Решение № 15926 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15926 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110167627 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу С. Н. Н..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 2 716,46 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 314,49 лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата от 64,59 лева – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,97 лева – мораторна лихва за период от 03.03.2020 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2877/2023 г., СРС, 87 с-в.

Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително 1 възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител по реда на чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорва, че Общите условия на *** са влезли в сила към процесния период, тъй като не е доказано публикуването им в друг вестник, освен във в. ***, а за влизането им в сила се изисква публикуването им поне в два вестника. Поддържа, че публикацията в периодичния печат не е нито общоизвестен, нито служебно известен факт, поради което подлежи на доказване на общо основание. Релевира възражение за давност по отношение на процесните вземания за периода от май 2019 г. до януари 2020 г. включително. Твърди, че ищецът не е конкретизирал вземанията си в заповедното и исковото производства по размер и основание, с което се затруднява защитата на длъжника. Посочва, че от заявените от ищеца обстоятелства не се установява за кой период какви суми се дължат. Предвид посоченото оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сума от 2 716,46 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 314,49 лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата от 64,59 лева – стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,97 лева – мораторна лихва за период от 03.03.2020 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2877/2023 г., СРС, 87 с-в.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. Във връзка с възражението за погасяване на задълженията по давност, ищецът 2 следва да установи факти довели до спиране или прекъсване на давността.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – НА за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК, съставен на 19.05.1975 г.; НА за дарение на недвижим имот, съставен на *** и протоколно определение от 23.03.1989 г. по гр.д. № 416/1989 г. по описа на II-ри Районен съд – София, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот ***, находящ се в гр. ***.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът С. Н. Н., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния 3 период в имота на ответника е имало 6 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: хол, кухня, спалня, 2 стаи и баня. За процесния период 19/20, 20/21г. и 21/22г. уредите са отчетени на 12.08.2020г., 28.06.2021г. и 16.06.2022г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л.

През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формулата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура 231 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. В общите части в сградата, през процесния период е имало работещи радиатори с обща инсталирана мощност 9480Ват., без монтирани ИРРО.

Изчислена е служебно ТЕ за общи части на база инсталирана мощност на радиаторите, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. Изчислената ТЕ е разпределена спрямо пълната отопляема кубатура - за процесния имот 231куб.м.

В процесния имот е имало поставен един водомер за топла вода. За отоплителни сезони 19/20г., 20/21 г. и 21/22г., водомерът е отчетен съответно на 12.08.2020г., 28.06.2021г. и 16.06.2022г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. При отчета през 21/22г. е установено, че водомерът е повреден и стойността 1316куб.м. е отчетен на 12.08.2020г. Във формулярите от 21г. и 22г. са отбелязани 2 броя потребители.

За период 21/22г. има служебно изчислена ТЕ на база прогнозно потребление до 31.03.2022г., на 1 брой лице вместо за 2 броя потребители.

Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че за 21/22г. сумата за ТЕ за БГВ е занижена с -291.75лв., тъй като е изчислена за 1 бр. потребител, вместо за 2 броя. За останалите периоди и компоненти изчисленията извършени от ФДР са в съответствие са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

За процесните отоплителни сезони, а именно – 19/20 г., 20/21 г., и 21/22 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в общ размер на сумата от 4089,46 лв. – цена.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за връщане в общ размер на 713,15 лв. Същата е формирана, след като за сезон 19/20 г., счетоводителят е установил сума за връщане в размер на 703,28 лв.; за сезон 20/21 г. – 76,23 лв. – сума за връщане и за сезон 21/22 г. – 66,36 лв. – сума за доплащане.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, изготвило ССчЕ, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на начислените дължими суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 4 регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента, така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.