Определение № 253 от 10.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Благоевград, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500100 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 4б от ЗДТ.

Образувано е по депозирано пред съда Заявление с вх. 19077/10.12.2025г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, БУЛСТАТ 129010125, представлявана от главен комисар А.

Н. З., чрез гл. юрк. М. Х., с адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с искане за възстановяване на внесена държавна такса по гр.д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд – Петрич.

Сочи се в заявлението, че с Разпореждане № 1215/01.06.2020г., постановено по гр. д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич и Разпореждане № 1548/22.06.2020г., постановено по гр. д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич, съдът е върнал въззивната жалба, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса, макар същата да е постъпила по сметката на съда.

Посочена е банкова смета, по която се иска да бъде върната сумата от 66,81 лв.

Към заявлението са приложени платежно нареждане № 830000455224 от 16.03.2020г. за сумата от 51,81лв. и платежно нареждане № 830001454619 от 01.06.2020г. за сумата от 15,00 лв.

След като се запозна с данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическо страна:

Производството пред Районен съд Петрич е образувано по искова молба с вх. № 3308/15.07.2019г.

С Решение № 174/07.02.2020г., постановено по гр.д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 397/11.02.2020г., постановено по 1 гр.д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич, съдът е уважил исковата претенция срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“.

Препис от решението е връчен на ответника – Главна дирекция „Гранична полиция“ на 17.02.2020г. В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна на ответника – Главна дирекция „Гранична полиция“, е депозирана въззивна жалба с вх. № 1029/04.03.2020г., която с разпореждане от същата дата, е оставена без движение от администриращия въззивната жалба съд, с указание за представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград в размер на 51,81 лв.

Поради неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба с Разпореждане № 1215/01.06.2020г., постановено по гр.д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич, администриращия съд-РС Петрич, е върнал въззивната жалба на жалбоподателя Главна дирекция „Гранична полиция“, поради неотстраняване в срок на допусната нередовност по чл. 261, т. 4 от ГПК.

Срещу така постановеното разпореждане на районния съд е подадена частна жалба с вх. № 2171/19.06.2020г., с приложени към нея платежно нареждане № 830000455224 от 16.03.2020 г. за сумата от 51,81 лв. и платежно нареждане № 830001454619 от 01.06.2020г. за сумата от 15,00лв., която с Разпореждане № 1458/22.06.2020г., постановено по гр. д. № 1228/2019г. по описа на Районен съд Петрич, е върната като просрочена.

Видно е от представените платежни нареждания с основание за плащане „ДЪРЖ.

ТАКСА/ГД № 1228/2019/05.03.2020“ и „ДЪРЖ. ТАКСА/ГД № 1228/2019/01.06.2020“, двете с наредител „РДГП - СМОЛЯН“, че сумата от 51,81 лв. и сумата от 15,00 лв. са наредени по сметката за държавни такси на Окръжен съд Благоевград.

От направената служебно справка в счетоводството на Окръжен съд Благоевград се установява, че претендираните суми за държавна такса, чието връщане се иска от молителя с настоящата молба, са постъпили по сметката на съда.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

С т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, е прието, че производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса има самостоятелен характер и се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата – дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането й или е била надвнесена, т.е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до съда, по чиято сметка действително е постъпила сумата, която се претендира да бъде върната. В този смисъл е Определение № 527/04.07.2023 г. по ч.т.д. № 985/2023 г. на ВКС, I т.о.

В настоящия случай искането за връщане сумата от 51,81 лв. и сумата от 15,00 лв. с 2 основание за плащане „ДЪРЖ. ТАКСА/ГД № 1228/2019/05.03.2020“ и „ДЪРЖ. ТАКСА/ГД № 1228/2019/01.06.2020“ е направено от Главна дирекция „Гранична полиция“, която съгласно чл. 41 от ЗМВР, като юридическо лице, се представлява от директора на главната дирекция.

Съгласно чл. 38 от ЗМВР и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи Главна дирекция „Гранична полиция“ е главна дирекция на МВР, към която се създават териториални звена – регионални дирекции „Гранична полиция“ (РДГП), които се ръководят от директора на главната дирекция.

Районите на действие на териториалните звена – РДГП, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.

Поради изложеното съдът намира, че Главна дирекция „Гранична полиция“, БУЛСТАТ 129010125, представлявана от главен комисар А. Н. З., чрез пълномощника гл. юрк. М. Х., е легитимирана да отправи искане по чл. 4б ЗДТ до съда, по чиято сметка са постъпили посочените суми, независимо от обстоятелството, че наредител на посочените по горе суми по представените платежни нареждания е РДГП Смолян.

