Решение № 1459 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20264430100227 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „***“ №*** представлявано от *** и ***, чрез *** Б. Т., против П. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: Плевен, п.к. ***, ж.к. ***, бл. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 3231.04 лв., формирана както следва: 883.67 лева - главница по Договор за паричен заем; 203.29 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.03.2019 г. - 28.09.2020 г., 257.26 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.09.2020 г. - 11.08.2025 г., 693.78 лева – такса, 1193.04 лева – неустойка; Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

1

Производството е образувано като гр.д. №5695/2025г. по описа на РСВраца, като е прекратено с Определение №2266/19.12.2025г. по описа на РСВраца, изпратено е по компетентност на РС-Плевен, във връзка с което е образувано настоящото производство.

Изложени са доводи, че ищецът в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане по ч.гр.д. № 1287/2025 г. по описа на Районен съд Ихтиман, предявява настоящия иск за установяване на вземането си, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, доколкото П. Я. е депозирал възражение срещу издадената заповед.

Твърди се, че на 28.03.2019 г. длъжникът П. Я. Я., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 190 лева в срок до 28.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Сочи се, че е уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.96 %.

Ищецът излага доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Твърди се в исковата молба, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по 2

Договора за кредит.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент се твърди, че задължението все още не е погасено.

Отправено е искане, Съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът П. Я. Я., ЕГН ********** дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, а именно сумата в общ размер от 3231.04 лв., формирана както следва: 883.67 лева - главница по Договор за паричен заем;

203.29 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.03.2019 г. - 28.09.2020 г., 257.26 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.09.2020 г. 11.08.2025 г., 693.78 лева – такса, 1 193.04 лева – неустойка; Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1287/2025 г. по описа на РС-Ихтиман.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.

Д. Г. от АК-Ловеч.

Ответникът счита, че исковата молба е неоснователна.

Счита, че договорът за кредит е недействителен.

3

Оспорва иска, като погасен по давност.

Моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Посочва, че договора за кредит е недействителен, с оглед на което релевантни остават само паричните потоци. Излага аргументи, че доколкото сумата-главница е предадена на ответника на 27.03.2019 г., а ч. гр. д.

1287/2025г. е образувано на 25.08.2025г., то в хипотезата на изначално недействителен договор счита, че вземането от 27.03.2019 г. е погасено по давност.

Прави изрично волеизявление за погасени по давност вземания на основание чл. 110 от ЗЗД. Ответникът счита, че неоснователно се е обогатил на 27.03.2019 г., (датата на сключването на договора и предаването на сумата в брой) като давността започва да тече от деня на възникването на неоснователното обогатяване.

Посочва, че е сключен Договор за потребителски кредит от 27.03.2019 г. със „***“ за отпускане на сумата от 1000 лева при 18 броя вноски при ГПР в размер на 47.97% и ГЛП в размер на 40.05%, обща дължима сума 1401.64 лева.

Счита, че в договора е налице скрито оскъпяване - неустойка при непредоставяне на обезпечение, която неустойка на практика не е включена в ГПР. Сочи, че в случая въпросната неустойка е по същество скрита възнаградителна лихва, именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР, което означава, че ГПР е неточно посочено. Излага доводи, че в случая след прибавяне на неустойката общата дължима сума е в размер на 3420 лв., много повече от първоначално изписаните в договора 1401.64 лв.

Излага съображения, че доколкото ГПР е неточно посочено изначално, то договорът е изначално недействителен/нищожен. Сочи, че доколкото същият е изначално нищожен, то попадаме в хипотезата на чл. 23 ЗПК, респ. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като отново насочва към възражението си за погасени по давност вземания.

На отделно основание счита самата цесия за нищожна.

Излага доводи, че с договора за цесия се прехвърлят задължения на договорно основание, а договорът е изначално нищожен. Счита, че в случая е 4 налице цесия без предмет, и същата е нищожна след установяване на недействителността на договора за заем в настоящото производство.

Счита, че процесния договор за заем не отговаря на законовите изисквания на ЗПК, предвид наличието на скритото в него оскъпяване под формата на неустойка при непредоставяне на обезпечение, същият е с неточно посочено ГПР изначално, което влече и нищожността му.

Ответникът счита, че доколкото е налице нищожен договор, то ответникът се е обогатил неоснователно на 27.03.2019 г., а ч. гр. д., резултат от което е настоящото производство е образувано на 25.08.2025 г., с оглед на което счита, че вземането е погасено по давност в цялост, дори и съобразявайки месеците в които не тече давността след пандемията.

Сочи, че дори и да се игнорира давността, то в хипотезата на цесия на задължения по нищожен договор, то цесията е с нищожен предмет, което е допълнително основание за отхвърляне на иска на ищеца.

Във връзка с гореизложеното, Моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. С молба Вх.

22166/21.07.2026г. взема становище по същество. Поддържа исковата молба по изложените съображения.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

С молба взема становище по същество, като се поддържа отговора на исковата молба по изложените съображения. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1287/2025 г. по описа на РС-Ихтиман.

От свързаното в ел. папка ч. гр. д. № 1287/2025 г. по описа на РСИхтиман се установява, че ищецът е депозирал на 25.08.2025г. пред РС- 5

Ихтиман заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника П. Я. Я.. Издадена била заповед за Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 895/26.08.2025г. по ч.гр.д. № 1287/2025г. по описа на РС- Ихтиман за следните суми: 883.67 лева - главница по Договор за паричен заем; 203.29 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.03.2019 г. - 28.09.2020 г., 257.26 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем за периода 28.09.2020 г. - 11.08.2025 г., 693.78 лева – такса, 1193.04 лева – неустойка;

Законна лихва върху главницата.

След възражение по чл. 414 ГПК от ответника, с Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу П. Я. Я..

Съдът намира, че липсват доказателства заемът да е получен от ответника. Сред представените по делото писмени доказателства не са ангажирани такива доказателства нито по ч.гр.д. № 1287/2025г. по описа на РС- Ихтиман, нито по настоящото гр.д. № 227/2026г. по описа на РС-Плевен.

Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума – в случая няма доказателства за тази дата.

На л. 18 /гръб/ от изпратеното по компететнтност гр.д. №5695/2025г. по описа на РС-Враца е представена Разписка за извършени плащане № *** от ePay.bg, че сума в размер на 1000 лева е била преведена в полза на лице, различно от ответника / с различни имена и ЕГН/- лицето „***, ЕГН **********. Също така в описание посочено: „Паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог.***“, като е видно, че и договорът за заем е с различен номер от процесния договор / Договор за потребителски кредит № ***/. Датата на която се твърди, че е сключен процесния договор е 27.03.2019г., а датата на разписката за паричен превод също е различна-28.03.2019г. Съдът намира, предвид гореизложеното, че липсва какъвто и да е документ –платежно нареждане, разписка и т.н., удостоверяващ постъпване на процесната сума в патримониума на ответника.

В тази връзка Съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по делото.

6

Предвид изложеното, Съдът намира, че не беше установено по делото, че ответникът е усвоил сумата по процесния договор. Във връзка с гореизложеното, за ответника не е възникнало задължение за заплащане на парични суми по този договор. Предвид изложеното, предявения от ищеца установителен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.