Решение № 82 от 13.04.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Сандански, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100150 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и е образувано въз основа на иск, който е предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против Н. С. Ц. от с. З*****, общ. Сандански.

Ищецът сочи, че на 08.11.2007 г. е бил сключен договор за потребителски кредит между „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД, с ново наименование „Обединена Българска банка“ АД и ответника, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 5 000 лева. Твърди, че съгласно уговореното в договора, кредитът се олихвявал с посочен в него лихвен процент. Твърди, че съгласно уговореното в договора предоставеният кредит е следвало да се върне разсрочено на месечни анюитетни вноски от 96 броя в срок до 08.11.2015 г. Посочва, че с анекс към договора, сключен на 10.06.2008 г. на ответника е била предоставена сумата от още 5 000 лева и така общата сума на кредита е възлизала на 10 000 лева със срок за погасяване до 08.06.2018 г. Ищецът твърди, че след изтичане на крайния срок на договора са останали непогасени задължения за главница в размер общо на 8 060, 18 лева. Посочва, че с договор за цесия от 28.09.2012 г. е придобил всички вземания на банката срещу ответника. Твърди, че той е бил уведомен за цесията на 08.04.2021 г.. Посочва, че е подал заявление пред РС Сандански за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 5 000 лева, частично от цялата непогасена главница от 8 060,18 лева. Сочи, че в негова полза била издадена заповед за изпълнение, но ответникът 1 възразил срещу нея, поради което предявява настоящия иск.

Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5 000 лева, представляваща част от незаплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяването на заявлението до окончателното й изплащане. Иска от съда да му присъди направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че е усвоил предоставения кредит от 10 000 лева. На основание чл. 110 от ЗЗД прави възражение за погасяване на иска по давност с изтичане на петгодишен давностен срок считано от датата на сключването на анекса към договора.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

На 08.11.2017 година между „Стопанска и инвестиционна банка“ (СИБАНК) АД и ответника Н. Ц. бил сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми № 837-РКО7060296, по силата на който на Ц. бил предоставен потребителски кредит в размер на 5000 лева със срок на издължаване 96 месеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, кредитът трябвало да се издължи с месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с приложения към този договор погасителен план. Било уговорено в чл. 5, ал. 3 кредитът да се усвоява и да се обслужва чрез разплащателна сметка с номера, посочени в договора. От погасителния план, неразделна част от договора се установява, че първата погасителна вноска била с падеж на 08.12.2007 година, а последната на 08.11.2015 година.

На 10.06.2008 година между „СИБАНК“ АД и ответника бил сключен Анекс № 1 към същия договор. Съгласно чл. 1 от анекса към датата на сключването му остатъкът от главницата възлизал на 4 729, 06 лева и съгласно уговореното в чл. 2 от анекса, банката отпуснала на ответника допълнителна сума, в резултат на което и отчитайки направените погашения за ответника се формирало задължение по главницата в размер на 10 000 лева.

Съгласно уговореното в чл. 3, усвояването на сумата от 10 000 лева трябвало да се извърши до 10.07.2008 год., а крайният срок за издължаване на кредита бил удължен до 08.06.2018 година – чл. 7 от анекса. В чл. 6 от анекса страните уговорили изготвянето на нов погасителен план, който да отмени погасителния план към първоначалния договор. От новия погасителен план, неразделна част от договора се установява, че кредитът трябвало да се изплати на 120 броя погасителни вноски, платими на осмо число на месеца, като първата вноска била на 08.07.2008 година, а последната на 08.06.2018 година.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че на 08.12.2007 година (след поправка от вещото лице при изслушване в съдебно заседание – страница втора от протокола от с.з. от 14.03.2023г.) Н. Ц. усвоил предоставения кредит в размер 5000 лева, а 2 на 10.06.2008 година усвоил сумата от 5 270, 94 лева, преведена същата дата от банката съгласно анекс № 1 към договора. Според вещото лице след втория превод сборът на двете усвоени от Ц. суми от 5000 лева и 5270, 94 лева обособявал размер на главницата от 10 270, 94 лева. Същото, че новият размер на дължимата главница възлиза на 10270, 94 лева се установява и от новия погасителен план, неразделна част от анекса – лист 12 от договора. В заключението на вещото лице се сочи, че до 15.07.2011 год. ответникът правил вноски по кредита и че към 03.05.2021 год. дължимата главница по договора възлизала на 8 060,18 лева. От заключението – таблицата в констативно съобразителната част се установява, че незаплатената главница от 8 060, 18 лева се формира от незаплатени вноски за периода от 08.08.2011 година до 08.06.2018 год.

На 28.09.2012 година в гр. София бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който „СИБАНК“ ЕАД като цедент продало на „ЕОС Матрикс“ ООД, като цесионер вземания към свои длъжници, описани в списък Приложение № 1 към договора. Видно е от списъка в приложението, че вземането срещу Н. Ц. по процесния договор за кредит е част от договора.

