Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.10.2019, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
589/2019
Подписан
04.10.2019
В сила
04.10.2019

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 701

04.10.2019г. гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №589 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Ю.М.М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000023 от 07.02.2017г. на Началник сектор към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково.

Оспорващият счита издадената заповед за неправилна, издадена в противоречие с материалния закон, в нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.

Сочи, че в изброените в административния акт наказателни постановления, с които се твърдяло, че му били отнети всички контролни точки, не било отразено дали същите били връчени при условията на чл.58, ал.1 или ал.2 от ЗАНН. Смята, че фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на ПАМ, не обосновавали извод, водещ до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. Твърди, че към момента на издаване на същия не му били отнети всички контролни точки и не е загубил правоспособност на това основание.

Счита, че по силата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП административнонаказващият орган трябвало служебно да възстанови контролните му точки до максималния размер. Твърдението за нарушение на процесуалните правила се обосновава с това, че в диспозитивната част на обжалвания акт нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП била възпроизведена два пъти цифрово, но в два различни описателни диспозитива, първият от които „временно отнемане на свидетелството за управление на водач“.

Последният обаче не съответствал на чл.171, т.4, а на чл.171, т.1 от ЗДвП. Това пораждало неяснота за оспорващия относно това каква ПАМ му била наложена и водило до нарушаване правото му на защита. Иска отмяна на заповедта, претендира разноски.

В писмено становище по хода на делото се претендира обявяване на нищожност или отмяна на оспорения административен акт.

Допълнителни доводи за незаконосъобразност на заповедта се развиват в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР– Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-000023 от 07.02.2017г., издадена от Началник сектор към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково, на Ю.М.М. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е обоснована с това, че на Ю.М.М. са отнети всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления, както следва: НП № 3784/20.09.2001г. – 6 к.т.; НП № 5176/04.12.2001г. – 4 к.т.; НП №123/07.05.2002г. – 5 к.т.;

НП № 6602/08.10.2003г. – 11 к.т.; НП № 61212/09.06.2004г. – 12 к.т., НП № 286/04.06.2004г. – 16 к.т.

По делото, във вид на заверени преписи, са представени

НП №123/2002г. от 14.05.2002г., издадено въз основа на Акт №123 от 07.05.2002г., влязло в законна сила на 21.06.2002г., с което на жалбоподателя са отнети 5 контролни точки и НП №286/04 от 04.06.2004г., издадено въз основа на Акт №286/30.05.2004г., влязло в сила на 09.07.2004г., с което на Ю.М. са отнети 16 контролни точки.

Представено е и писмо с рег. №4332р-4641/17.02.2017г. на Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР /л.23/, адресирано до Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Хасково, в което е посочено, че към момента не може да се предостави екземпляр от НП

№ 61212/09.06.2004г., издадено против лицето Ю.М.М., тъй като на основание Заповед с рег.№43323-19/2015г. на Директора на СДВР архивираните АНП до 31.12.2004г. и 31.12.2005г. били бракувани. В писмото се отбелязва, че след извършена справка в масивите на ТАИС – ОПП СДВР се установило, че издаденото против Ю.М. НП №61212/09.06.2004г., по което се отнемали 12 контролни точки, било връчено лично на лицето на

29.06.2004г., не било обжалвано и влязло в сила на 07.07.2004г. Към писмото е приложена и справка-разпечатка за съставени актове и издадени наказателни постановления против Ю.М.М. от ТАИС – ОПП – СДВР.

В представено по делото писмо с рег.№1228р-1956/20.02.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора /л.21/ до Началника на сектор „Пътна полиция“ гр.Хасково се посочва, че не могат да бъдат предоставени заверени копия от НП № 3784/20.11.2001г., НП № 5176/04.12.2001г. и НП № 6602/08.10.2003г., издадени на лицето Ю.М.М., поради унищожаването на архива с наказателни постановления до 2009г. включително, със Заповед №349з-381/09.02.2015г. и Протокол №349р-5871/18.03.2015г.

Приложена е и Справка за нарушител/водач, издадена на името на Ю.М.М., в която е вписано, че лицето е с отнети точки от влезли в сила НП, като е отразено, че СУМПС, издадено на 29.04.2014г., валидно до 29.04.2019г., е отнето/иззето.

Представена е също Заповед №272з-2455/15.12.2016г., издадена от Директора на ОДМВР – Хасково, с която са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и Началникът на сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Хасково (т.4 от заповедта).

Във вид на заверен препис е представена и Заповед

№8121К-1444/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с която издателят на оспорената в настоящото производство ЗППАМ И. Г. Р.е бил преназначен от полицейски инспектор IV степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, на ръководна длъжност - „Началник на сектор“ „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

От разписката към оспорената заповед №17-1253-000023 от 07.02.2017г. на Началник сектор към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ – Хасково, е видно, че същата е връчена на лицето срещу подпис на 30.04.2019г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.05.2019г., директно до Административен съд – Хасково.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на производството доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Законът за движението по пътищата регламентира правата и задълженията на определени от министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат документи, включително свидетелството за управление на водача. Към административната преписка е приложена Заповед №272з-2455/15.12.2016г., издадена от Директора на ОДМВР – Хасково, с която последният е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, между които и началника на сектор „Пътна полиция” в отдел „ОП“ на ОДМВР - Хасково, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 буква „а“ и т.6, съобразно тяхната компетентност.

Предвид и представената по делото Заповед

№8121К-1444/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи, то следва да се формира извода, че издателят на оспорената заповед за ПАМ е бил назначен на длъжността началник на сектор „Пътна полиция” в отдел „ОП“ на ОДМВР – Хасково, съответно е разполагал с правото, заемайки тази длъжност, да издава заповеди от вида на процесната, предвид разпореденото със Заповед №272з-2455/15.12.2016г., издадена от Директора на ОДМВР – Хасково.

Оспорената заповед е постановена в изискуемата писмена форма и е мотивирана, като са посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления с които са били отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, поради това че в диспозитивната част на обжалвания акт правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП била възпроизведена два пъти цифрово, но в два различни описателни диспозитива, първия от които „временно отнемане на свидетелството за управление на водач“, като последният не съответствал на чл.171, т.4, а на чл.171, т.1 от ЗДвП. В обективирания в заповедта диспозитив ясно е посочена както приложимата разпоредба на чл.171, т.4 от ЗДвП, така и текстовото съдържание на същата, предвид което за жалбоподателя е било ясно, че принудителната мярка се налага поради отнемане на всичките му контролни точки и същият е упражнил правото си на защита именно срещу така постановената му мярка.

Въпреки горните изводи, с оглед преценка законосъобразността на обжалвания акт на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта като постановена в противоречие с материалния закон.

Като правно основание за налагане на процесната ПАМ, в обжалваната заповед е посочена нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Тоест отнемането на свидетелството за управление на МПС на основание чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП, може да се приложи, само ако са допуснати нарушения на правилата за движение, установени по съответния ред, на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на свидетелството и определен брой контролни точки за отчет на извършените нарушения. Според чл.157, ал.3 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки и условията и реда за отнемането и възстановяването им.

Предвид обстоятелството, че като фактическо основание за налагане на ПАМ, в оспорвания акт са изброени 6 бр. наказателни постановления, настоящият състав намира, че в тежест на ответника е да докаже надлежното влизане в сила на посочените от него НП, с оглед производния им правен ефект, водещ до отнемане на контролни точки от първоначално отпуснатите такива на водача при издаване на СУМПС. По отношение разпределението на доказателствената тежест, съдът се е произнесъл с определението за насрочване от 23.05.2019г., видно от което на ответника е било указано, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.