Предвид изложеното, съдът намира, че заявлението е подадено от надлежна страна и пред компетентния съд за неговото разглеждане.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 1 от ЗДТ държавните такси се събират от органите на съдебната власт в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В настоящия случай това е Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК), приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. на основание чл. 73, ал. 3 от ГПК и чл. 9а, ал. 1 от ЗЗОДОВ.

Съгласно чл. 3 от ЗДТ държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата.

По-конкретно, съгласно разпоредбата на чл. 4, б. „а“ от ЗДТ държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата, за искови молби и жалби по производства по дела, свързани с предоставянето на държавни помощи, и за нарушения на българското законодателство и правото на Европейския съюз при предоставяне на държавни помощи или минимални помощи, а съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Съгласно константната практика на ВКС връщането на държавна такса е допустимо, когато таксата е недължимо платена – таксата е събрана въпреки освобождаване на лицето от заплащането й; надвнесена такса; по таксата не е било образувано исково или охранително производство. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени – платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 от ЗДТ 3

(Определение № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г.о.; Определение № 405/19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5466/2013 г. на ВКС, I г.о.; Определение № 167/14.04.2021 г. по ч.т.д. № 766/2021 г. на ВКС, I т.о.)

Съдът намира, че настоящият случай не попада в първата хипотеза – таксата да е събрана въпреки освобождаване на лицето от заплащането й. С т. 10 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че след като предмета на трудовия спор е извън обхвата на облекченията, свързани с освобождаване от такси по чл. 84, т. 1 ГПК, то по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител държавните учреждения дължат държавна такса при подаване на жалби пред въззивната или касационна инстанция. Така приетото е приложимо и за подадените частни жалби по такива дела.

Настоящият случай не попада и във втората хипотеза на чл. 4б от ЗДТ – надвнесена държавна такса. Видно е от данните по делото, че държавната такса в размер на 51,81 лв. е платена съобразно обжалваемия интерес по въззивната жалба. Платената държавна такса за въззивната жалба е определена съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК, а за частната жалба съгласно чл. 19 от ТДТССГПК.

Според състава на ОС Благоевград не е налице и третата хипотеза на чл. 4б от ЗДТ – по таксата да не е било образувано исково или охранително производство, респ. въззивно производство.

Съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

Първоинстанционният съд е длъжен на основание чл. 262 от ГПК да извърши проверка дали въззивната жалба е подадена в срок и дали отговаря на изискванията за редовност по 260 и чл. 261 от ГПК. Когато констатира, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, първоинстанционният съд е длъжен на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК да върне жалбата или на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК да съобщи на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности. Първоинстанционният съд е длъжен, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК да върне жалбата и когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Когато въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261, първоинстанционният съд изпраща препис от жалбата и приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. След изтичане на срока за отговор, делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на въззивния съд.

Съгласно чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК по отношение на частните жалби разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК се прилагат съответно.

Несъмнено е, че в настоящия случай от страна на молителя Главна дирекция „Гранична полиция“ като ответник в производството пред Районен съд Петрич е подадена въззивна жалба, която поради непредставяне в срок на платежния документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавната такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, съобразно 4 изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, е била върната от администриращия въззивната жалба съд.

Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че сумата от 51,81 лв. не следва да се връща на молителя, доколкото същата е била дължима още към момента на подаване на въззивната жалба срещу решението, постановено по гр. д. № 1228/2019 г. по описа на Районен съд Петрич. Това е така доколкото съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие. Без значение е обстоятелството, че поради бездействие на молителя, изразяващо се в неизпълнение на указанието на Районен съд Петрич за представяне на платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, въззивната жалба е върната на жалбоподателя.

Не следва да бъде върната на молителя – Главна дирекция „Гранична полиция“ и сумата от 15,00 лв., доколкото същата е била дължима още към момента на подаване на частната жалба срещу разпореждането на Районен съд Петрич, с което е била върната въззивната жалба. Без значение за извода на съда е обстоятелството, че частната жалба е била върната на молителя, поради това че е била просрочена. Както вече бяха изложени съображения по-горе, държавната такса е дължима от момента на сезирането на съда с въззивна частна жалба, като без значение дали образуваното въззивно производство се е развило или частната жалба е върната като просрочена или нередовна.