Решение № 901 от 01.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Бургас, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501200 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивните жалби на Общинско предприятие „Социално обслужване“ - гр. Поморие, Булстат: 0000571790202, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. Солна, 15, представлявано от директора Илко Тодоров Илчев, чрез пълномощника адв. Петя Владикова – БАК против Решение № 181 от 15.11.2022 г., постановено по гр. дело № 306/ 2022г. по описа на Районен съд -гр. Поморие в частта му, в която е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата Р. К. П., извършено със Заповед № 10/31.03.2022 г. на директора на ОП „СО” - гр. Поморие, постановено е възстановяването й на предишната длъжност „социален работник” в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания - с. Бата, и ответното предприятие е осъдено да й заплати сумата от 4 500 лв., представляващи обезщетение за шест месеца, през които ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 765 лв. - разноски по делото и против Решение № 88 от 13.04.2023г. , постановено по гр. дело № 306/ 2022г. с което е оставена без уважение молбата на Общинско предприятие „Социално обслужване“ - гр. Поморие за допълване на постановеното решение с произнасяне относно направеното възражение за прихващане на изплатените на ищцата от ответника обезщетения по чл. 222, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ в общ размер на 2157.80лв. от присъдената на ищцата сума представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.

Обжалвано от ищцата Р. К. П. чрез адв. С.Лазов е и Определение №215 от 13.04.2023г. по гр. дело 306/2022г. по описа на ПРС с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното Решение № 181 от 15.11.2022 г. в частта за разноските с искане на ищеца да се присъдят пълният размер от 900лв. направени разноски, а на ответното предприятие да не се присъждат разноски в размер на 1050лв.

1

Въззивникът изразява недоволство от постановеното Решение № 181 от 15.11.2022 г и претендира отмяната му, като счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а така също и необосновано, като на първо място сочи, че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел, че не е налице извършено реално съкращаване на щата със закриване на трудовата функция, сочи че е извършен подбор и че на ищцата е връчено предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, като за неспазения срок от 19 календарни дни й е начислено и изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 879, 80 лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ - за оставането й без работа през едномесечния срок след датата на уволнението в размер на 1 278 лв. Счита, че обстоятелството че извършената от кмета на Общината промяна в длъжностното разписание не е била отразена и в Приложение № 1 към Правилника на предприятието към момента на уволнението, не променя факта че е налице съкращение на щата и този факт и не е част от фактическия състав за настъпване на извършената промяна в щата, тъй като съгласно чл.13 от Правилника, кмета на общината е този който има право да утвърждава щатните разписания на предприятието „в рамките на утвърдения числен състав на предприятието и при съобразяване с гласувания за дейността му бюджет. Моли съдът да постановите решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 181/15.11.2022 г., постановено по гр. д. № 306/ 2022 г. на Районен съд - Поморие, в обжалваната му част, и вместо него да отхвърлите исковете на Р. П. против Общинско предприятие „Социално обслужване”- гр. Поморие, като неоснователни и недоказани.

Моли за присъждане на направените разноски по водене на делото пред двете съдебни инстанции. Въззивникът изразява недоволство и от постановеното Решение № 88 от 13.04..2023 г., като сочи че още с отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за прихващане, като в случай, че съдът намери за основателен искът на ищцата по чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането и без работа поради уволнението да се извърши прихващане между сумата на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ и сумата на заплатените от ищцата обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие /19к.дни/ в размер на 879.80лв. и по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа за един месец след уволнението в размер на 1278лв. или общо сумата от 2157.80лв.

Моли съдът да отмени решението, като при условията на евентуалност при уважаване на иска на ищцата по чл. 225, ал.1 от КТ да уважи възражението за прихващане.

Въззивните жалби са допустими, подадени в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

Препис от въззивните жалби са връчени на ищцата чрез процесуалния и представител адв.С.Лазов.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор.

Въззиваемата чрез адв. Лазов счита, въззивната жалба за неоснователна, а решение № 181 от 15.11.2022 г. в обжалваната частта, за законосъобразно и обосновано. Сочи, че Районен съд-Поморие е разгледал и обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани със съкращаването на щата на ищеца Р. К. П. като се е обосновал ясно и точно и правилно е приел, че липсата на представено поименно длъжностно разписание е пречка да се приеме, че се касае за действително извършено съкращаване на щата, при което е закрита длъжността, заемана именно от ищцата, при положение, че не е намален числения състав на предприятието според приложение № 1. Посочено е също, че от представеното по делото приложение № 1 към ПОДОПСО е видно, че в структурата и числения състав на процесното ОП са предвидени две щатни бройки за длъжността „социален работник в социална услуга“, заемана от ищцата при общ числен състав от девет души. Твърди, че направеният подбор не е обективен и е извършен формално и на 30.03.2022 г„ кметът на Община Поморие е утвърдил длъжностно разписание, в което е определил кой от служителите да бъде уволнен.

