в общия имот според

„ границата “ за разделно ползване и чрез оградата е заграден терен за лично ползване от ответницата на обща площ от 130 кв.м. над обема на правата й. За да ги отхвърли , първоинстанционният 2 съд е приел, че съгласно решението по адм.д.№ 220/2004 г. по описа на ДОС пристройката не е незаконна, неудобство за ищците създава не тя, а липсата на водосточни тръби и улуци към нея като причина за наводняването на дворното място, отстраняването му е възможно ( чрез монтажа им ) и без премахване на пристройката.

По другите съединени искове първоинстанционното решение е влязло в сила. С него е признато, че ищците са съпритежатели на правото на собственост, респ. на правото на ползване върху 337/480 идеални части от поземления имот и имат право да преустановят допуснатото от ответницата бездействие при отвеждане на дъждовните води от покрива на пристройката, ограничаващо правата им в общия имот чрез осъждането й да изпълни/ постави водосточни улуци и тръби по линията на стрехата на пристойката .

Установено е, че пристройката е разрешена като временен строеж по член 148,ал.1 от ППЗТСУ ( отм.) с разрешение за строеж № 191 от дата 15.06.1992 г. на главния архитект на Община Добрич , несъответно на противното твърдение в исковата молба, че за нея няма строителни книжа.

Издадената на 20.04.2004 г. заповед за спиране на изпълнението на строежа й е отменена с Решение № 196 от 14.12.2004 г. по адм.д.№ 220/ 2004 г. по описа на ДОС поради това, че пристройката не е незаконен строеж. Основателен е доводът във въззивната жалба, че построяването на законна ( или незаконна ) пристройка в съсобствен имот не представлява само по себе си неоснователно действие по смисъла на член 109 от ЗС, а следва да се преценява съвкупно с конкретно установените по делото факти за характера, площа на строителството и за установения преди застрояването начин на ползване на съсобствения имот. Това разрешение се възприема в съдебната практика – решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ІІ г.о. и решение № 125 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 939/2011 г. на І г.о. на ВКС.

Първоинстанционният съд е установил, че с нотариално заверена декларация от 11.11.1998 г. ( на л. 26 от делото на ДРС ) въззиваемата – ответник В.П., от една страна и бившите съсобственици Ц.Н.К. ( праводател на ищците) и С.Х.Н. ,от друга страна, са постигнали съгласие всеки от тях да направи маркиза и да пристрои към къщата си : баня ( за К. ) и баня и една стая ( за В. ) при ползване на стената ( на банята на К. ). Декларацията съдържа съгласие не само за застрояването на имота, но и за начина на 3 ползването му след застрояването. Съсобствениците са приели, че и тогава ще важат вписаните в „ договора за ползване на съсобствен недвижим имот“ от 15.10.1998 г. и признати за „ реални “ граници на парцелите им , съобразно които взаимно си разрешават изграждането на новите пристройки . В деня на придобивния акт ( договора за продажба между Ц. К. и съпрузите – ищци Г.А. и Д.А. ) - 21.01.2002 г. в нотариално заверена декларация ( на л. 28 от делото на ДРС ) ищците са заявили, че приемат декларацията от дата 11.11.1998 г. и определените от новите постройки граници на имота . В друга нотариално заверена декларация в същия ден ( на л. 27 от делото на ДРС ) ищците и въззиваемата П. са заявили, че разделят помежду си ползването на една разлика от площта на УПИ І-403 от общо 18 кв.м. ( над 439 кв.м. до 457 кв.м. ) по равно – в части от по 9 кв.м.

Предявеният от двамата съищци Г.А. и Д.А. срещу съсобственика П. иск по член 32,ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на общото дворно място – предмет на гр.д.№ 827/2002 г. по описа на ДРС – е оставен без разглеждане поради съществуващо между съсобствениците съгласие за начина на ползването му и липса на изменение в обстоятелствата, при които то е постигнато.

Със заключението на вещото лице Р.Н. е установено, че временната пристройка на въззиваемата е изградена на площ от 31 кв.м., състои се от баня, тоалетна, антре, коридор и стая. Заснета е в кадастралната карта заедно със старата къща като обект с идентификатор № *** ( скица приложение № 1). Незаетото от пристройката дворно място откъм югозападната й фасада до границата с имот с идентификатор №*** на площ от 5 кв.м. е затворено с преградна стена на височината на пристройката и се използва като тераса.

В обжалваното решение не са обсъдени събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства – декларации на праводателя на ищците, на съищците – съпрузите А.и и ответницата П. и не е оценено доказателственото им значение. Те установяват, че между праводателя на ищците Ц. К. и ответницата има постигнато съгласие за начина на ползване на общото дворно място и при условие на бъдещото му застрояване - с долепени една до друга постройки . Нещо повече купувачите – съищци Г.А. и Д.А. – са изразили изрично съгласие с установения начин на 4 ползване на съсобственото дворно място и с това общата стена на „ новите постройки “ да служи за граница между оформящите се за разделно ползване от съсобствениците части от дворното място, именовани в декларацията от 1998 г. „ парцели “. Следователно установеният към 1998 година начин на ползване на съсобствения имот обвързва и тях. На това основание е извършено прекратяване на образуваното в 2002 г. по тяхно искане производство за разпределение на ползването на общото дворно място.

Постройката на ответницата е завършена ( след отмяната в края на 2004 г. на спирането на строежа й ) при долепване до собствената на ищците жилищна сграда съобразно този начин на ползване и приетата граница между „ парцелите “ . Усвояването на площта от 5 кв.м. откъм югозападната граница на имота е осъществено не чрез заграждането й с ограда, както е твърдяно в исковата молба, а чрез застрояването й - затваряването й от стените на т.нар. покрита тереса . Но то е извършено отново до границата между „ парцелите“ .

Щом и в исковата молба няма твърдения за противното, следва да се приеме, че постройката и терасата не създават пречки за тези съищци да упражняват правото си на ползване върху дворното място и те нямат право да искат премахването й . А до колкото пристойката и терасата са били налични към придобивния акт ( от 23.09.2009 г. ) на съищците- съпрузите Д.В. и З.В. , те също са обвързани от установения начин на ползване и нямат право да постигнат премахването им. Друго правно положение на постройката и тересата може да бъде обсъждано само при промяна на начина на ползване, който е съществувал преди и към изграждането им и при реализирането на тази промяна по предвидения в член 32,ал.2 от ЗС ред , в съгласие с решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 500/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС . Отхвърлянето на негаторния иск е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението . Въззиваемата има право на сторените по делото разноски за платеното адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260313 от 19.04.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 4703/2019 г. в частта , с която са отхвърлени предявените от Д. Г. В.,ЕГН: ********** ; З. М. В., ЕГН: **********, двамата 5 от град Д., ул.

„ М.Г.***. В. АНГ., ЕГН: ********** и Д. В. АНГ.,

ЕГН: **********, двамата от град Д., ул. „ П.К.* срещу В. П. П., ЕГН:

********** от град Д., ул. „ П.К.*-а осъдителни негаторни искове за премахване на пристройка на площ от 31 кв.м., съставляваща част от сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Д. и на разположена до нея тераса на площ от 5 кв.м. ( ограда ) в поземлен имот с идентификатор № 72624.614. 2475 по кадастралната карта на град Д. .

ОСЪЖДА Д. Г. В.,ЕГН: ********** ; З. М. В., ЕГН: ********** ; Г. В.

АНГ., ЕГН: ********** и Д. В. АНГ., ЕГН: ********** да заплатят на В. П.

П., ЕГН: ********** от град Д. разноски в размер от 500 ( петстотин ) лева за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6