Определение № 27 от 07.02.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Разград, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20243300600034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Постъпила е частна жалба подадена от Е. В. С. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание проведено на 18.01.2024 г. по нох дело № 583/2023 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимата са оставени без уважение. В частната жалба се излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че няма противоречия в ОА, относно сумата предмет на твърдяното деяние, т.к. в началото на обвинителния акт е посочено: „цялата сума, с която разполагал свМ. след като изтегли пари била в размер на 1250лв.“, по-нататък в ОА се сочело, че същият пазарувал, харчил е от тези пари, като в обвинителния акт е посочено, че на св.М. са му отнети “всички налични пари, които се намирали там в общ размер на 1250лв.“ Счита, че размерът на липсващата сума не е конкретизиран. Отделно от товd, от материалите в досъдебното производство сочи, че не e открила доказателство, че наистина свМ. е изтеглил 1000лв. и действително е разполагал с тях. На следващо място в ОА не е уточнена датата на инкриминираното деяние. Както това, че същият не е изготвян на базата на събрани доказателства, а съдържа интерпретация на възприятията на прокурора при наблюдаването на видеозаписа. Иска атакуваното протоколно определение да бъде отменено, съответно да бъдат уважени исканията.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намери следното:

Честната жалба е подадена в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал.

1

1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.

Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл.

249, ал. 4 от НПК. Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, съдебния състав намери, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съдебното производство по нохд № 583/2023 г. е образувано пред Районен съд – Разград по внесен обвинителен акт против Е. В. С. - за това, че на 22.08.2022г. в гр.Разград, е отнела от владението на М.Д. от с.Звънарци, обл.Разград, парична сума в размер на 1250лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не е маловажен случай и е извършено в условията на повторност – престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

В проведено разпоредително заседание на 18.01.2024г., защитата на подсъдимата е заявила становище, че са били ограничени правата и. Излага доводи за липса на конкретика по отношение размера на липсващите пари, липса на доказателства, че пострадалия точно този ден е изтеглил някакви пари и е разполагал с точно тази сума, както това, че датата посочена в обвинителния акт е различна от посочената в показанията на полицай Б. Съдът е постановил атакуваното пред настоящия съдебен състав протоколно определение, с което оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за връщане на делото на досъдебното производство с аргумент, че в обвинителния акт няма противоречия относно сумата предмет на деянието, нито с оглед на датата, на която се сочи, че е извършено деянието. Както, че наличие на противоречие в доказателствата, е въпрос на изясняване на фактическата обстановка и не е съществено процесуално нарушение.

При така описаната фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт, същият отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като 2 едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. За да е гарантирано, че подсъдимият ще разбере в какво е обвинен, както и да му се даде възможност да организира и развие в пълнота защитата си, прокурорът е длъжен да посочи в обвинителния акт на кои обвинителни факти се позовава, какъв престъпен състав изпълват те и кои са доказателствените материали, от които се установяват твърдените обстоятелства, което в случая е изпълнено. По отношение на извършеното престъпление, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. В настоящият случай, наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, касателно съдържанието на обвинителния акт, са аналогични с тези, направени от адвокат Л пред първата инстанция. Същите са били предмет на разглеждане в хода на проведеното на 18.01.2024г. по реда на чл.248 от НПК разпоредително заседание. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, РП-Разград е посочила ясно и точно всички установени факти и обстоятелства, които намира за относими към предмета на разследване и е направена правната им оценка, включително и чрез правна квалификация на инкриминираното деяние като конкретно по вид престъпление. В случая, прокуратурата е описала в обстоятелствената част на обвинителния акт отнетите банкноти, които са в размер на 1250лв., като същата сума е посочена и в диспозитива на обвинителния акт.

Следователно, не може да се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на някоя от страните в процеса, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокуратурата и каква е тяхната правна оценка. В тази връзка оплакването в жалбата, че не ставало ясно, „при налични 1250лв., от които свМ. пазарувал, пак му останали 1250лв.“ е факт, чиято достоверност се изследва по същество, с окончателния съдебен акт. В този смисъл и възражението на подсъдимата, че в материалите на досъдебното производство не е открила доказателства, че наистина свМ. е изтеглил 1000лв. и действително е разполагал с тях, е обстоятелство, което подлежи на доказване в хода на съдебното следствие и не представлява от посочените в разпоредбата на чл.249 ал.4 от НПК нарушения на процесуалните правила.

По наведеното оплакване в частната жалба по отношение на датата в обвинителния акт, която съпоставена с разпита на св.Б, била различна, то същото е неоснователно. При внимателен прочит на обвинителния акт става ясно, че деянието е извършено на 22.08.2022г., когато се сочи, че е отнета паричната сума от пострадалия В, като същата дата е посочена и в диспозитива на акта. Обстоятелството каква дата е посочил св.Б е ирелевантно в случая, не води до неяснота по отношение на датата на която е извършено деянието, тъй като времето на извършването му е обстоятелство, което подлежи на 3 доказване. С оглед на изложеното въззивната инстанция приема, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Е. В. С.. Това обосновава изводът, че правилно първостепенния съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага потвърждаване на посоченото протоколно определение и връщане на делото на Районен съд – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение постановено в разпоредително заседание на 18.01.2024 г. по НОХД № 583/2023 г. по описа на Районен съд - Разград в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата Е. В. С. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4