Решение № 236 от 12.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Смолян, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500326 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК

С обжалваното решение №115/31.05.2024г. по гр.д. №461/2023г Маданският районен съд е признал за установено по отношение на Н. Р.

Д. от ********** ,че дължи на СИТИ КЕШ ООД, с ЕИК: *********,гр.

С.,сумата от 149,04 лева – главница по Договор за паричен заем № 629027/31.01.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 143/02.11.2023 г. по ч.гр.д. № 389/2023 г. по описа на РС Мадан.Със същото решение е отхвърлил предявения насрещен иск от Н. Р. Д. за осъждането на СИТИ КЕШ ООД да заплати на Н.Р. Д. сумата от 555 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем Кредит директ № 629027/31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.02.2024 г. до окончателното и изплащане.Осъдена е Н. Р. Д. да заплати СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: ********* сумата от 147,02 лева предявения първоначален иск, сумата от 400 лева – разноски по предявения насрещен иск и сумата от 6,89 лева разноски по ч.гр.д. № 389/2023 г. по описа на РС Мадан.Със същото решение е осъден СИТИ КЕШ ООД с ЕИК:

********* да заплати на адв. М. М. О.,сумата от 185 лева, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв по ч.гр.д389/2023г по описа на районен съд Мадан.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2131/28.06. 2024г от Н. Р. Д., чрез адв. М. О. против решение № 115/31.05.2024г.,постановено по гражданско 1 дело №461/2023г. по описа на районен съд – Мадан,като моли въззивния съд да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови свой съдебен акт, с който да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан и да осъди първоначалния ищец да заплати на Нериман Р. Д. сумата от 580,96 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем Кредирект № 629027/31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.Счита ,че решението на районен съд –Мадан е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила.Намира ,че фактическата обстановка по делото е правилно установена, но въз основа на нея съдът е формирал неправилни правни изводи, които опорочават крайния съдебен акт.Счита ,че от доказателствата по делото се установява, че на 09.08.2021 година между страните по делото е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 556314, при следните параметри:

1. Размер на отпуснатия заем: 600 лева;

2. Размер на погасителната вноска: 3 х 20,03 лв. и 7 х 97,53 лв. ;

3. Ден на плащане: четвъртък;

4. Вид вноска: месечна;

5. Годишен процент на разходите на заема: 48.11%;

6. Брой вноски: 10;

7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;

8. Дата на първо плащане: 09/09/2021 г.;

9. Дата на последно плащане: 09/06/2022 г.;

10. Обща сума за плащане: 742,80 лева.Но твърди ,че в действителност общата дължима сума от потребителя не е 742,80 лева, а възлиза на 1400,00 лева - колона „вноска с неустойка“ от погасителния план на стр.1-2 от договора. Твърди ,че неустойката в размер на 657,20 лева не е включена като разход по кредита, поради което посочените в договора стойности на годишен лихвен процент и годишен процент на разходите не отговарят на действителните. Твърди ,че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Счита ,че в случая има нарушение на чл.11,ал.1т.9 и т.10 ЗПК .Поради това намира ,че целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Видно от молба с вх. № 1024/25.03.2024г. длъжникът по кредит № 556314809.08.2021г, тоест Н. Д. е направила следните плащания:

На 09.09.2021г. - 140,00 лева

На 12.10.2021Г. - 140,00 лева

На 10.11.2021г. - 140,00 лева

2

На 10.12.2021г. - 140,00 лева

На 24.01.2022г. - 155,00 лева

Твърди ,че до сключването на Договор за паричен заем Кредирект № 629027/31.01.2022г. ответницата е заплатила по Договор за паричен заем № 556314/09.08.2021г. сумата от общо 715,00 лева, с която е погасила изцяло получената чиста стойност на кредита в размер на 600,00 лева, и поради недействителността на договора за кредит,счита ,че е нямала към „Сити Кеш“ ООД задължения за лихви, неустойки и други разходи по кредита.

Твърди ,че на 31.01.2022 година между страните по делото е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 629027, при следните параметри:

1. Размер на отпуснатия заем: 1100 лева;

2. Размер на погасителната вноска: 4 х 36.71 лв. и 14 х 99.63 лв. ;

3. Ден на плащане: понеделник;

4. Вид вноска: месечна;

5. Годишен процент на разходите на заема: 48.51%;

6. Брой вноски: 18;

7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;

8. Дата на първо плащане: 28/02/2022 г.;

9. Дата на последно плащане: 31/07/2023 г.;

10. Обща сума за плащане: 1 541,66 лева. Съгласно т.6.1 от договора с подписване на настоящия договор страните се съгласяват да се рефинансира сключеният на 09.08.2021г. Договор за паричен заем № 556134, като заемателят заявява изрично, че желае да погаси изцяло задължението си по посочения по-горе договор, в това число дължимите главница, лихви и неустойки, възлизащо на 730,00 лева.

