Протоколно определение № 1683 от 05.04.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1683 гр. София, 04.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христинка Колева при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова и прокурора С. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Частно наказателно дело № 20241100201394 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ И. С. Р., редовно призован, се явява лично и с АДВОКАТ К. А. с пълномощно по делото.

За началника на Затвора– гр.София се явява ИНСПЕКТОР Т. Г. с пълномощно по делото.

Адв.А.: Не правим отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ, както следва:

И. С. Р., роден на ******* година в гр.София, българин, български гражданин, със средно образоваине, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правата му по НПК.

ОСЪДЕНИЯТ И. Р.: Разбрах правата си по НПК.

ИНСПЕКТОР Г.: Представям и моля съда да приеме справка за остатъка от наложеното наказание към днешна дата.

СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за даване ход на съдебното следствие, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА молба от осъдения И. Р. за условно-предсрочно освобождаване чрез неговия адвокат К. А..

Адв.А.: Поддържам молбата. Моля да приемете представените с нея писмени доказателства, а именно характеристика на лишения от свобода от класния ръководител на 12а клас, СУ „Свети Иван Рилски“, удостоверение за завършен 11-ти клас. Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Да се приемат представените от защитата и инспектор Г. писмени доказателства. Нямам искания за събиране на доказателства. Оспорвам молбата.

ИНСПЕКТОР Г.: Моля да се приемат представените от защитата доказателства, запозната съм. Не правя никакви искания. Освен представената справка друго няма да представям. Оспорвам молбата.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените с молбата и в днешното съдебно заседание писмени доказателства.

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам молбата на осъденото лице за условнопредсрочно освобождаване за неоснователна. Моля да я оставите без уважение независимо, че е налице първата задължителна предпоставка, а именно да е изтърпяно повече от една втора от наложеното наказание.

Намирам, че по делото не са налице доказателства по смисъла на чл.439а от НПК за поправяне на осъденото лице. По делото са приобщени становище на началника на Затвора- гр.София, доклад на ИСДВР, както и затворническото досие на лишения от свобода, в които наблюдението и анализът на неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието са обективирани.

От същите именно се установява, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента. Поведението на лишения от свобода не надхвърля обичайното добро при изпълнение на наказанието.

Същият считам, че е с колебливо поведение, награждаван е еднократно с писмена похвала, работи и учи, но същевременно е и наказван за извършени дисциплинарни нарушения– за намиране на полиетиленово топче с прахообразно вещество и за саморазправа с друг лишен от свобода, като преди постъпването му в мястото за лишаване от свобода е посочено, че при него е била налице и злоупотреба с наркотични вещества, поради което и в затвора е включен в такава програма за наркозависими лица.

Друг важен аргумент е, че рискът от рецидив продължава да бъде висок и същият не е намален в значителна степен. Продължават да са налице и 2 дефицити, и порблемни зони.

В контекста на изложеното моля да оставите молбата за условнопредсрочно освобождаване без уважение, тъй като целите на наказанието не са изпълнени докрай преди нсеговото пълно изтърпяване.

ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора възразява да бъде уважена молбата на И. Р. да бъде условно-предсрочно освободен. Всиички доказателства за това отрицателно становище се съдържат в докладите, изпратени от администрацията. Накратко, изтърпява присъдата при първоначално определения строг режим. Това, че има една награда е в негова полза и благодарение на показани добри трудови навици, но отделно от това извършени в изминалата календарна година две дисциплинарни наказания.

Назначаван и освобождаван неколкократно от работа, риск от рецидив в много високи стойности – първоначално определен над 100 точки, към момента е занижен едва до 96 или 97. Рискът от вреди за обществото остава висок. Следва да се отбележи, че зоните с отразен дефицит са доста на брой, работата по тях категорично не е приключена. Като цяло това поведение е абсолютно колебливо и категорично не отговаря на смисъла на условнопредсрочно освобождаване, което всъщност е възможност и се дава за изключитено показано поведение, такова, каквото не е на И. Р..

Моля да оставите молбата без уважение.

Адв.А.: Моля да уважите представената молба. Извън нещата, които съм изложил в самата нея, ще посоча и факта, че на молителя Р. му остава една сравнително малка част от изтърпяване на наказанието, а именно около 5 месеца и 21 дена и практически настоящето производство е неговият единствен шанс да получи условно-предсрочно освобождаване по правилата на нашия закон.

