Решение № 332 от 28.05.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр. Пазарджик,

28,05,19Г

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

ЕЛИСАВЕТА РАДИНА при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 77/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ17-1006-005547/ 10.09.2018 г. на началник група СПП към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност на двата административни акта и наличие на обстоятелства, установяващи маловажността на нарушението по т.1.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител , настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения и такива обосновани с ангажираните доказателства.

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Жалбоподателят е студент в ПУ „ П.

ХИЛЕНДАРСКИ“ във факултет „ Икономически и социални науки“ и по специалността „международни отношения“. През есента на 2018г. баща му св. Г. му закупил като подарък лек автомобил Ауди А4 Авант, на който след вноса били поставени временни регистрационни табели с валидност до 16,11,17г.

Бащата поел отговорността да извърши необходимото относно регистрацията на автомобила, тъй като жалбоподателят бил почти непрестанно в Пловдив, с изключение на уикендите, през които се прибирал в къщата им в с. Мокрище. Поради ежедневните си грижи св.

Г. забравил да регистрира автомобила.

На 25,11,17г. жалбоподателят си бил вкъщи в с. Мокрище и не наложило да отиде до своя състудентка до с. Ляхово за лекции. Запалил автомобила и го подкарал и в с. Ляхово бил спрян за проверка от св. пол. К.. Същият установил, че на автомобила са поставени временни табели, който удостоверяват временна регистрация до 16,11,17г. и съставил против жалбоподателя процесния акт за нарушение по чл. 140 от ЗДвП .

Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.

Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

Доводите против неговата законосъобразност са изцяло основани на възражения за материално-правната неизправност на акта и НП, като се претендира на основание маловажност на случая.

Не са развити доводи за процесуални несъответствия на акта и НП с изискванията и реда за тяхното съставяне и форма, както и тяхното съдържание, но такава проверка се извърши служебно. Актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните относно АУАН) . Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е своята съответна правна квалификация. Не е посочено на кой точно номер на ул. „Първа“, е извършено вмененото нарушение, но това не съставлява претеднираното в жалбата съществено процесуално нарушение. Описаното място е достатъчно ясно и конкретно, още повече, че автомобилът е бил в процес на движение по тази улица и отразяването на точен номер на улицата за местоизвършване би било неточно и некоректно.

Не съставлява съществено процесуално нарушение и неотразяването в акта и в НП на посоката на движение на автомобила, тъй като този факт не е сред релевантните с оглед състава на нарушението. Без значение за съставомерността на нарушението в каква посока се е движел по гази градска улица жалбоподателя с процесния автомобил.

Против акта не е правено възражение за маловажност на приписаното с него нарушение, поради което и необсъждането му в НП с изрични доводи не може да повлече отмяна на това основание.

Не е налице и още едно непретендирано съществено процесуално нарушение. Установено е безспорно, че за извършеното нарушение по чл.140 от ЗДвП е съставен акта на датата на нарушението, която и е дата на проверката 25,11,18г. Отпочнато е било ДСП за престъпление по чл. 345 от НК, което е било прекратено с постановление на прокурора на л. 12 и 13 , от 13,08,18г. материалите въз основа на постановлението са били изпратени на началника на РУ Пазарджик за преценка и евентуално ангажиране на административно наказателна отговорност на извършителя . след получаване на материалите началник сектор ПП при ОД МВР издава процесното НП на 10,09,18г.

