Решение № 5320 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5320 гр. С, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110145124 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Д. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Х Д бл.188, вх.Жы ет.6, ап.90, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Я, ул.“Х М“ № ..., против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ № ..., ет.5, за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № .../23.02.2023 г., сключен между страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1 от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 вр. ал.4 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 23.02.2023 г . e сключил със „С К“ ООД договор за потребителски кредит № ... за сума в размер на 1100 лева, който следвало да бъде погасен на 21 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1321.29 лева.

Сочи, че в чл.11.1 от процесния договор била уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение съобразно посоченото в чл.5, а именно физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Общият размер на неустойката, според ищеца е 1219.71 лв.

В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 от ЗПК, поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Обяснява се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата 1 на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.

Ищецът счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че посочването в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика.

Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза от договора като неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирали такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 1100 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора.

В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената разпоредба.

Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се 2 позовава на Директива 2008/48/ЕО, в която са уредени компонентите на ГПР. Според ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Отбелязва, че ищецът се е запознал преди сключване на договора със задълженията си и с размера на неустойката, още повече, че между страните са налице 3 договора, които съдържат подобно условия. В този смисъл се обосновава становище и липсата на неровноправност, както и на информация за кредитополучателя относно икономическите последици от сключване на договора.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.

Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на сумата, която ще върне по процесния договор.

Обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 „С К“ ООД предявява насрещен осъдителен иск срещу Д. В. С. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.50 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1100.00 лв., представляваща дължима главница, дължима по процесния договор за потребителски кредит № .../23.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното плащане.

Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит, по силата на който "С К" ООД, ЕИК ..., е предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 1100 лева. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора в брой, като същият служел за разписка за изплатените суми – чл.4, ал.1 от договора. Сочи, още, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 40.05 % на 21 вноски с дата на първо плащане 09.03.2023 г. и последна вноска на 14.12.2023 г. Твърди, че задължението по процесния договор е изцяло падежирало, а кредитополучателят е извършил частично плащане, като дължимата главница е в размер на 1100.00 лв., но в настоящето производство се претендира само част от нея – 284.50 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на 3 исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск по основание и размер. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмено становище по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане евентуално съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.240 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.02.2023г., ищцата сключила с „С К“ ООД договор за потребителски кредит № 818502, както и че същата е получила сумата по кредита. Посоченото се установява и от представените писмени доказателства, видно от които между страните е сключен договор за паричен заем № ..../23.02.2023г., съгласно който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 1100лв., подлежаща на връщане на 21 бр. погасителни вноски. В договора е посочено, че ГЛП е фиксиран и възлиза на 40,05%, ГПР възлиза на 49,62%, а общо дължимата сума по договора възлиза на 1321,29 лв. В Приложение № 1 към договора е инкорпориран погасителен план, в който са описани размер на вноската, какво включва и нейния падеж.

Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи на посочените в чл. 5, ал. 1 условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 11.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1219,71 лв., която съгласно чл. 11.2 ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора.

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК 4 годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,62 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено – „неустойката ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.