Това, което е посочено в писмото-становище на началника на затвора е, че целите и задачите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, не са изпълнени и че прогресивната пенитенциарна система също така не е премината, но аз ги намирам за едни голословни твърдения. Това е така, защото съгласно правилата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при една сравнително кратка присъда, каквато има господин Р., не е възможно по никакъв начин да се премине тази прогресивна система, тоест, поставените пред него задача да я мине тя практически няма как да стане и това не е възможно. Още повече, че никъде в закона няма такова изискване такава система да бъде премината в цялост, тоест, молителят да е получил награда „Отпуска“ и да е с лек режим, каквото твърдят от затвора. Нищо в закона не изисква такова нещо. Изискването е да е изтърпял фактически повече от половината наложено наказание и да е дал достатъчно данни за поправянето си.

Не съм съгласен и на това постоянно твърдение, което се открива в докладите на затвора, че условно-предсрочното освобождаване е някаква правна възможност, предоставена на затворниците с поведение, надхвърлящо обичайното добро, както обичайно пишат. От промените през 2017 година условното-предсрочно наказание не е просто правна възможност, която някак си е абстрактна, но и като се премине половината от изпълнение на наказанието ние трябва да изследваме какво е работил затворът с лишения от 3 свобода и когато установим, че нищо не е работил, то вината тогава не е в затворника, а повече е в администрацията на затвора.

Голословно им се струва и твърдението, че задачите в плана на присъдата не са изпълнени. Първо, от документите по делото няма никакъв доклад какви са били тези задачи, как е работено по тях, какъв е напредъкът на молителя. Представеният доклад практически представлява едно повторение на първоначалния доклад без да се казва абсолютно нищо конкретно за работата с господин Р. и по плана за изпълнение на присъдата.

На следващо място това, което ни е дадено като планиране на присъдата само по себе си е един лист хартия, който не отговаря на изискванията на чл.156, ал.3 от ЗИНЗС. В този лист хартия ние виждаме само едно посочване в какви програми е следвало да бъде включен молителят, тоест, това са целите по ал.3, т.1 от същия член, обаче няма никакво посочване на целите по т.2 и т.3, а именно привеждане за изтърпяване на наказанието в затворническо заведение с по-лек тип и съответно условнопредсрочно освобождаване.. Тоест, за да приемем, че тоя план въобще е някакъв план, то в него освен това какво трябва да работи, трябва да бъде посочено и какво трябва да постигне, за да бъде преместен в затворническо общежиет от по-лек тип и съответно какво трябва да постигне, за да имаме условно-предсрочно освобождаване. Това не е направено от администрацията на затвора, следователно законът изисква да е посочено планиране на изтърпяването на присъдата, което тук липсва.

Ето защо смятам, че твърденията на затвора, че в момента не са постигнати заложените цели първо са голословни, второ и не почиват на самия текст на закона.

Същевременно ще обърна внимание на съда, че при изтърпяване на наказанието молителят Р. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Същият е завършил 11-ти клас и към момента учи в 12-ти.

Неговият класен ръководител е дал една отлична оценка, като сочи редовното му участие в учебните занятия, добрата адаптация към учебната среда, доброто усвояване на материала и справянето му с поставените задачи.

Казано е също, че има и лидерски качества, не е конфликтен и спазва правилата.

Едновременно с това от 21.10.2023 година до настоящия момент молителят е трудово ангажиран и работи в кухненския бокс, а лидерските му качества и това, че сплотява колектива са признати от самата затворническа общност, която през януари 2024 година го избира за отговорник на културномасовата дейност.

Ще посоча, че господин Р. е все още млад, той е набор 2001 година.

Присъдите, които в момента изтърпява, са му наложени, когато е бил непълнолетен. Всъщност реално той за първи път влиза в затвора. Смятам от разговорите си с него, че разкаянието му за стореното е дълбоко, искрено и сериозно и че все още има някакъв шанс за него той да не се върне в затвора и едно условно-предсрочно освобождаване от вас би помогнало за постигането на тази най-важна цел на изпълнение на наказанието.

ОСЪДЕНИЯТ И. Р.: Първо бих желал да се извиня за извършените престъпления, които съм извършил. Считам, че съм се поправил и моля да 4 бъда освободен условнно-предсрочно най-малкото за да мога да помагам на семейството ми, отколкото съм в тяхна тежест и затова е единственото нещо, за което бих искал да бъда освободен– да съм в полза на семейството ми.

Не са малко пътите, в които съм осъждан- 9-10 пъти трябва да има.

СЪДЪТ, на основание чл.439, ал.6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА последна дума на осъдения.

ОСЪДЕНИЯТ И. Р.: Моля съда да ме освободи предсрочно-условно, за да мога да съм в помощ на семейството ми.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание, като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, НАМИРА следното: