Решение № 21360 от 23.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21360 гр. София, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №

20241110150476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от М. П. С. срещу /фирма/ обективно кумулативно съединени искове отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 307301 от 01.10.2015 г. поради противоречие със закона и поради неспазване на предвидена от закона форма, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 307301 от 01.10.2015 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.10.2015 г. между страните по делото бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 307301, по силата на който на ищцата била отпусната заемната сума в размер на 508 лева, която последната се задължила да върне в срок от 1 месец при ГПР в размер на 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „**********“ .

Поддържа, че при сключването на договар за потребителски кредит в съдържанието на договора не бил посочен размера на възнаграждението за предоставеното поръчителство, като след сключване на договорът, потребителят установил, че освен заемната сума, като задължение била начислена и сумата в размер на 250 лева, представляваща такса да обезпечение с поръчителство. Излага твърдения, че процесния договор за кредит е недействителен поради непосочване на дължимите вноски за поръчителство в договора за 1 кредит, както и липсата на информация в ОУ за сключването на договор за гаранция като задължително условие за предоставяне на кредит. Сочи, че не е спазена предвидената от закона форма за сключване на договора, респ. на договор за допълнителна услуга.

Поддържа, че е налице недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като в договорът не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общата дължима сума по договора. На отделно основание, сочи, че в договора е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчителство не бира включена като разход по договора. Предвид подробно изложени в исковата молба твърдения, моли процесния договор за потребителски кредит да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност чл. 5 от същия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба, с който се признава наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание. Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ********** (********). Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ********** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ********** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в ********, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, както и предвид извършеното от ищеца признание за погасяване на суми по процесния договор, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 307301 от 01.10.2015 г. обезпечен с договор за гаранция, сключен с „**********”, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 500 лв., при ГПР 49,11 %, като същият е следвало да възстанови на заемателя сумата от 516,90 лв., включваща главница и 16,90 лв. възнаградителна лихва за срок от 30 дни с едно плащане с падежна дата – 21.10.2015 г. Установява се, че вписаният в договора лихвен процент е 3,38 %. Договорът е обезпечен с договор за гаранция, сключен с „**********“, което е изрично договорено в клаузата на чл. 5 от договора за кредит.

В т. 4 от договора е посочено, че годишния процент на разходите по заема е в размер на 2

49,11 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1173649/24.06.2022 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „Ferratum bnak“, както и че същият е нищожен на сочените основания.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално уговорени.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Процесният договор е сключен по ред на ЗЕДЕУУ.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на 3

ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл.

184, ал. 1 ГПК) още повече в хипотезата, в която е представен от послабата страна. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);

„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите 4 разходи по кредита за потребителя (т. 2). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.