Подборът, проведен на 31.03.2022 г. е извършен формално и само е придал законова форма на вече взетото с утвърденото длъжностно разписание решение. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърлите въззивна жалба на Общинско предприятие „Социално 2 обслужване“ гр. Поморие, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул. „Солна“ № 15, с БИК № 0000571790202 против решение № 181 от 15.11.2022 г. по гражданско дело № 20222160100306/2022 г. по описа на Районен съд-Поморие като неоснователна.

Счита за неоснователна и въззивната жалба против Решение № 88 от 13.04.2023 г. и че решението не следва да се допълва, тъй като явно съдът е счел за неоснователно възражението за прихващане. Претендира и направени по делото съдебно-деловодни разноски.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Районен съд – гр. Поморие е образувано по искова молба на Р. К. П. , чрез пълномощника адв.Стефан Лазов против ответника Общинско предприятие „Социално обслужване“ за отмяна на заповед

№10/31.03.2022 г. с която ответникът, на основание чл.328, ал.1,т.2, предл.2 от КТ уволнил ищцата от заеманата от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в предприятието на ответника ЦНСТДБУ- с.Бата и възстановяване на заеманата длъжност; за осъждане на ответникът да заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето през което ищцата е останала без работа и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение на основание чл. 222, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди, в исковата молба, че на 01.02.2019г. е започнала работа в ОП „ Социално обслужване“ Поморие на длъжност социален работник и на 31.03.2022г. и е връчена Заповед №10/31.03.2022г. на директора на ОП „СО“ гр. Поморие с която на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата е прекратен трудовия й договор. Сочи се че заповедта е издадена без да са налице посочените основания за уволнение и не е спазена процедурата за подбор предвидена при уволнение на това основание, а също се твърди, че е налице нарушение на чл.333, ал.4 от КТ, тъй като ищцата е член на синдикална организация.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който се оспорва основателността на предявените искове. В отговора се изразява становище, че уволнението е извършено при спазване на законовите изисквания, включително относно извършения подбор и са начислени дължимите обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ.

Иска се отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност в случай на уважаване на иска се прави възражение за прихващане между начислените на ищцата обезщетения в размер на 2157,80 лв. с претендираните от нея суми.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ.

С обжалваното решение № 181 от 15.11.2022 г. първоинстанционният съд е отменил като незаконно уволнението на ищцата Р. К. П., ЕГН********** от заеманата от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в Център за настаняване от семеен тип на деца без уврежданания- с.Бата, възстановил е ищцата на заеманата от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в Център за настаняване от семеен тип на деца без уврежданания- с.Бата, осъдил е ответника да заплати на Р. К. П. сумата 4500 лв./ четири 3 хиляди и петстотин лева/ представляващи обезщетение за шест месеца, през които ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 01.06.2022 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С това решение съдът е осъдил Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие да заплати на Р. К. П. сумата 765 лв., представляващи разноски по делото и е осъдил Р. К. П. да заплати на Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие сумата 1050 лв., представляващи разноски по делото. Видно от изложените мотиви съдът е приел, че към момента на уволнението на ищцата, не е било налице извършено реално съкращаване на щата със закриване на трудовата функция изпълнявана посредством длъжността заемана от ищцата, поради което не е било налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 от КТ, посочено в процесната заповед и уволнението е отменено като незаконно, а ищцата възстановена на длъжността „социален работник“ в ответното ОП“СО“ гр.Поморие.

С обжалваното Решение № 88 от 13.04.2023г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника ОП „ Социално обслужване“ Поморие за допълване на решението с произнасяне относно направеното възражения за прихващане на изплатените от ответника обезщетения по чл. 22, ал.1 от КТ и по чл.220, ал.1 от КТ в общ размер на 2157.80лв. от присъдените на ищцата суми представляващи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Съдът е приел, че обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ е вместо трудово възнаграждение и исканото прихващане би имало характер на удръжки от трудово възнаграждение за които е необходимо съгласието на работника.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на първоинстанционните Решение № 181 от 15.11.2022 г. и Решение № 88 от 13.04..2023г. , извършена на основание чл.269 от ГПК не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на решенията, поради което намира, че те са вилидни и допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира, че районият съд е изяснил делото от фактическа страна, като страните не са спорили, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното общинско предприятие(ОП) , и е изпълнявала длъжността „социален работник в социална услуга ” в „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“/ЦНСТДБУ/ в с.Бата, общ.Поморие , с основно месечно възнаграждение от 750 лв. , което считано от 01.04.2022 г. е увеличено на 1278 лв. с представената заповед №45/04.05.2022 г. Безспорно е и че трудовото правоотношение на ищцата с ответното предприятие е било прекратено с представената по делото в препис заповед №10/31.03.2022 г. издадена от директора на ОП“СО“ гр.Поморие, считано от 12.04.2022 г. , която заповед е връчена срещу подпис на ищцата на 31.03.2022 г.