С пълномощно, подписано от законните представители на „СИБАНК“ ЕАД упълномощили законните представители на цесионера „ЕОС Матрикс“ ООД да изготвят, подписват и предприемат действия по връчване на уведомления спрямо длъжниците съгласно разпоредбата на чл. 99, предложение 3 от ЗЗД.

На 08.04.2021 год., чрез „МиБМ Експрес“ ООД, на ответника било връчено уведомително писмо от упълномощен представител на цесионера „ЕОС Матрикс“ ООД, че с описания договор за цесия „СИБАНК“ ЕАД им е прехвърлило вземането срещу него, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит от 08.11.2007 год. С писмото на ответника се давал 15 дневен срок да погаси задълженията си по договора на новия кредит по посочена банкова сметка. От заключението на вещото лице се установява, че плащане не последвало.

На 03.06.2021 година кредиторът „ЕОС Матрикс“ ООД предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС- Сандански по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 5 000 лева, представляваща част от незаплатената главница в размер на 8060, 18 лева по гореописания договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 666/ 2021 година и на 14.06.2021 година в полза на ищеца срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от 03.06.2021 год. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 100 лева за направените разноски по делото за платена държавна такса и за сумата от 50 лева за разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

На 24.09.2021 година заповедта за изпълнение била връчена на ответника и на 25.10.2021 година, в първия присъствен ден – понеделник, той подал възражение срещу нея. На 11.01.2022 година на заявителя било връчено разпореждането на заповедния съд с 3 указанията за предявяването на иск. Настоящият иск бил предявен от кредитора на 11.02.2022 година – видно от датата на изпращането му по пощата – датата на пощенското клеймо върху плика.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличието на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като длъжникът е възразил срещу нея. В настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема предявения иск за допустим.

Предявеният установителен иск е частично основателен:

От доказателствата по делото се установи, че на 08.11.2007 година между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 5 000 лева и по силата на който той се задължил да го върне в срок до 08.11.2015 година. Установи се, че допълнително с анекс, сключен на 10.06.2008 година условията на договора били променени като на ответника била предоставена допълнително сума в размер на 5 270, 94 лева, която сума, заедно с остатъка от непогасения размер от първоначално усвоената сума възлизала на 10 270, 76 лева. Същата следвало да се погаси разсрочено на 120 броя месечни погасителни вноски платими на 08 – число на месеца в срок до 08.06.2018 година.

Установи се, че и двете суми били усвоени от ответника, но той не плащал вноските редовно, като на 15.07.2011 год. преустановил плащането. Ищецът доказа, че след изтичане на срока за погасяване на кредита 08.06.2018 година и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата главница възлизала на 8 060,18 лева.

Ищецът доказа на следващо място, че е придобил вземанията на кредитора по договора за потребителски кредит и анекса към него срещу ответника Ц., поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението пред РС- Сандански за издаване на заповед за изпълнение ищецът има вземане спрямо ответника Н. Ц. за сумата от 5 000 лева, представляваща част от цялата дължима главница по договора от 8060, 18 лева.

По възражението на ответника за погасяване на иска по давност:

Съдът намира възражението за частично основателно. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо. Спорна в казуса е датата, от която започва да тече давностният срок. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че това е датата на сключването на анекса към договора, тъй като същото противоречи на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и на уговореното в чл. 5, ал. 1 от договора за кредит. В посочената клауза на 4 договора страните са уговорили издължаване на кредита на части, на месечни вноски с дати посочени в погасителния план. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. На настоящия съдебен състав е известна противоречивата съдебна практика по въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания за главница по договор за банков кредит, включително и на състави на ВКС, които например в Решение № 45/ 17.06.2020 го. по т.д. № 237/ 2019г. на второ т.о. на ВКС, решение № 90/ 31.03.2014 год. на четвърто г.о. на ВКС по гр.д. № 6629/ 2013г., Решение № 161/ 08.02.2016 год. по т.д. № 1153/ 2014 г. на ВКС приемат, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност е моментът на изискуемост на съответната вноска. Други състави приемат, че началният момент, от който започва да тече е крайната дата за погасяване на кредита – в Решение № 38/ 26.03.2019 год. по гр.д. № 1157/ 2018г. на второ г.о. и Решение № 50173/ 13.10.2022 год. по гр.д. № 4674/ 2021г. на Трето г.о. на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя първото мнение, а именно, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането за главница е датата на съответната вноска. Това е датата, след която кредитополучателят изпада в забава и от която дължи лихва за забава и след настъпването на която, банката има право по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да се снабди с изпълнителен лист, както за незаплатените, просрочени вноски, така и за целия кредит, в случай на неплащане на повече от една вноска.