Решение № 1146 от 14.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 1146

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на деветнадесети септември

2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 648 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, от ищците, в първоинстанционното производство, което е по иск за делба на недвижими имоти, в първа фаза - по допускане на съдебна делба, по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, във вр. с 34 от ЗС.

Въззивната жалба, подадена от адв. П.Т., като пълномощник на Ю.П.С. и Н.М.Д., които са предявили иска за съдебната делба, е против Решение № 4382 от 17.12.2018г.на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав, постановено по гр. дело № 14178 по описа за 2015 година, с което е отхвърлен предявеният от ищците иск за съдебна делба. Жалбоподателите считат, че обжалваното решение се явява неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. В тази насока, се моли същото да бъде отменено и постановено друго решение, с което да бъде уважен искът за съдебна делба.

Заявяват се оплаквания, че изводите на съда за приемане, че не е налице приложена регулация по дворищно – регулационния план, одобрен със Заповед № 90/29.01.1982 г. на Община Пловдив са неправилни, а оттам и изводът на съда, че съдебната делба на процесния парцел е недопустима, по аргумент на параграф 6, ал. 5 ПР на ЗУТ.

Заявява се, че неправилен е изводът на съда, според жалбоподателите, по отношение на приетото, че в хода на производството не е доказана съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти. В тази насока, се развиват оплаквания, които касаят спора по същество, като се изтъква, че съгласно приложените документи по делото е налице съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти.

Заявява се, че през 1922г. П. Х. Б. придобива чрез покупко-продажба недвижим имот: празно място, в гр. Пловдив, ул.“** *,представляващо парцел VІ от кв. № 36, състоящ се от 32.20 кв.м. През 1992г. В.Д.М. и К. Т. В. придобиват по обстоятелствена проверка съседен недвижим имот: дворно място от 35.80 кв.м., заедно с построената в него паянтова барака на ул.“***, кв.“Капана“ гр.

Пловдив, представляващ парцел ІІІ от кв. 36 по плана на гр. Пловдив; сега – източната част от имот пл.№ 315 по плана на гр. Пловдив, кв.“***“, ул.“***, при съседи: наследници на С. К., наследници на П. ***.2015г. по силата на нот.акт №

53,том 9, дело 1455/15г. по описа на СВ-Пловдив, Ю.П.С. и Н.М.Д. чрез замяна на ид. части от недвижим имот с движима вещ, придобиват

1/ 18 ид. част от 32.20/66 от процесния

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на

АГКК,/без изменение на КККР с последваща заповед/, с адрес: гр. Пловдив,общ.Пловдив, обл.Пловдив,ул.“***, с площ от 66 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10м./;стар идентификатор-няма;номер по предходен план: 315;кв.36;парцел VІІ-315; при съседи: имот с идентификатор № 56784.519***, имот с идентификатор № 56784.519.** имот с идентификатор № 56784.519**, имот с идентификатор № 56784.519.**, имот с идентификатор № 56784.519.**, имот с идентификатор № 56784.519**, имот с идентификатор № 56784.519.**, заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА с 56784.519.** със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи: един; с предназначение: селскостопанска сграда. На 27.14.2015г. ищците Ю.П.С. и Н.М.Д. придобиват 1/6 ид. част от 32.2/66 ид. части от гореописания недвижим имот; обективирана е сделката в нот. акт за покупко-продажба на ид. части от недв. имот -акт № 21,том 32, дело 6010/15г. по описа на СВ-Пловдив.

Жалбоподателите считат, че с оглед събраните в хода на производството пред РС- Пловдив писмени доказателства са доказали наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти; поради което считат, че са налице всички законоустановени предпоставки за допускането на делба.

Жалбоподателите считат за неправилен изводът на съда, че съдебната делба на процесния парцел е недопустима, тъй като не е налице приложена регулация по дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № 90/29.01.1982г. на Община Пловдив.

Видно от приложената към исковата молба скица на поземлен имот

15-473450-23.12.2014г.,издадена от СГКК-гр. Пловдив, е, че предмет на настоящето дело е един имот, който е с площ от 66 кв.м., а не се касае за два отделни имота, както неправилно приема съдът.

Предвид обстоятелството, че така приложената скица представлява официален документ, то в случай, че е налице оспорване на посочените в нея факти и обстоятелства или, че е налице грешка в кадастралното заснемане, в тежест на оспорващия е било да установи, че отразеното в скицата, е невярно и, че съответно, регулацията не е приложена. Представената от ищците скица и отразените в нея факти не били оспорени от ответниците.

Заявява се, на следващо място, дори и да се приеме, че по отношение на поземления имот не следва да се допуска съдебна делба поради неприложена регулация, то жалбоподателите считат, че делба следва да бъде допусната за построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор № 56784.519.**, със застроена площ от 32 кв.м.,брой етажи – един; с предназначение: селскостопанска сграда.

С оглед на гореизложеното се счита, че са доказани всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Предвид изложеното се моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго решение, с което да бъде допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти. Претендират се направените по делото разноски. Не са направени доказателствени искания по въззивното дело.

С писмен отговор от въззиваемите А.П.Б. и М.П.П., чрез назначения им особен представител адв. М.И.Н.-А.,***, въззивната жалба на ищците се оспорва като неоснователна. Не са ангажирани нови доказателства за събиране по въззивното дело.

