Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 20.09.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1489/2022
Вид
Решение № 621
Подписан
20.09.2023
В сила
28.10.2023
Състав
Владимир Калоянов Крумов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Видин, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320101489 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от А. Р. К., ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник Р.Д., с адрес: гр. В. ул. "6-ти"№ *, против С. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр.

Б. обл. Видин, ул. Е. № *

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: страните са сключили устен договор за продажба на недвижим имот – земеделска земя, имот 003022 в землището на гр. Брегово с площ от 7 000 дка през 2016 г.

Договорната цена е от 2900.00 лева, платима на части и след изплащането й да се изповяда сделката за продажба. Ищецът е изплатил на ответницата с посочените платежни документи на 07.11.2016 г. сумата от 1500.00 лева и на 27.11.2018 г. сумата от 1400.00 лева.

Ответницата е продала имота на трето лице.

Ищецът твърди, че е поканил доброволно ответницата да върне получената без право основание сума, което до настоящия момент не е сторено.

Иска се да бъде постановено решение, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 2900.00 лева, получена за неосъществена сделка, с която сума се е обогатила неоснователно, обезщетение за забава върху сумата от 2900.00 лева, считано от 01.07.2019 г. до датата на предявяването на иска – 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.07.2022 г. до окончателното издължаване.

Предендират се и направените разноски по производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, не е депозиран писмен отговор.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Видно от представената по делото операционна бележка от 07.11.2016 г. ищецът е заплатил на ответницата сумата от 1500.00 лева. От представения разходен касов ордер от 27.11.2018 г. се установява, че ищецът е изплатил на ответницата и сумата от 1400.00 лева, като общата сума заплатена на ответницата е в размер на 2900.00 лева. В разходния касов ордер е посочено, че сумата е авансово плащане с цел покупка на земеделска земя в гр. Б. имот № 00030022 – 7 000 дка.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том II, рег. № 1988, дело № 173/2022 г. на нотариус Б. Т.ег. № 161 се установява, че на 23.03.2022 г. ответницата С. М. Ц. е продала процесния имот № 003022 в землището на гр. Брегово на трето по делото лице, а именно: Емил Милков Катраницов.

Ищецът е изпратил на ответницата покана за доброволно плащане на горната сума в общ размер на 2900.00 лева, но видно от известието за доставяне от 06.07.2022 г. пратката не е получена от получателя.

Свидетелят М. В. А. който е съсед на ищеца в гр. Б. сочи в показанията си, че познава и ищеца, и ответницата. Същият работи от време на време при ищеца, който се занимава със земеделие, обработва земеделска земя, също така и купува земя. Свидетелят твърди, че лично е присъствал на уговорката между ответницата и ищеца за закупуване на земеделска земя. Сочи, че това се случило преди няколко години през 2016 г., като на разговора присъствали той, ищецът, ответницата, съпруга й и майката на ищеца. Излага, че съпругът на ответницата бил болен и на нея й трябвали пари. Твърди, че ищецът обработвал от доста време земеделската земя, която искал да закупи от ответницата, като двамата с нея се уговорили той да продължи да я обработва. След това излага, че съпругът на ответницата починал и тя продала земеделската земя на ищеца, която била нива от 7 000 дка, като не може да посочи цената, която ищецът заплатил на ответницата. Свидетелят твърди, че присъствал когато ищецът дал парите за нивата на ответницата.

Свидетелят Д. Ц. Д. работи при ищеца от време на време. Същият твърди, че познава ответницата само визуално. Знае, че ищецът закупил нива от 7 000 дка от ответницата, която се намира в края на гр. Брегово. Същият твърди, че тази земя не била хубава и той попитал ищеца защо въобще се мъчи да я обработва, но ищецът му отговорил, че е купил земята от ответницата, тъй като същата имала нужда от пари понеже съпругът й бил болен. Свидетелят излага, че знае, че ищецът е платил на ответницата около 3000.00 лева за горепосочената нива.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от правна страна :

В рамките на настоящето производство ищецът е предявил иск с основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, който съдът намира за допустим и счита, че следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с.з. При всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански субект за сметка на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца – даването на престация, а от ответника основанието, на което същият да я задържи. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, 2 разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД , а именно начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още към момента на „даването“ облигационна или друг вид правно релевантна връзка между субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения служещи за основание). В този случай е чистата хипотеза на неоснователно обогатяване, когато доказателствената тежест е в най-чистия си вариант и основното си положение за този правен институт, ищецът доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи. При отпаднало осонавние става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен фактически състав, а именно – към момента на даването е имало валидно основание за имущественото разместване което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила – развален договор, отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с обратна сила. В другата хипотеза - на „неосъществено основание“, отново към момента на имуществената размяна имаме валидно правно основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на правно релевантното условие - тогава ищецът отново доказва даването, ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало.

При иск в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на връщане подлежи реално полученото. Ето защо ищецът следва да докаже наличие на въведената договорка между страните, плащането на претендираната сума на ответницата и че същата не му е върната. С оглед предоставените от ищеца и приети като относими и допустими по делото писмени доказателства – разходен касов ордер от 27.11.2018 г. и операционна бележка от 07.11.2016 г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите М. В.

Аристотелов и Д. Ц. Д., съдът приема за доказан правнорелевантния факт, че процесната сума от 2900.00 лева е била предадена на ответницата от ищеца.

Съгласно общите правила за доказване и с оглед правната квалификация на предявения иск – чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД ответникът следва да докаже осъществяване на основанието, за което е получил исковата сума. Такова доказване от страна на ответника не беше проведено. Напротив – видно от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 5, том II, рег. № 1988, дело № 173/2022 г. на нотариус Б.

Т.ег. № 161 се установява, че на 23.03.2022 г. ответницата С. М. Ц. е продала процесния имот № 003022 в землището на гр. Брегово на трето по делото лице, а именно: Емил Милков Катраницов, а не на ищеца, каквато е била договорката им.

По изложените съображения се налага се изводът, че ответницата е получила сумата от 2900.00 лева, без правно основание /неосъществено основание/ и дължи връщане на същата. С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Като неоснователен следва да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху неоснователно получените суми. Доколкото в случая се касае за вземане без определен падеж, тъй като за такъв не може де се приеме посочения от ищеца с дата 01.07.2019 г. За да се постави длъжникът в забава, е необходима покана /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/, каквато ищецът не доказа, че е получена от ответницата. Видно от известието за доставяне по делото пратката е върната като непотърсена на 06.07.2022 г. В този смисъл законна лихва върху главното задължение се дължи от датата на предявяване на иска – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на 3 задължението, съобразно направеното от ищеца искане.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски от общо 519.00 лева, представляващи заплатена държавна такса /169.00 лева/ и адвокатски хонорар /350.00 лева/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. Б. обл. Видин, ул. Е. № * д а заплати на А. Р.

К., ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник Р.Д., с адрес: гр. В. ул. "6-ти"№ *, сумата от 2900.00 лева, получена от ответницата за неосъществена сделка, с която сума същата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД, предявен от А. Р. К., ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник Р.Д., с адрес: гр. В. ул. "6-ти"№ * срещу С. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. Б. обл. Видин, ул. Е. № *за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 2900.00 лева, считано от 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.07.2022 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА С. М. Ц., ЕГН **********, адрес гр. Б. обл. Видин, ул. Е. № * д а заплати на А. Р. К., ЕГН **********, чрез адвокат пълномощник Р.Д., с адрес: гр. В. ул. "6-ти"№ *, сумата в общ размер на 519.00 лева, представляващи заплатена държавна такса /169.00 лева/ и адвокатски хонорар /350.00 лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4