Като основание за издаването му се сочи само и единствено съставения на 25,11,18г. АУАН. При това положени от датата на съставяне на акта до издаване на НП е изтекъл срок над предвидения по чл. 34 от ЗАНН, тоест повече от шест месеца от съставяне на акта. И въпреки, че в НП се сочи като основание за издаването му само акта, но не и и постановлението за прекратяване на ДСП, издаването на НП десет месеца след акта не съставлява съществено процесуално нарушение. С Постановление 1/15г. на ВАС и ВКС е разрешен теоретичния спор относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и е прието ,че те са давностни- „ Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. … Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.“ С въвеждането на давността се цели да се осуети бездействието на държавните органи, ангажирани в различни етапи на едно наказателно преследване, като им се предостави определен срок, в който имат правото да извършат действия по компетентност и ако в този срок бездействат това влече благоприятни последици за извършителя на противоправното деяние, тъй като държавата губи правото си да го преследва или наказва. С тази цел са въведени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които определят период от време за издаване на АУАН и на НП - правата и корелативно свързаните с тях задължения на държавните органи да се извършват в рамките на фиксираните срокове, за да породят съответните им последици; извършените действия след тези срокове са незаконосъобразни и ако произтичат от актовете те носят същата характеристика и следва да се отменят. Тоест давността се свързва с два критерия - изтичането на определен период от време и липса на съответни действия по време на този период. И след като става ясно, че давността е своеобразна санкция за бездействие на държавните органи, в процесния случая не следва формалното й приложение. Вярно е, че в НП е отразено, че то се издава въз основа на АУАН, но само това формално отразяване не води до незаконосъобразност на постановлението поради издаването му извън шестмесечния срок по чл. 36 от ЗАНН. Защото - причината за неспазване на срока не е бездействието на държавните органи, които са компетентнии да се произнесат, а развилото се ДСП, в което са събирани доказателства за разследване на престъпление, което има идентичен състав като процесното нарушение. Едва след преценката, че степента на обществената опасност на разследваното деяние не е съответна на престъпление по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК , материалите са насочени към РУ и е издадено атакуваното НП.

Горният анализ доказва, че формалното неспазване на срока в случая не води до себе си последиците от реалното настъпване на давността, тъй като приемането на такива последици в процесния случая би противоречало на същността и целите на института на давността. Важно е не формалното отразяване в акта отразяването в акта, а в действителност дали има бездействие на държавните органи в разследването на това противоправно деяние.

И тъй като няма бездействие, а обратното- активни и навременни действия на съответните ( според вида на воденото производство) органи- то няма основание да се приожи давността .

В обобщение - не се откриха при обстойния служебен анализ съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на санкционни акт за реализиране на административно-наказателната отговорност за процесното деяние.

Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС не е било регистрирано. То е имало надлежна, но временна регистрация, видно от поставените върху него табели, които са имали срок на валидност до 16,11,17 г. - тоест девет дни преди процесната дата.

Основателни обаче са претенциите за маловажност на случая. От една страна от момента, в който е преустановена поради изтичане на срока временната регистрация до датата на проверката са изтекли девет дни. Все пак следва да се отбележи, че и срока за временната регистрация е даден именно с цел да се подготви постоянната регистрация. Но, както се установи от неопроверганите показания на св. Г. ,а автомобилът е стоял паркиран в двора на къщата и не е управляван, тъй като той а закупен лично на жалбоподателя, като подарък , а свидетелят си имал собствен и не се налагало да прибягва до този на сина си. Установено е също, че този автомобил е управляван след срока на изтичане на временната регистрация само този път. Задължението по чл. 140 от ЗДвП цели да осуети възможността в движението да се включват автомобили, които не могат да бъдат индивидуализирани поради липсата на основния идентифициращ ги белег - регистрационния номер. Често такива автомобили са предмет на посегателство и липсата на регистрация означава директно липса на възможност за идентификация и засяга бързината и възможностите за разследване. В процесния случай обаче няма данни, които да сочат, че с бездействието си по отношение на задължението за регистрация жалбоподателят е целял да осуети възможност за идентификация на автомобила по някаква причина. Затова и проявеното му бездействие не засяга в такава степен обществения интерес, охраняван от нормата на чл. 140 от ЗДвП, че бездействието да съставлява административно нарушение. То е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК вр. чл. 11 ЗАНН и неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е погрешно.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ17-1006-005547/ 10.09.2018 г. на началник група СПП към ОДМВР Пазарджик, с което на К.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: