Решение № 4718 от 01.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. Пловдив, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330107014 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против М. В. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 24.09.2019 г. – 31.12.2021 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1790.49 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 388.78 лева, за периода 31.08.2014 г. – 30.09.2023 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител с ***, в качеството си на собственик, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период са се отчитали по наличните водомери.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17240/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал 1 отговор на исковата молба.

На първо място, изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като липсвало яснота: по какъв начин е формирана претенцията на ищеца, от показанията на кой от измервателните уреди са формирани претендираните суми и дали са изчислени на база потреблението само от единия водомер или от трите в жилището; липсвало яснота и каква е причината, поради която е издадено кредитно известие за сумата в размер на 33.55 лева.

На следващо място, оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количества вода. Оспорва записванията в представените карнети.

Оспорва годността на водомерите – дали са в изправност и дали правилно отчитат потребеното количество вода, с оглед изискванията, регламентирани в Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респ. дали снетите от инкасаторите показания съответстват на действителното потребление. В тази връзка сочи, видно от приложените към ИМ доказателства, отчетения водомер № *** е с дата на монтаж 2008 г., а относно други два водомера – няма данни.

Оспорва представените към ИМ – Покани за доброволно плащане, тъй като възразява, че същите се отнасят за други вземания и периоди.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността и допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17240/2023 г. по описа на ПРС, V гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими.

Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин е формирана претендираната главница, които вземания съответстват на заявения петитум.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

По същество:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

2

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на *. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът М. В. Г. е собственик на процесния имот, находящ се в ***. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 01.05.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В производството не е повдиган спор за собствеността на имота, като това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства –Нотариален акт за дарение на недвижим имот *** на М. В. Г. на недвижим имот, находящ се в ***; Заявление от М. В. Г., подадено на 01.09.2014 г. до „ВиК“ ЕООД – Пловдив, с искане да бъде променена партидата на водоснабден имот, находящ се в ***, с посочени имена на предходен клиент: В. М. Г. /л.8/.

Чрез депозираното от ответника Заявление от ответника е налице извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Същият фигурира в базата данни на ищцовото дружество като потребител с ***. Според съда се доказва по категоричен начин правото на собственост и наличието на качеството „потребител”, според нормативната уредба.

Ето защо, съдът приема, че М. В. Г. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

С оглед изложеното и доколкото ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в 3 присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са отчитани и начислявани количества само след реални отчети, като срещу част от показанията са налице подписи на потребителя.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено, съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода. Ползването на имота се установява и чрез съвкупния анализ на другите, събрани по делото доказателства.

Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са след реални отчети. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера е ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Експертът по съдебно-счетоводната експертиза е посочил, че в счетоводството на „ВиК” ЕООД, в периода от 24.09.2019 г. до 31.12.2021 г., по партидата на М. В. Г. не са отразени плащания, в т.ч. по процесните фактури. Вещото лице сочи още, че на 16.02.2024 г. е издадено кредитно известие № ** към фактура № **, отнасящо се за периода 29.11.2021 г. 31.12.2021 г. Във фактура № **, издадена за периода 29.11.2021 г. - 31.12.2021 г. са отчетени 20 куб.м. (показания: 6064/6084), на обща стойност 44.74 лева, като за неплатената фактура № **, върху главницата 44.74 лева е начислена лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 6.27 лева. Вещото лице установява още, че с кредитно известие № ** към посочената по-горе фактура, са извършени преизчисления на показанията на водомера за същия период: 29.11.2021 г. - 31.12.2021 г. (Показания: 6064 / 6069 Разлика 5), с което са сторнирани 15 куб.м. на обща стойност (-33.55) лева. С издаденото кредитно известие № ** към фактура № **, задължението за периода 29.11.2021 г. - 31.12.2021 г., е намалено и е общо в размер 11.19 лева (=44.74-33.55). Вещото лице установява, че във връзка с издаденото кредитно известие № ** не е извършена сторно операция (корекция) на начислената лихва за забава върху главница 44.74 лева за консумация на 20 куб.м., вместо 4 върху начислената за 5 куб.м. консумация, общо в размер 11.19 лева, т.е. сторно лихва за забава върху сумата (-33.55) лева. Според вещото лице, лихвата за забава следва да бъде намалена от 6.27 лева на 1.57 лева, като изчислената лихва за забава 1.57 лева е изчислена върху главница 11.19 лева за периода 01.02.2022 г.-30.09.2023 г., като разликата 4.70 лева (=6.27-1.57) следва да бъде намалена от общо начислената лихва за забава за процесния период. Вещото лице установява, че в резултат на извършените преизчисления на показанията на водомера за периода 29.11.2021 г. - 31.12.2021 г. (по кредитно известие № **), както и преизчислената лихва за забава върху главница 11.19 лева за периода от 01.02.2022 г. до 30.09.2023 г., размерът на начислените и неплатени задължения за главница за периода от 24.09.2019 г. до 31.12.2021 г., с начислена и непогасена лихва към 30.09.2023 г., възлизат, както следва: главница 1756.94 лева и лихва 384.08 лева, начислена до 30.09.2023 г.