Решение № 250 от 26.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Велико Търново, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500232 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ

«ДОВЕРИЕ-МИНДЯ» в ликвидация въззивна жалба против Решение № 123/ 16.01.2023г., постановено по гр.д. № 865/2022г. по описа на Районен съдВелико Търново, с което е отхвърлен предявеният от ПРОИЗВОДСТВЕНОПОТРЕБИТЕЛСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ «ДОВЕРИЕ-МИНДЯ» в ликвидация, ЕИК 104630111, със седалище с.Миндя, общ.В.Търново, представлявана от ликвидатора М.А. И.ов срещу А. Г. Д. с ЕГН **********, с постянен адрес гр.... и Д. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.... иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване спрямо ПРОИЗВОДСТВЕНОПОТРЕБИТЕЛСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ «ДОВЕРИЕ-МИНДЯ» в ликвидация недействителност на договор за дарение на недвижим имот от 15.03.2019г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №4, т.2, рег.№1975, дело 110/2019г. на нотариус Д.Т., като неоснователен и недоказан, ведно с присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение ,както следва:

Неправилен е изводът на съда , че ищецът не е доказал намерение за увреждане у ответниците при сключване на атакуваната сделка. Така според жалбоподателя съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 135 , ал.

4 от ЗЗД, предвид родствената връзка между страните по сделката.

1

-Целта на ответника А. Д. да увреди кредитори си – ищеца, била установена, тъй като трите дела, по които ищецът се е снабдил с изпълнителни листи срещу ответника били заведени години преди да бъде прехвърлен имотът.

Решението на ВТОС с № 2657/2019г. било постановено преди сключване на сделката, а останалите решения – на 18.04.2019г. и на 27.03.2019г.

Ответницата Д. Д. сама заявила в отговора на исковата молба, че повече от 20 години живее в София и не поддържа връзка с баща си от 1995г. Точно преди да се насочи принудително изпълнение върху имота му , ответникът дарил на дъщеря си процесния имот , като си запазва правото на ползване върху същия.

Тези действия според жалбоподателя установяват категорично знание у страните по атакуваната сделка за увреждане на ищеца.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от ищеца П. иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивнавта жалба ответницата Д. Д. оспорва същата изцяло , навежда доводи , че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск и моли съда да потвърди решението на първата инстанция ,с което този иск е отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил и отговор от ответника А. Д., в който същият оспорва въззивната жалба, навежда доводи по оплакванията в същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

2

С исковата си молба ищецът твърди, че съгласно изпълнителен лист от 18.03.2021 г. по т. д. № 104/2018 г. по описа на ВТОС, изпълнителен лист от 08.04.2021 г. по гр. д. № 2657/2018 г. по описа на ВТРС и изпълнителен лист от 29.07.2021 г. по гр. 2 д. № 3304/2018 г. по описа на ВТРС ответникът А. Г.

Д. е осъден да заплати на ППЗК „Доверие-Миндя“ - в ликвидация суми , представляващи разноски по водени между кооперацията и ответника Д. дела. Твърди се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, т. 2, рег. № 1975, дело № 110/2019 г. на нотариус Д. Т., който нотариален акт е вписан с рег. № 909/15.03.2019 г. ответникът А. Г. Д. дарил на дъщеря си Д. А.

Д. недвижим имот, представляващ поземлен имот № 309 по плана на с.

Миндя, кв. 12, представляващ УПИ ХХVI-309, с площ 545 кв. м, заедно с построените в този имот къща и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, като дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване на имота.

Според ищеца предназначението на дарението е да му се вреди като кредитор на ответника Д., тъй като между тях има заведени дела и целта на ответника Д. е била Кооперацията да не получи нищо след като го осъди.

Сочи се, че имотът е прехвърлен година след стартиране на производствата по трите посочени дела, по които са издадени изпълнителните листи, като първоинстанционното решение по гр. д. № 2657/2019 г. по описа на ВТРС е било постановено преди сключване на сделката, а останалите решения са постановени съответно на 18.04.2019 г. и на 27.03.2019 г. Ищецът твърди, че ответникът Д., знаейки, че ще увреди кооперацията, се е разпоредил с имущество, което е можело да служи за удовлетворение на кредитора-ищец по делото.

