Разпореждане № 586 от 22.05.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 586 гр. Варна, 22.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000448 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 66/07.04.2026г., считано от 21.04.2026г., при условията на чл.62, ал.2 ГПК, е постъпила касационна жалба вх.№3656/20.05.2026г., подадена от И. Л. Ч., чрез адв. Н. Д..

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в т.ч. и по см. на чл. 280, ал. 3 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (с приложено на л. 19-20 от първоинстанционното дело пълномощно).

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, в т.ч. съдържа мотивирано излоЖ.е на касационните основания, както и излоЖ.е на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В условията на евентуалност се пледира допускане на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса.

Макар в случая да е било уважено искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса (определение № 339/20.12.2019г. постановено по т.д. № 84/2019. по описа на ВОС), администриращият касационната жалба съд отчита липсата на данни за периода от деклариране на относимите за разпоредбата на чл.83, ал. 2 ГПК данни през мес. май 2019г. и актуалните към настоящия момент, които да удостоверят липсата на промяна в обстоятелствата обусловили прилоЖ.ето на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Доколкото в настоящия случай не се представят данни за липсата на промяна в декларираните (относимите към прилоЖ.е нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК) обстоятелства, таксата по касационната жалба се явява дължима, с оглед значително изминалия период от извършване преценката на съда до датата на депозиране на касационната жалба, респ. позоваването на касатора на даденото вече разрешение по прилоЖ.е нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съответно, в случай, че касаторката би искала да се ползува от даденото разрешение по чл.83, ал. 2 ГПК, следва да представи 1 актуални данни относими към прилоЖ.е на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства от датата на тяхното представяне в края на календарната 2019г. към настоящия момент – май 2026г. (на дължимост на държавна такса по касационна жалба с вх. № 3656/20.05.2026г.) или декларация за тези обстоятелства.

Съобразявайки размера на дължимата по жалбата държавната такса от 15,34 евро, както и по арг. на възприетото с ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, по т. 12 от същото и по-конкретно съобразно изложеното в мотивите на решението), намира, че страната следва да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15,34 евро, респ. актуални данни относими към прилоЖ.ето на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства.

ГореизлоЖ.те констатации обуславят извода за допустимост на касационната жалба, но същата се явява нередовна по см. на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖ.Е касационната жалба (вх. № 3656/20.05.2026г.) на И. Л. Ч., чрез адв. Д..

УКАЗВА на касаторката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи в условията на алтернативност: а) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро /петнадесет евро, тридесет и четири евроцента/, равностойност на 30 лв., за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора или б) в случай, че касаторката би искала да се ползува от вече даденото разрешение по чл. 83, ал. 2 ГПК, да ангажира актуални данни, ведно с нужните доказателства, относими към прилоЖ.ето на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. такива за липсата на промяна в декларираните вече от страната обстоятелства.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 586 гр. Варна, 22.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000448 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 66/07.04.2026г., считано от 21.04.2026г., при условията на чл.62, ал.2 ГПК, е постъпила касационна жалба вх.№3656/20.05.2026г., подадена от И. Л. Ч., чрез адв. Н. Д..

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в т.ч. и по см. на чл. 280, ал. 3 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (с приложено на л. 19-20 от първоинстанционното дело пълномощно).

След проверка редовността на касационната жалба съдът констатира, че същата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, в т.ч. съдържа мотивирано излоЖ.е на касационните основания, както и излоЖ.е на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В условията на евентуалност се пледира допускане на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса.

Макар в случая да е било уважено искането на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса (определение № 339/20.12.2019г. постановено по т.д. № 84/2019. по описа на ВОС), администриращият касационната жалба съд отчита липсата на данни за периода от деклариране на относимите за разпоредбата на чл.83, ал. 2 ГПК данни през мес. май 2019г. и актуалните към настоящия момент, които да удостоверят липсата на промяна в обстоятелствата обусловили прилоЖ.ето на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Доколкото в настоящия случай не се представят данни за липсата на промяна в декларираните (относимите към прилоЖ.е нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК) обстоятелства, таксата по касационната жалба се явява дължима, с оглед значително изминалия период от извършване преценката на съда до датата на депозиране на касационната жалба, респ. позоваването на касатора на даденото вече разрешение по прилоЖ.е нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съответно, в случай, че касаторката би искала да се ползува от даденото разрешение по чл.83, ал. 2 ГПК, следва да представи 1 актуални данни относими към прилоЖ.е на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства от датата на тяхното представяне в края на календарната 2019г. към настоящия момент – май 2026г. (на дължимост на държавна такса по касационна жалба с вх. № 3656/20.05.2026г.) или декларация за тези обстоятелства.

Съобразявайки размера на дължимата по жалбата държавната такса от 15,34 евро, както и по арг. на възприетото с ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, по т. 12 от същото и по-конкретно съобразно изложеното в мотивите на решението), намира, че страната следва да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15,34 евро, респ. актуални данни относими към прилоЖ.ето на нормата, които да обусловят евентуално липсата на данни за промяна в относимите към цитираната норма обстоятелства.

ГореизлоЖ.те констатации обуславят извода за допустимост на касационната жалба, но същата се явява нередовна по см. на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖ.Е касационната жалба (вх. № 3656/20.05.2026г.) на И. Л. Ч., чрез адв. Д..

УКАЗВА на касаторката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи в условията на алтернативност: а) доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15, 34 евро /петнадесет евро, тридесет и четири евроцента/, равностойност на 30 лв., за производството по допускане на касационно обжалване, съгл. чл. 18 ал. 2 т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото, датата на изпълнение на плащането, а в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора или б) в случай, че касаторката би искала да се ползува от вече даденото разрешение по чл. 83, ал. 2 ГПК, да ангажира актуални данни, ведно с нужните доказателства, относими към прилоЖ.ето на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, в т.ч. такива за липсата на промяна в декларираните вече от страната обстоятелства.

При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2