Решение № 9 от 14.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500276 по описа за 2021 година

С Решение № 93/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 2766/2020г. по описа на ВКС, I V г.о., са обезсилени Решение № 25/27.02.2020г. по гр.д.№ 600/2019г. по описа на АС - Пловдив и потвърденото с него Решение № 247/26.02.2019г. по гр.д.№ ********г. на ОС - Пловдив „в частта по исковете на М. СТ. П., ЕГН **********, М. Д. СТ., ЕГН **********, и Й. Д. К., ЕГН **********, срещу Л. Г.К., Д. Ив.К., И. Д.К. и С. Т.К.“ и се прекратява производството по делото „по тези искове“.

С Решение № 93/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 2766/2020г. по описа на ВКС, I V г.о., се отменя Решение № 25/27.02.2020г. по гр.д.№ 600/2019г. по описа на АС - Пловдив в частта „по иска, предвиден в чл.439 ГПК, на М. СТ. П., М. Д. СТ., и Й. Д. К. срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК *****, и „Г.

С.-К. и с-ие“ СД“, и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив при съобразяване на дадените от касационния съд указания по приложение на процесуалния и материалния закон.

Повторно въззивно производство по реда на чл.294, във вр.258 от ГПК, по въззивна жалба, вх.№ 8933/19.03.2019г., подадена от М. СТ. П., ЕГН **********, Й. Д. К., ЕГН **********, и М. Д. СТ., починала в хода на 1 производството пред съда и заместена от наследниците си по закон Т. СТ.

СТ., ЕГН **********, и СТ. Г. СТ., ЕГН **********, срещу Решение № 247/26.02.2019г. постановено по гр.д.№ ********г. по описа на ОС - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 ГПК, от М. СТ. П., ЕГН **********, Й. Д. К., ЕГН **********, и М. Д. СТ., срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК *****, и „Г. С.-К. и с-ие“ СД, ЕИК ******.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа поставения материалноправен спор, при съобразяване, на осн. чл.294, ал.1, изр.2 ГПК, на дадените задължителни указания на касационния съд по прилагането на процесуалния и материалния закон, приема следното:

Производството пред съда е образувано въз основа на ИМ, вх.№ 25170/16.08.2017г., подадена от ищци М. Ст.П. - ипотекарен длъжник и М.С. и Й.К. - наследници на другия ипотекарен длъжник Д. П., срещу ответници „Ю. Б.“ АД, ЕИК *****– кредитор и „Г. С.-К. и с-ие“ СД - главен длъжник на парично задължение, обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № ********г. по описа на Нотариус К.А., нотариален акт № *******/07г. по описа на Службата по вписвания – Пловдив с предмет апартамент № ***********, построен върху държавна земя, находящ се в гр.П., кв. Ф., със застроена площ от 80 кв.м, с принадлежности, което парично задължение е произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „ Б. Р. п.“ № BL ****/08.06.2007г., за него в заповедното производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС - Пловдив в полза на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД са издадени Заповед за изпълнение № ****/********г. (л.21-22), разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, представляващо главница в размер на 80 340.85лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2012г. до окончателното изплащане, 23 078.66лв. договорна лихва за периода 21.09.2010г.-18.04.2012г., 867.10лв. банкови такси, 2085.73лв. разноски по делото за ДТ и 1791.44лв. разноски за адвокатско възнаграждение, въз основа на които документи, по молба на кредитора „Ю. и Е. Д. Б.“ АД от 18.10.2012г. обезпеченото с договорна ипотека парично задължение е присъединено за принудително изпълнение по образуваното преди това за принудително събиране на друго парично вземане на същия кредитор изп.д.№ 2011***** по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** на КЧСИ, което е прекратено след подаване на 2

ИМ в частта по изпълнителния лист, издаден по по ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС – Пловдив.