Съгласно в.6.4 от договора заемодателят се задължава да изплати на заемателя дължимия след извършеното прихващане остатък от заемната сума в размер на 370,00 лева .Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от заключението по ССЕ се установява, че получената сума по договора е в размер на 370,00 лева, а сумата от 730,00 лева е преведена за рефинансиране на кредит № 556314.Договор за паричен заем Кредирект № 629027 от 31.01.2022г. попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Счита ,че за него важат съображенията и за недействителност, изложени по-горе относно Договор за кредит № 556134/09.08.2021г.Счита ,че чистата стойност на кредита по договор № 629027/31.01.2022г. възлиза на 370,00 лева - получената от Н. Д. заемна сума, а не на 1100,00 лева,тъй като разликата от 730,00 лева е удържана без правно основание за несъществуващи задължения и не следва да бъде призната като предоставена сума по договора за кредит, тъй като не е получена от кредитополучателя, респективно, удържана е за заплащането на задължения, които не се възникнали в патримониума на заемодателя поради недействителността на Договор за паричен заем Кредирект № 3

556314/09.08.2021г.

В исковата молба ищецът признава направени плащания от ответника в размер на 950,96 лева, с които е погасена чистата стойност на кредита в размер на 370,00 лева и счита ,че доверителката и няма непогасена главница.Намира ,че по същите съображения основателен и доказан се явява предявения насрещен иск в размер на 580,96 лева. Твърди ,че исковата претенция на Н. Д. представлява разликата между направените плащания в размер на 950,96 лева и чистата стойност на кредита от 370,00 лева, която на основание чл.23 ЗПК се явява платена без основание и като такава счита ,че подлежи на връщане от „Сити Кеш“ ООД на Н. Д. на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2449/24.07.2024 от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, гр. София чрез юриск. М. Т. Т., който моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено .Твърди ,че в хода на производството е представен договора, подписан от двете страни, като страната не е оспорвала наличието на договора, поради това счита ,че е налице облигационна връзка между страните.Намира за неправилни аргументите за недействителност на договора поради нарушение на изискването за размер на възнаградителната лихва Счита ,че по отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.Твърди ,че в настоящия случай предоставеният заем е необезпечен и следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва. Поради това счита ,че уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.Намира за правилни изводите на съда, че заемната сума е получена от длъжника, което се доказва както от представените доказателства по делото.Договорът съдържа размера на годишния процент на разходите като същият е изчислен по специалната формула в закона. Няма изискване да се посочва специалната формула и подробно да се описва начинът, по който е изчислен. Счита ,че посочените стойности на ГПР и на лихвения процент са фиксирани за периода на договора и не е нужно да се посочва друго, нито да се разписва методиката за изчисляване, която изисква специални знания и умения за прилагането й.Счита ,че доколкото, районният съд приема, че в случая се дължи само чистата стойност на кредита, т.е. само главницата, но не се дължат лихва или други разходи по кредита, то счита ,че не следва да се обсъждат наведените доводи въввъззивната жалба за нищожност на клаузите от договора относновъзнаградителната лихва и Годишния процент на разходите /ГПР/ като противоречащи на добрите нрави .Намира ,че решението на районния съд е законосъобразно и правилно, поради което същото моли да бъде потвърдено.Претендира разноски за настоящото производство включително юриск. възнаграждение в размер на 460 л ева.

Пред окръжен съд Смолян жалбоподателката Н. Р. Д. ,редовно призована ,не се явява Вместо нея пълномощникът и адв.О. поддържа 4 депозираната въззивна жалба .Счита ,че между страните по делото са били сключени два потребителски договора за кредит,като вторият договор е сключен за рефинансиране на първият договор от 09.08.2021г, по който към датата на сключване на втория потребителски договор от 31.01.2022г е имало непогасени задължения в размер на 730 лева по първия договор от 09.08.2021г ,които са били удържани от отпуснатата по втория кредит сума в размер на 1100 лева Счита ,че тази сума от 730 лева не е била дължима по първия договор за кредит , тъй като този договор е бил недействителен,поради което за процесния втори потребителски кредит отпуснатата чиста стойност не е 1100 лева , а само 370 лева и тя е напълно погасена.Претендира разноски по реда на чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемият „Сити Кеш“ ООД гр.С. редовно призован ,не изпраща представител. Постъпила е молба -становище от юриск.М. Т. ,която намира въззивната жалба за неоснователна Претендира разноски , представляващи юриск. възнаграждение в размер на 460 лева

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок,с внесена държавна такса -при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районен съд –Мадан е било образувано по искова молба от „Сити Кеш“ ООД против Н. Р. Д.,като е предявен иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на „Сити Кеш „ООД сумата - 149,04 лв. – представляваща главница по договор за паричен заем

№ 629027 / 31-01- 2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410ГПК до окончателното изпълнение на задължението, за която сума е издадена Заповед № 143/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.