Определение № 4 от 13.01.2022, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Търговище, 10.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20213500500289 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Разпореждане № 584 от 05.08.2021 година състав на Поповския районен съд е разпоредил да се издаде на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 245, ал.

3 от ГПК изпълнителен лист в полза на Д. Д. К., ЕГН **********, [населено място], обл. Търговище, ул.**************, против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище", ул. "Княз Александър Дондуков" №19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - изпълнителен директор, за сумата 160,00лв. (сто и шестдесет лева), представляваща платена сума по изпълнително дело №201376904***** по описа на ЧСИ А.Загорова, per. №769, район на действие ОС- Търговище, както и за сумата 311 лв. ( триста и единадесет лева), представляваща направени по делото разноски в настоящото производство.

Против така описаното разпореждане е постъпила частна жалба от „ОТП Факгоринг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, мецанин, представлявано от Илка Георгиева Димова- Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Ф. М. ИС., Съдебен адрес: [ населено място ], в която се излага следното:

Считат, че обжалваното разпореждане е недопустимо, доколкото е 1 издадено от некомпетентен съд, в който смисъл са и постановките на т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В диспозитива на решението изрично е посочено: „Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване'". В конкретния случай заповедта за изпълнение е обезсилена от ОС Търговище, доколкото с Решение от 18.05.2017 г. по в.гр.д. ****/2017 г. първоинстанционното решение № 279 от 22.12.2016 г. по гр.д. № ***/2016г. по описа на PC Попово е обезсилено, доколкото въззивният съд е приел, че установителният иск е недопустим. В условията на евентуалност, дори и разпореждането да е допустимо, то е неправилно, доколкото в конкретния случай не са налице предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист.

Съгласно т. 9 от цитираното по-горе ТР № 4/2014 г.: „Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение".

В конкретния случай обаче правото на кредитора не е отречено. Напротив установителният иск не е допуснат поради формално основание, но евентуалният осъдителен иск е разгледан и уважен.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна Д. Д. К.

[населено място], в която се излага следното:

Правомощието на исковия съд да обезсили издаденият в заповедното производство изпълнителен лист, не ограничава заповедният съд да издаде обратен изпълнителен лист. Още повече че персоналният състав на съда в заповедното и исковото производства е еднакъв. При издаване на обратен изпълнителен лист, районния съд е процедирал правилно.

2

Аргументът на жалбоподателя, че установителния иск не е допуснат поради формално основание и поради това неоснователно внесените суми не подлежат на връщане, е невалиден. Внасянето на суми по прекратеното дело не са отчетени в другия иск и за тях има издаден друг изпълнителен лист и сумите са претендирани в цялост. Неиздаването на обратен изпълнителен лист би обогатило неоснователно жалбоподателя, а единственият начин за защита е чрез процедурата на чл. 245 ГПК.

Грешно жалбоподателят смята, че сторените разноски в производството са прекомерни, като е цитирал Раздел II. Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори, където систематично е разположен чл. 6, т. 5 от Наредба №1, а в настоящия случай е договорено процесуалното представителство в производството по издаване на изпълнителен лист и е съобразен минимумът в наредбата.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Съдът констатира следното:

По ч.гр.д. № ***/2013 година по описа на Районен съд-Попово съдът е издал заповед № 40 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта и е издаден в полза на заявителя изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №103 по описа на ЧСИ Загорова за 2013 година, в хода на което от длъжника са събрани 160 лева.

С решение по в.гр.д. № ** по описа за 2017 година от 18.05.2017 година състав на Търговищкия окръжен съд е обезсилил Решение № 279 от 22.12.2016 г. по гр.д. № **** по описа на 2016 г. на РС-Попово В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Д. Д. К., ЕГН ********** [населено място], дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, гр.

София, като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София, съгласно Договор за цесия от 02.07.2013 г., по силата на който е прехвърлено вземане по договор предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 10.05.2005 г., договор за предоставяне на овърдрафт 3 от 11.05.2009 г. и допълнително споразумение към него от 08.12.2011 г., сключени между Д. Д. К. и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 1863,41 лв., представляваща общо задължение към 28.01.2013 г., от която сума дължима главница в размер на 1854,13 лв., дължима договорна лихва за периода 08.09.2012 г. до 27.01.2013 г. в размер на 9,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013 г. до изплащане на вземането, за което вземане има издадена заповед за изпълнение № 40/29.01.2013 г. по ч.гр.д. № **/2013 г. по описа на РС-Попово , КАКТО И В ЧАСТТА за разноските, КАТО ПРЕКРАТЯВА делото по отношение на предявените искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 40/29.01.2013 г. по ч.гр.д. № **/2013 г. по описа на РС-Попово.