Предвид изложеното ищецът отправя молба към съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на Кооперацията сделката за дарение на недвижим имот в с. Миндя, обективирана в горепосочения нотариален акт. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът А. Г. Д. спорва исковата претенция. Твърди, че преди да узнае за решението по гр. д. № 2657/2019 г. по описа на ВТРС, както и по другите дела, бил взел решение да дари имота в с. Миндя на дъщеря си и бил започнал да подготвя документи, като на 13.02.2019 г. се снабдил със скица на имота.

Твърди, че към 15.03.2019 г., когато е извършено дарението, не е имал качеството длъжник на ищцовата кооперация и вземането на ищеца е възникнало след влизане в сила на съдебните решения по горепосочените дела, което е станало през 2021 г. Заявява, че е невярно твърдението на ищеца, че извършвайки тази сделка е знаел, че ще увреди Кооперацията поради факта, че никоя от страните по делото не може предварително да знае какво ще бъде решението на съда по него. Заявява, че винаги е бил изряден в заплащането на разноски по други дела.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът Д. А. Д. оспорва исковата претенция. Заявява, че от 20 години живее в гр. София и след развода на родителите си през 1995 г. не поддържа връзка с баща си и не й е известно какво се случва с Кооперацията в с. Миндя.

3

Отправя искане на отхвърляне на иска.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с който ищецът цели да се прогласи относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, сключен между двамата ответници.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск.

По оплакванията в жалбата :

Жалбоподателят насочва своите оплаквания към изводите на съда за наличието на знание за увреждане при сключване на сделката, предмет на иска. Всъщност, според настоящия състав, такова знание липсва, защото към момента на сключване на сделката ищецът не е имал качеството кредитор на прехвърлителя по същата.

Предпоставките за уважаване на П.ия иск са ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника, да е налице действие ( например сделка, както е в конкретния случай ) на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание за наличието на увреждане, както у длъжника, така и у неговия съдоговарящ, ако действието е възмездно. В случая, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, тези предпоставки не са налице.

Процесният договор е сключен на 15.03.2019г.

Решенията по всяко едно от делата, по които ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за присъдени в негова полза разноски, са влезли в сила след датата на прехвърлителната сделка. Едва с влизането им в сила ищецът е придобил качеството на кредитор на ответника.

По делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи намерение на ответника Д. да увреди ищеца преди възникване на вземането на последния, в който случай би намерила приложение разпоредбата на чл.

135, ал. 3 от ЗЗД. Аргумент, опровергаващ тезата на ищеца, че ответникът Д. още при образуването на трите дела е имал намерението да сключи процесния договор, за да го увреди, е обстоятелството, че и трите дела са образувани по иск на ответника срещу ищеца. Предявяването на иск за защита на конкретни права предполага убеждение у ищеца в неговата правота, а не убеждение на ищеца, че исковете му ще бъдат отхвърлени с влязло в сила решение и той ще бъде осъден да заплаща разноски на 4 ответника. Останалите събрани по делото писмени доказателства също оборват тезата на ищеца в горния смисъл. Приложените към нотариалното дело, в рамките на което е изповядана процесната сделка скица и данъчна оценка на имота, предмет на същата, са издадени на 13.02.2019г. и на 19.02.2019г.

Това дава основание да се приеме, че ответникът е възнамерявал да прехвърли имота си още към 13.02.2019г.

Първоинстанционното решение по гр.д. № 2657/2018г. по описа на ВТРС е постановено на 28.02.2019г., а първоинстанционните решения по останалите две дела – на 27.03.2019г. ( гр.д. № 3304/2018 на ВТРС ) и на 18.04.2019г. ( т.д. № 104/2018г. на ВТОС ). Намерението за увреждане по смисъла на чл.

135, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде доказано. То не е приравнено на знанието за увреждане по смисъла на чл. 135 , ал. 1 и 2 от ЗЗД и не може да се презюмира.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на двамата ответници по жалба сторените от тях разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, а именно: на А. Д. - 1000 лв. възнаграждение за един адвокат и на Д. Д.- 500лв. възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателят е навел възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител по пълномощие на ответника Д. адвокатско възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно. Същото не надвишава многократно предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер и е съответно на фактическата и правна сложност на делото.