Определение № 34960 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4586/2024
- Вид
- Определение № 34960
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34960 гр. София, 25.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110104586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ***. срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ***-гр. София към ****“, чрез директора д-р ***., който оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът констатира, че с исковата молба с вх. № 23628/25.01.2024 г. е предявен иск срещу *** като физическо лице, а не срещу медицинския център като работодател на посочения в исковата молба ответник. С оглед изложеното съдът намира, че на осн. чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника *** следва да бъде дадена възможност да посочи дали поддържа в лично качество подадения от него като законен представител на ***-гр. София отговор на исковата молба.
По доказателствените искания:
Доказателственото искане на ищеца да бъде допуснат разпит на двама свидетели е нередовно – арг. чл. 156, ал. 2 ГПК.
С подадения от ***-гр. София отговор на исковата молба са представени документи, като по искането за приемането им като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.
Съдът намира, че с оглед процесуална икономия разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца ***., чрез особен представител адв. ***. от САК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи какви конкретни неимуществени вреди твърди, че е претърпял вследствие на 1 твърдяното противоправно поведение на ответника. При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
УКАЗВА на ответника *** в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично дали поддържа в лично качество подадения от него като законен представител на ***-гр. София писмен отговор с вх. № 336419/15.10.2025 г., като съобрази обстоятелството, че искът е предявен срещу него като физическо лице, а не срещу представлявания от него медицински център.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.11.2026 г. от 14:30 ч., което да се проведе чрез видеоконферентна връзка със затвора - София и за което да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото открито съдебно заседание да посочи за установяване на кои обстоятелства иска да бъде допуснат разпит на двама свидетели, както и да посочи три имена и адрес за призоваването им. При неизпълнение на указанията в срок, доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
По доказателственото искане за приемане на приложените към писмен отговор с вх. № 336419/15.10.2025 г. документи като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предмет на делото е предявен от ***. срещу *** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.06.2021 г. до 22.01.2024 г., причинени в резултат от отказ да бъдат предоставени медицински грижи и неефективно лечение в затвора в гр. София от страна на ответника, като лекар в ***-гр. София към ****“.
Ищецът твърди, че от 2014 г. до момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. София. Твърди, че ответникът, който бил лекар в *** - гр. София, не му осигурил ефективно лечение. Вследствие на неадекватното лечение в бъбреците му се образували песъчинки и конкременти с размери 7 мм, както и полипи на жлъчния мехур, холелитиаза и микролитиаза, които впоследствие били констатирани в *** и Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода в гр. София (СБАЛЛС).
Твърди, че ответникът го лекувал с половин таблетка аналгин или половин таблетка аспирин, които били с изтекъл срок на годност. Отделно от това ответникът отказвал да му оказва необходимите медицински грижи, като го приемал в кабинета си едва веднъж седмично и отказвал да го лекува. Твърди, че ответникът не отразявал оплакванията му и не извършвал необходимите медицински прегледи. Сочи, че през годините неколкократно му били извършвани изследвания на кръв и урина, но ответникът не му предоставял никаква информация относно резултатите от същите. Когато изпитвал болки, ответникът го отпращал от кабинета си с обяснението,че не разполага с необходимото лечение и лекарства, 2 като същевременно посочвал, че такива не могат да бъдат осигурени и от близките на ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в периода от началото на 2017 г. до м. 12.2023 г. ищецът е имал само две посещения в медицинския център – на 03.02.2023 г., когато ищецът получил противоалергичен медикамент (Medrol) и на 23.06.2023 г. за консултация с дерматолог. През м.10.2023 г. ищецът бил хоспитализиран СБАЛЛС по повод жлъчни и бъбречни колики, като болничният му престой продължил в периода 25.10.2023 г. - 27.10.2023 г. При изписването му била дадена препоръка за спазване на хигиенно-диетичен режим, както и за обсъждане на евентуално оперативно лечение. Поддържа се, че медицинските специалисти в медицинския център не могат да бъдат отговорни за появата на папилом на жлъчния мехур и наличие на песъчинки в бъбреците. Сочи се, че възникването и развитието на посочените изменения не е могло да бъде предвидено от медицинските специалисти, доколкото началните им прояви били дискретни, а при някои лица съществувала индивидуална предразположеност към тях, която не можела да бъде установена посредством средствата на съвременната медицина.
Излага се становище, че предвид обстоятелството, че в рамките на седемгодишен период ищецът е посетил медицинския център само два пъти, не е било възможно да бъдат предвидени и проследени възникването и развитието на посочените органни изменения, тъй като същите обичайно се проявявали симптоматично едва когато започнат да нарушават функцията на съответните органи. В тази връзка се посочва, че значителен брой лица, които не са имали пристъпи на коликообразни болки и не са били подлагани на образни изследвания, не подозират за наличието на песъчинки в бъбреците или на полип и камък в жлъчния мехур. Посочва се още, че при контролното изследване на ищеца, извършено по направление на ответника една година след хоспитализацията му в СБАЛЛС, било установено намаляване на папилома на жлъчния мехур, както и липса на песъчинки в бъбреците. Лабораторните изследвания на ищеца от 05.09.2024 г. били в референтни стойности и не показвали наличие на жлъчен застой (характерен при нарушения във функцията на жлъчния мехур), нито отклонения, свързани с бъбречната функция. Твърди се, че до края на исковия период, а и след това, на ищеца не била извършена оперативна интервенция, тъй като не били налице здравословни оплаквания, налагащи предприемането на такова лечение. Ето защо моли съда да постанови решение,с което да отхвърли предявения иск.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже осъществен фактически състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, който включва следните елементи: деяние на ответника, изразяващо се в действие и/или бездействие (при задължение за действие), противоправност на деянието, вина, настъпили неимуществени вреди (вид, степен, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания), причинна връзка между вредите и противоправното поведение на ответника. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите 3 обществено укорими последици, се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е докаже всички факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения, както и да обори при условията на пълно доказване презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за което съдът му указва, че не сочи доказателсва.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: през исковия период ответникът *** заемал длъжността лекар в ***-гр. София към ****“.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно разпределените в негова доказателствена тежест обстоятелства, посочени по-горе.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмен отговор с вх. № 336419/15.10.2025 г. и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4