Налице е писмен отговор на въззивна жалба, от страна на въззиваемата С.М.Т., чрез пълномощник адв.

Г.Т., с който се излагат съображения и доводи, относно възраженията си за неоснователност на подадената въззивна жалба, от страна на ищците, като се моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Доказателствени искания не се сочат.

Постъпил е писмен отговор от адв. Н.А., като пълномощник на въззиваемите А.Д.Б. и Н.Д.Б., като се излагат съображения от фактическа и правна страна, във връзка с изложените оплаквания във въззивната жалба, като се моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, ведно с произтичащите законни последици. Доказателствени искания не се сочат.

Постъпил е писмен отговор от адв. С., като пълномощник на въззиваемата В.Д.М., с който изразява своите доводи, относно възраженията си за неоснователност на подадената въззивна жалба, от страна на ищците, като се моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и необоснована и потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски пред въззивното производство. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли иска за делба на процесните имоти, районният съд приема, че с оглед събраните по делото доказателства се установява, че не е налице приложена регулация по дворищно – регулационния план, одобрен със Заповед № 90/29.01.1982 г. на Община Пловдив, при което и не е доказана съсобственост между страните по делото по отношение на процесните имоти.

Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск, както и изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените оплаквания във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

Относно правото на собственост:

Ищците Ю.П.С. и Н.М.Д. се легитимират като собственици на идеални части от имот с идентификатор № 56784.519.** по КК и КР на гр. Пловдив, придобити чрез прехвърлителни сделки.

Съответно, на 11.02.2015г. по силата на нот.акт

№ 53,том 9, дело 1455/15г. придобиват 1/ 18 ид. част от 32.20/66 от процесния поземлен имот, както и на 27.04.2015г. придобиват 1/6 ид. част от 32.2/66 ид. части от гореописания недвижим имот; или – в общ размер 2/ 9 ид. части от процесния недвижим имот,/приложени-лист 4-6 от делото/. В тази насока, праводателката на ищците Е. Ст.А. е притежавала по дарение от В.Г.Б.,/наследник на наследодателя П. Х. Б./,- 1/18 ид. част от 32.20/66 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.519.., заедно с построената сграда с идентификатор № 56784.519.**, /нот.акт от 23.08.2012г.-лист 230 от делото/. Праводателите на ищците Е.Л.Ш. и Н.Л.Д.,

/и двамата-наследници на общия наследодател П. Х* Б./, са притежавали по наследство, и са прехвърлили чрез покупко-продажба общо 1/ 6 ид.част от 32.20/66 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.519.**, заедно с построената сграда с идентификатор № 56784.519.*, /сделката, обективирана с нот.акт №94/27.04.2015г./.

Ответницата В.Д.М. се легитимира като собственик посредством нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 84, т.8, дело №6965/31.07.1992 г, на недвижим имот – дворно място с площ 35,80 кв.м., заедно с построената в него паянтова барака на ул.”** кв. ** гр. Пловдив, представляващо парцел ІІІ от кв.36 по плана на гр. Пловдив-стар, сега-източната част от имот пл.№ 315,кв. 36, при съседи: насл. на С. К., насл. на П. ***,/лист 9 от делото/.

Ответниците П.Г.Б., М.Г.П., С.М.Т., М.П.П.,

Н.Д. Б., А.Д.Б., К.Р.Б. – Н., А.П.Б., се легитимират като собственици на основание наследяване от общия им наследодател П. Х. Б.,,/починал 02.02.1943г./, който е придобил посредством Нотариален акт № 348/12.05.1922 г. за покупко – продажба недвижим имот: празно дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.”**, представляващ парцел VІ от кв.36 , с площ 32,20 кв. м.,/лист 10 от делото/.

Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, за наличие на съсобственост между страните относно процесния имот -

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56784.519**, както и относно построената в него сграда с идентификатор №

56784.519.**.

Като в т.н. не се оспорва обстоятелството, че придобитият имот – дворно място, през 1922г. от П.Б., понастоящем съставлява западна част от ПИ с идентификатор 56784.519.**, а придобитият от В.М. имот-дворно място, понастоящем, представлява реално обособена източна част от съществуващия като кадастрална единица ПИ с идентификатор 56784.519.**.

Не е спорно, както и се установява от влязло в сила на 11.11.1997г., съдебно решение, /Решение №208/11.ІІІ.1996г.по гр.д.№7611/1993г. на РС-Пловдив,ХІVгр.с., оставено в сила с Решение на

Окръжен съд-Пловдив по гр.д.№ 2885/1996г./,че при отхвърляне на иск по чл. 108 от ЗС предявен от наследници на наследодателя П. Х* Б. срещу В.Д.М. и К. Т. В., /нейна майка, починала 2004г./, относно предаване на собствеността и владението върху източната част от 33.80 кв.м. от дворното място, цялото от 66 кв.м., съставляващо имот пл.№315 в кв.36 по плана на ЦГЧ, Пловдив, /която част е идентична с парцел ІІІ в кв. 36 по плана на кв.“Капана“,гр. Пловдив от 1912г.-отм./, в решаващите мотиви съдът приема, че ищците не са собственици на спорния имот, при което и че двата имота,на ищците, и на ответната страна, са два отделни имота.

Разпечатката съдържа 49 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd776cbc-4f44-46eb-9816-dc052c49d306