Дадените задължителни указания от касационния съд са, че с ИМ е предявен един отрицателен установителен иск/ОУИ, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, с който се отрича правото на принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот за обезпеченото с договорната ипотека парично вземане на ответника-кредитор „Ю. Б.“ АД по отношение на ответника-длъжник „Г. С.-К. и с-ие“ СД, който е допустим, независимо, че ищците не са страна в производството в заповедното производство по чл.417 ГПК, тъй като издаденият изпълнителен лист има сила и срещу тях при насочване на изпълнението върху ипотекирания имот, съгласно чл. 429, ал.3 ГПК и чл.173, ал.1 ЗЗД, поради което те разполагат с всички защитни средства, с които разполага и главният длъжник, вкл. с иска по чл.439 ГПК, както и е налице правен интерес от иска по чл.439 ГПК, който не е необходимо специално да се доказва.

Приема се, че правният интерес на ищците от предявения ОУИ с правно основание чл.439, ал.1 ГПК не е отпаднал, тъй като при насочване на принудителното изпълнение върху ипотекираният имот същият не е възложен с влязло в сила постановление за възлагане, а прекратяването на изп.д.№ 2011***** по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** на КЧСИ с постановление на ЧСИ от 15.12.2017г. ( т.8 л.1488) е по молба на взискателя- ипотекарен кредитор „Ю. Б. “ АД, в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК, която не изключва възможността ипотекарният кредитор отново да насочи изпълнението върху ипотекирания имот за обезпеченото с ипотеката парично вземане.

Доказани са и предпоставките, от които произтича надлежната процесуална легитимация на страните по делото, тъй като са доказани твърденията,че за произтичащото от Договор за банков кредит Продукт „ Б. Р. п.“ № BL ****/08.06.2007г.парично задължение на „Г. С.-К. и с-ие“ СД, обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № ********г. по описа на Нотариус К.А., нотариален акт № *******/07г. по описа на Службата по вписвания - Пловдив, с предмет апартамент № ***********, построен върху държавна земя, находящ се в гр.П., кв. Ф., със застроена площ от 80 кв.м, с принадлежности, в заповедното 3 производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС - Пловдив в полза на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД са издадени Заповед за изпълнение № ****/********г.(л.21-22), разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, представляващо главница в размер на 80 340.85лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2012г. до окончателното изплащане, 23 078.66лв. договорна лихва за периода 21.09.2010г.-18.04.2012г., 867.10лв. банкови такси, 2085.73лв. разноски по делото за ДТ и 1791.44лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

За допустимостта на предявения ОУИ по чл.439 ГПК не е било необходимо по издадения в полза на ответника-кредитор изпълнителен лист да е образувано изпълнително дело и да е насочено принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, но в случая това също е доказано, тъй като от е установено, че с Разпореждане на ЧСИ от 18.10.2012г. (т.4, л.814***), по молба на кредитора „Ю. и Е. Д. Б.“ АД, паричните вземания, за които са издадени заповедта, разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителният лист по ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС - Пловдив, са били присъединени за принудително изпълнение по образуваното преди това на 04.07.2011г. от същия кредитор изп.д.№ 2011***** по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** на КЧСИ, въз основа на издадените по друго дело, ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС - Пловдив Заповед за изпълнение № ********г. разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за други, необезпечени с учредената договорна ипотека парични вземания на „Ю. и Е.

Д. Б.“ АД срещу солидарни съдлъжници „Г. С.-К. и с-ие“ СД, Л.К., Д.К., И.К. и С.К..

Спазено е изискването за съвместна пасивна процесуална легитимация на кредитора „Ю. Б.“ АД и на главния длъжник на обезпеченото с учредената ипотека парично вземане - „Г. С.-К. и с-ие“ СД, ЕИК ******, които са задължителни другари по иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, поради което е налице посочената процесуална предпоставка за допустимост на производството от категорията на абсолютните.

