Решение № 5101 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5101 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20261100507575 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 62803/05.05.2026 г., подадена от длъжника В. А. В. срещу Постановление от 15.04.2026 г. на ЧСИ В.М. по изп. дело № 20268600400830, в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително производство се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (102,26 евро), до който размер жалбоподателката моли претендираното от взискателя възнаграждение да бъде намалено. Излага доводи, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, тъй като единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя, било депозирането на молба за образуване на изпълнителното дело.

Взискателят В.М.В. оспорва жалбата. Сочи, че пълномощникът му е извършил редица допълнителни процесуални действия – изготвяне и входиране на писмено становище по молбата на длъжника с правно основание чл. 454 ГПК, снабдяване със справка от Имотния регистър, както и депозиране на молби за налагане на запори върху вземания на длъжника от трети задължени лица. Взискателят твърди, че поведението на длъжника в изпълнителното производство е недобросъвестно и насочено към шиканиране на изпълнението чрез симулативно позоваване на разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК, доколкото дължимата вноска за месец май 2026 г. не е внесена, вследствие на което следвало да намери приложение чл. 454, ал. 2 ГПК. По изложените съображения моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и претендира присъждане на разноски.

1

С мотиви ЧСИ В.М. е изразила становище, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по същество. Приетото по делото адвокатско възнаграждение съответства на разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и не надвишава, а е под така изчисления по Наредбата минимален размер предвид извършените по делото процесуални действия, надхвърлящи самото образуване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител е изразил и становище, че искането на длъжника за присъждане на разноски в нейна полза, направено с частната жалба, е процесуално недопустимо, доколкото нормите на чл. 78 и сл. ГПК не намират приложение по отношение на длъжника в производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител, тъй като същият не е страна в това съдебно производство съгласно установената практика на ВКС, поради което е предложила частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20268600400830 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба вх. № 48109/31.03.2026 г. на В.М.В.. Взискателят представя изпълнителен лист № 83/25.03.2026 г. по гр. дело № 20241510101064/2024 г. на РС Дупница, обективиращ осъждане на В. А. В. да заплати на В.В. сумата от 562,42 евро – деловодни разноски и 409,03 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, евентуално – възбрана на недвижими имоти, като същевременно по чл. 18 ЗЧСИ е възложил предприемане на всички необходими действия по събиране на вземанията. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. А.Л.М.. В договора е отбелязано договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е наложил запор на пенсия и банкова сметка на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.04.2026 г., като законоустановеният двуседмичен срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 17.04.2026 г. без плащане, поради което съдебният изпълнител е пристъпил към предприемане на действия по принудително изпълнение. Наред с присъдените по изпълнителния лист суми е начислено и адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

С молба вх. № 52720/08.04.2026 г. В. В. е поискала намаляване на размера на определеното като дължимо адвокатско възнаграждение. Посочила е заплащане на 20% от дължимите вземания в общ размер на 1393,33 евро, т.е. сума от 278,66 евро, както и заплащане на такса за спиране на изпълнителните действия в размер на 15,34 евро. В становище от 15.04.2026 г. взискателят е заявил становище за неоснователност на молбата.

С постановление от 15.04.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 102,26 евро. Съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително 2 дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. При парично вземане в общ размер 971,45 евро (1899,99 лв.), попадащо в диапазона по чл. 7, ал. 2, т. 2 (интерес от 1000 до 10 000 лв.), възнаграждението по посочената норма възлиза на 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв. (899,99 лв.), т.е. 400 лв. + 89,999 лв. = 489,999 лв.

Съответно 1/2 от тази сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата е 244,9995 лв., закръглено 245,00 лв.

(125,27 евро).

Съдът приема, че в конкретния случай дължимото възнаграждение е по чл. 10, т. 1 и т.

2 от Наредбата, доколкото не се твърди и не се доказва в срока за доброволно изпълнение дължимата по изпълнителното дело сума да е изцяло изплатена. Ето защо е неоснователно възражението за ограничаване на адвокатското възнаграждение до процесуална защита, касаеща образуване на изпълнителното дело. Така при съобразяване на цялостния обем от процесуални действия договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро не се явява прекомерно, при съобразяване на посочената Наредба като ориентир доколкото 200 евро е под изчисления по-горе минимален размер (общо за чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата), който би се дължал на процесуалния представител на взискателя.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 62803/05.05.2026 г. на В. А. В. против постановление от 15.04.2026 г. по изпълнително дело № 830/2026 г. по описа на ЧСИ В.М..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3