Решение № 4855 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4855 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511940 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 269815/08.08.2025год. от Ф. Н. Ч. ,ответник по делото против Решение № 11932/19.06.2025год. постановено по гр. д. № 56931/2024год. по описа на СРС , 53 състав , в частта ,в която е признато за установено ,че Ф. Н. Ч., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 600,30 лева, представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 04.05.2021 г. до 30.05.2022 г. в ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к.

„********“, ул. „********, отразени във фактури, дължими в периода 04.06.2021 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.06.2024 г., до изплащане на вземането и сумата от 4,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода за 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36736/2024 г. на СРС, 53 състав.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 500лв.,деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.Въззивникът навежда доводи ,че неправилно съдът не зачел силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на СРС от 1

01.04.2023 г. ,за претендирани задължения за периода 06.01.2017г. - 09.06.2021 год., част от които за месец май 2021 г. и 09 юни 2021 год. се претендирали и по настоящото производство. Неправилно отхвърлил и възражението му за погасяване по давност ,предвид че задълженията за м. май били дължими от 04.06.2021год. , Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение . Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

Въззиваемата страна „Софийска вода “АД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирала отговор на въззивна жалба.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска за

600,30 лв., до 726,02 лв. като необжалвано е влязло в законна сила. сумата над

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е частично недопустимо по следните съображения :

Пред СРС са предявени от „Софийска вода” АД срещу Ф. Н. Ч., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 726,02 лева, представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 04.05.2021 г. до 30.05.2022 г. в ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, отразени във фактури, дължими в периода 04.06.2021 г. до 06.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.06.2024 г., до изплащане на вземането и сумата от 4,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода за 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36736/2024 г. на СРС, 53 състав.

За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на ВиК услуги в рамките на процесния период ,което не е и спорно.

2

Не се спори и че ищецът е доставял услуги на ответника, обемът на доставените реално услуги и тяхната стойност за процесния период.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.

От приетото пред първата инстанция заключение на съдебна техническа експертиза с вещо лице И.Ц., след справка със съответните документи свързани с отчета на реално потребената вода в имота,се установяват реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги.

Вещото лице е преизчислило консумираният обем вода за процесния период, като в изчисленията не участват прогнозните стойности на оператора, а само двата реално направени отчета - единият в талона за поставените нови водомери и вторият по отчета направен при посещението на вещото лице. Тези два реални отчета дават консумиран обем вода 629 m³ и са реална консумация за период от 44 месеца. За процесният период е консумиран воден обем 205 m³, който е на стойност 600,30лв. Подборни изчисления вещото лице е дало в Приложение № 2 ,Таблица № 1 към заключението.

Приетото по делото заключение на СТЕ е пълно и обосновано, като в него са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи.

Настоящият състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че от заключението се установява, че процесният имот е водоснабден и количеството потребена вода за периода 04.05.2021год. до 30.05.2022год. ,изчислено в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период като възлиза 600,30лв.

Същевременно от представеното пред първоинстанционния съд Решение от 01.04.2023год. постановено по гр.дело № 9246/2022год. са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, срещу Ф. Н. Ч., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о,ал.1 от Закона за водите и чл.422, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ф. Н. Ч., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата 1492 лв., представляваща цена на потребена вода за клиентски № 1005043204 за периода от 06.01.2017г. до 09.06.2021г., както и сумата от 202,40 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за периода 06.02.2017г. – 09.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60333/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.

По настоящото дело претенцията на ищеца за незаплатени от ответника задължения за предоставени ВиК услуги за същия имот е заявена от 04.05.2021год. до 30.05.2022год., 3 поради което следва да се приеме ,че периода от 04.05.2021год. до 09.06.2021год.,вкл. е обхванат от силата на пресъдено нещо по предходното решение ,с което претенцията на ищеца е била отхвърлена.

В случай че между делата е налице съвпадение на предмета и страните, съдът е длъжен да прекрати производството като недопустимо, поради произтичащата от силата на пресъдено нещо забрана за пререшаване на вече разрешен спор. Ирелевантен за приложението на чл. 299 ГПК е въпросът дали по първото дело съдът е изследвал правото на собственост на длъжника, респективно дали влязлото в сила решение е правилно. След като при съпоставка на разгледания иск по приключилото с влязло в сила решение дело и предявената по настоящото дело искова молба се установява, че има съвпадение между предмета на делата, трябва да се зачетe силата на пресъдено нещо по приключилото дело и да се прекрати повторно заведеното производство в съответната част.

Съгласно на приетото пред първата инстанция заключение по СТЕ ,неразделна част от което е Приложение № 2,Таблица № 1 по реален отчет консумираната вода за периода 04.05.2021год. – 09.06.2021год. възлиза на стойност 41,96лв.

Ето защо решението на СРС в частта, в която се е произнесъл по недопустим,съгласно чл.299,ал.3 от ГПК иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 41,96 лева, представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 04.05.2021 г. до 09.06.2021год.,включително е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване ,а производството в тази му част на прекратяване .

В частта ,в която е признато ,че ответникът дължи на ищеца сумата от 4,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода за 05.07.2021 г. до 06.07.2022 г.,първоинстанционното решение е неправилно.

Видно от доказателствата по делото тази мораторна лихва от 4,65лв. е начислена за задължения за неплатена главница за периода 04.05.2021год. – 28.05.2021год. ,която е била предмет на предходното съдебно решение.Ето защо след като главницата не е предмет на настоящото производство то акцесорния иск за лихви ,макар и за друг период е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Не е основателно възражението на въззивника ,че задълженията за главница са погасени по давност.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребени ВиК услуги, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на 18.06.2024г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 18.06.2021г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

4

/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 1 3 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените Ви К услуги са възникнали като срочни - те са били дължими в 30-дневен срок след датата на фактуриране ,съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ на водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.

Предвид изложеното не са налице основания да се считат за погасени задълженията на ответника за периода от 10.06.2021год. до 30.05.2022год. ,тъй като падежът на найстарото задължение ,което се явява това за периода след 10.06.2021год. е настъпил на 5.08.2021год. с изтичане на 30 дневния срок от издаване на фактурата от 06.07.2021год.