Предявеният иск е допустим на следните въведени доводи за несъществуване на ипотечното право: 1) договорът за ипотека по н.а. № ********г. е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като подписите в него не са на ипотекарните длъжници; 2) ипотеката е недействителна, тъй като в 4 нотариалния акт обезпеченото вземане не е индивидуализирано, конкретно не е посочен срокът за връщане на кредита; 3) ипотечното право е прекратено, поради неподновяване на ипотеката в 10-годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД, тъй като Банката е поискала и в имотния регистър е вписано подновяването на ипотеката, но, в нарушение на чл.18, ал.2 ПВп, в регистъра фигурира ипотекарният длъжник Д. П., който е бил починал към новото вписване, вместо неговите наследници и 4) за перемпция на изпълнението и за погасяване по давност на обезпеченото вземане, а с това – и на ипотечното право.

Разгледан по същество, предявеният ОУИ по чл.439 ГПК е неоснователен, поради следните съображения:

Въведените от ищците доводи за нищожност на договора за ипотека, на осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие на ипотекарните длъжници за учредяване на ипотеката, са неоснователни, тъй като от заключението на графологичната експертиза по делото е установено, че подписите в договора са положени от тях.

Неоснователни са и доводите за недействителност на ипотеката, на осн. чл.170, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД, тъй като е спазена специалната писмена форма за учредяване на ипотеката - с нотариален акт и същата е вписана, а договорът за ипотека съдържа всички необходими реквизити по чл.170, вр.чл.167, ал.2 ЗЗД за действителност на ипотеката, вкл. и срока на обезпеченото задължение, тъй като, според посоченото в нотариалния акт за договорна ипотека, срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от открИ.е на заемната сметка, която е посочено да се установява с подписано приложение към договора за кредит, в което се посочва датата на открИ.е на заемната сметка, а от представеното по делото (л.206) приложение към договора за кредит, изходящо и от двете страни по него, се установява, че заемната сметка е открита на 22.06.2007г., следователно, 22.07.2017г.е била крайната дата за издължаване по договора за банков кредит.

Не могат да обосноват прекратяване на ипотечното право въведените от ищците твърдения за пропускане от ипотекарния кредитор на срока за подновяване на ипотеката, тъй като, съгласно чл.172, ал.2 ЗЗД, последиците от неподновяване на ипотеката преди изтичане на 10-годишния срок от извършването й не прекратяват ипотечното право, а се отразяват на 5 единствено на противопоставимостта на правата на неподновилия ипотеката в срок ипотекарен кредитор по отношение на правата, които са били евентуално придобити в периода, в който ипотеката не е била подновена, от друг ипотекарен кредитор или приобретател на ипотекирания недвижим имот.

Дадени са задължителни указания за неотносимост към спора на въведените доводи за перемпция ( за прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години), тъй като перемпцията не изключва принудителното изпълнение на изпълняемото вземане.

Неоснователен е и доводът за погасителна давност, поради следните съображения:

По делото е установено от фактическа страна от приложените по делото писмени доказателства и от приложеното DVD, съдържащо материалите по изп.д.№ 2011***** по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** на КЧСИ, и не се оспорва следното:

За произтичащото от Договор за банков кредит Продукт „Б. Р. п.“ № BL ****/08.06.2007г.парично задължение на „Г. С.-К. и с-ие“ СД, обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № ********г. по описа на Нотариус К.А., нотариален акт № *******/07г. по описа на Службата по вписвания - Пловдив, с предмет апартамент № ***********, построен върху държавна земя, находящ се в гр.П., кв. Ф., със застроена площ от 80 кв.м, с принадлежности, в заповедното производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ ********г. по описа на РС - Пловдив в полза на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД са издадени Заповед за изпълнение № ****/********г.(л.21-22), разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, представляващо главница в размер на 80 340.85лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2012г. до окончателното изплащане, 23 078.66лв. договорна лихва за периода 21.09.2010г.-18.04.2012г., 867.10лв. банкови такси, 2085.73лв. разноски по делото за ДТ и 1791.44лв. разноски за адвокатско възнаграждение.