Със същото решение е обезсилена Заповед за изпълнение № 40/29.01.2013 г. по ч.гр.д. № ** по описа за 2013 г. на РС-Попово, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С обсъжданото решение съдът е осъдил Д. Д. К., ЕГН ********** [населено място], ул. „Симеон Велики“ № 27, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, гр. София, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, гр.

София, съгласно Договор за цесия от 02.07.2013 г., СУМАТА ОТ 1854,13 лв., представляваща дължима главница по Допълнително споразумение към договор за кредит-овърдрафт от 11.05.2009 г., подписано на 08.12.2011 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Д. Д. К., ЕГН ********** [населено място], е осъден да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, гр. София, СУМАТА от 621,31 лв. представляваща извършените по делото разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от исковете, след служебно приложена компенсация.

С оглед обезсилване на заповедта за изпълнение длъжникът е направил искане по ч.гр.д. № **/2013 година за издаване в негова полза на обратен изпълнителен лист за сумата от 160 лева. Претендира и разноски в това производство. С обжалваното разпореждане № 584 от 05.08.2021 година 4 състав на Поповския районен съд е разпоредил да се издаде на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 245, ал. 3 от ГПК изпълнителен лист в полза на Д. Д.

К., ЕГН **********, [населено място], обл. Търговище, ул.**************, против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 202317122, за събраната в изпълнителното производство сума от 160 лева, като е присъдил и разноски в полза на молителя в размер на 311 лева – 300 лева адвокатско възнаграждение, 6 лева за удостоверение от ЧСИ и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

При така изложените факти от правна гледна точка съдът съобрази следното:

По отношение на компетентния да издаде обратния изпълнителен лист съд в чл. 245, ал. 3 ГПК се урежда отклонение от общата разпоредба на чл. 405, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Вместо това чл. 245, ал. 3 ГПК и препращащите към него разпоредби възлагат на съда, постановил окончателния съдебен акт, с който претенцията на взискателя е отхвърлена като неоснователна или производството е прекратено, да издаде обратния изпълнителен лист. По силата на тази разпоредба взависимост от съдебното производство, въз основа на което е издадено изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителен лист и осъществяване на принудително изпълнение от страна на взискателя, и реда, по който същото е отменено или обезсилено, обратен изпълнителен лист в полза на длъжника може да бъде издаден от въззивния или касационния, а при определени хипотези – и от първоинстанционния съд, ако прекратяването е извършено от него.

Съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК (извън хипотезата на прекратяване поради постигната от страните спогодба) издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, което се постановява едновременно с определението за прекратяване от постановилия прекратяването съд. Прието е, че в този случай съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване, е компетентен да издаде обратен изпълнителен лист за 5 връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение до размер на тези суми.

В настоящия случай прекратяването на производството по така предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е извършено от въззивния съд, който е обезсилил заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Именно въззивният съд е този, който следва да се произнесе по молбата на длъжника за издаване на обратен изпълнителен лист.

Обжалваното разпореждане е постановено от заповедния съд по ч.гр.д. № **/2013 година, който съд няма правомощие да се произнася по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист. Постановеното от него разпореждане в процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а молбата на Д. Д. К., постъпила по това ч.гр.д. № **/2013 по описа на Поповския районен съд следва да се изпрати на въззивния съд - Търговищкия окръжен съд за разглеждането й по в.гр.д. № ** по описа за 2017 година. Доколкото с оглед правилата за архивиране в.гр.д. № **/2017 година е приложено към гр.д. № ***/2016 година, следва да се укаже на ПРС постъпилата молба от Д. Д. К. по ч.гр.д. № ***/2013 година на ПРС с вх. № 262736 от 02.08.2021 година, ведно с приложеното удостоверение, да се изпрати до Търговищкия окръжен съд ведно с цялото производство по гр. дело 342/2016 година по описа на ПРС, към което е приложено и в. гр. дело № 47/2017 година на ТОС.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd76af11-317e-4d19-93f1-619ace18ca23