Решение № 34 от 23.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Шумен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20233600100299 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Д. Т. И., ЕГН **********, действаща чрез адв. Г. В. от ВАК срещу Е. К. Т., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка и страда от напреднала форма на деменция / корова и подкорова /. От три години живее в семейството на ищцата, тъй като не може да се грижи сама за себе си. Преглед при психиатър показал, че е дезориентирана по място и време и мисловният й процес е разкъсан и елементарен. Паметта и интелекта са засегнати и са занижени поради дементния процес, който е необратим. Видно от направеното образно изследване, страда от корова атрофия. Същата не разпознава близките си, влючително децата си, привиждат й се несъществуващи предмети и субекти. Болестното й състояние влияе върху възможността й за вземане на правилни и рационални решения за защита на моралните й и материални интереси. В това състояние ответницата е лесно манипулируема и внушаема, като трети недобросъвестни лица биха могли да се възползват от състоянието й. Позовавайки се на изложеното, ищцата моли съдът да постави Е. К. Т. под пълно запрещение, а при условията на евентуалност – под ограничено запрещение, като изявява съгласие да бъде назначена за настойник, респ. – попечител на майка си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата Е. К. Т. не е депозирала отговор на исковата молба.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, обективно съединен, при условията на евентуалност, с иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС .

При изслушване на ответницата, съдът констатира, че същата отговаря на 1 поставените й въпроси, като част от отговорите й са несъответни или несъвпадащи с действителните факти и обстоятелства.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля К. И. И. / съпруг на ищцата и зет на ответницата /, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Ответницата е на 86-годишна възраст, вдовица, има две деца и двама внуци. До 2020 г. е живяла в гр. Шумен, където е работила като учител и възпитател. След прекаран Ковид 19 през 2020 г., състоянието й видимо се влошило. Започнала да има слухови и зрителни халюцинации и да не може да се справя сама в ежедневието, което наложило ищцата да я вземе при себе си в дома си в гр. София. В началото изпълнявала елементарни домакински задължения, като простиране или миене на чинии, но от година и половина ги преустановила. Понастоящем не можела да се ориентира къде се намира и стояла само в къщи, като през деня разглеждала книжки, наблюдавала през прозореца или се разхождала в коридора на жилището. Била способна да ходи сама до тоалетна и да се храни, но не боравела с домакински уреди, спряла да осъзнава приложението на телефона и др. устройства. Престанала да е в състояние да чете и борави с пари. Имала нужда от помощ при обличане. Почти не разговаряла. От известно време престанала да разпознава най-близките си, включая домашните си. При преглед се установило, че има дегенерация на мозъчното вещество, описано като хидроцефалия, звукови и зрителни халюцинации, поради което й била предписана медикаментозна терапия.

От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че ответницата не е имала тежки заболявания, травми и интоксикации в активната си възраст. Придобила е образователна степен. Има добра професионална реализация. Създадената от нея семейна конфигурация се е разпаднала по естествени биологични причини. Боледувала е продължително от артериална хипертония. В края на 2000 г. настъпила промяна в поведението й – нарушило се лицевото разпознаване, изказвала нереални твърдения за починали хора и извършвала действия, свързани с тях, виждала несъществуващи неща, връщала се в дейности от миналото си. След консултация с невролог през 2021 г., започнала да употребява антипсихотични и съдоразширяващи препарати вследствие на което настъпило известно подобрение. От м. януари същата година се наложило да бъде обгрижвана от близките си. Въпреки терапията, състоянието й постепенно се влошило – познавателният упадък напреднал, поетапно загубила напълно базисни умения, речта се редуцирала, обедняла и съдържала оскъдна информация, останали само елементарни оценки. Запазили се частично самостоятелни походка, хранене / но с ограничена автономия /. Били заличени способностите за домашни дейности, контролът на тазовите резервоари често се губел, тоалетните процедури се осъществявали асистирано. Епизодите на обърканост станали чести до ежедневни, понякога придружени от зрителни илюзии и халюцинации, нуждата от общ контрол и подпомагане била денонощна. При извършения 2 преглед на лицето, експертът е установил забавена психомоторика, недоумяващ лицеизраз, емоционално нивелиране; много затруднен словесен контакт, с нарушено разбиране смисъла на зададените въпроси, отговори с удължено реактивно време, кратки, неинформативни, неточни, тангенциални или липсващи; отсъствие на автопсхична и алопсихична ориентация; забавен по скорост, разкъсан почти до степен на инкохеронтност, крайно беден по съдържание, с почти напълно изличен понятиен апарат мисловен процес; данни за чести епизоди на обърканост, зрителни измами; дезорганизирано и неавтономно поведение с постоянна нужда от подпомагане и контрол дори в извършването на ежедневни тоалетни дейности и хранене, интелектуално – паметов дефицит на ниво тежка деменция. Въз основа анализа на данните по делото, медицинската документация, анамнезата и обективното изследване, вещото лице заключава, че ответницата страда от смесена корова и подкорова съдова деменция, което заболяване представлява слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС и нарушава нейната способност да възприема правилно факти и събития от заобикалящата я действителност, предизвиква изразена дезорганизация в поведението, отнема автономията й и я възпрепятства да ръководи своите действия и постъпки, както и да разбира тяхното значение. Степента на изразеност на когнитивния и поведенчески дефицит при ответницата обуславя пълна невъзможност да се грижи за своите работи, като заболяването й има прогресиращ ход и той не може да бъде обърнат с медикаментозни средства.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.

Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. слабоумието).

В конкретния случай, се установи, че ответницата страда от Смесена корова и подкорова съдова деменция, представляваща мозъчна болест, която води до „слабоумие“ по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Ето защо, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.

Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото доказателства, се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването й и, въпреки предоставяните й грижи и подкрепа в семейството и общността, ответницата не е в състояние да се грижи за себе си и задоволява основните си потребности, не съществува автономно, не възприема и не реагира адекватно на заобикалящата я среда, лишена е от възможността да комуникира и да се изразява адекватно, да разбира и ръководи действията си и да осъзнава и контролира последиците от тях. Ето защо, намира за доказан и т.нар. „ юридически критерий „.

3

В съответствие с изложеното, заключава, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на ответницата Е. К. Т. под пълно запрещение.

Ето защо, достига до извод, че разглежданата молба е изцяло основателна и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Е. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 20, ап. 102.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община – Шумен, за определяне настойник на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4