Решение № 983 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203608 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т. В. Ю., гражданин на У., родена на *** г. в У., ЛНЧ: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д-р. В.С.“ № *, ап. № *, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. П. Б. от АК – Варна срещу Заповед за задържане, с рег. № 433зз613/ 27.08.2025 г., издадена от Д. Ж. А. - ст. полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.

Жалбоподателката Т. В. Ю. намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва материалната компетентност на органа, издал процесната заповед за задържане, допълнително счита, че заповедта не е издадена в изискуемата форма, издадена е в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, като наложената принудителна административна мярка не е съобразена с целта на закона. Жалбоподателката Ю. обръща внимание на съда, че като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена нормата на чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която, полицейските органи имат правомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, същевременно обаче подчертава, че видно от съдържанието на заповедта 1 липсва конкретно фактическо основание за издаването й, като единствено бланкетно е посочено „има данни за извършено престъпление – УБДХ“.

Жалбоподателката акцентира, че това са две взаимноизключващи се фактически основания, обосноваващи различни правни основания по ЗМВР и по УБДХ, което само по себе си е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Допълва, че издадената заповед за задържане е в разрез с Решение на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С 608/21, доколкото липсва каквато и да е било информация, обективирана в заповедта или в друг документ, за какво конкретно престъпление е заподозряна или обвинена, за да има възможност самата тя да се защити срещу своето задържане. Навежда твърдения, че не е спазен принципа на съразмерност и пропорционалност, предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като по никакъв начин не е била установена легитимна необходимост от нейното задържане. На последно място подчертава, че е гражданин на У. и не владее свободно български език, а в случая не й е бил осигурен преводач, който да осъществява качествен, точен и разбираем превод на български език, с което бездействие на административния орган, според нея се нарушава правото й да бъде информирана за основанията за задържането й. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката Т. В. Ю. отправя молба за отмяна на оспорената заповед за задържане.

В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3608 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Т. В.

Ю. се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. П.

Б. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли за отмяна на оспорената заповед за задържане и претендира присъждане в полза на нейната подзащитна сторените съдебно – деловодни разноски в съдебното производство.

В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3608 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, ответната страна ст. полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Г., който намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, обосновайки се, оспорената заповед е законосъобразна и мотивирана в достатъчна степен.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

В обедните часове на 27.08.2025 г. екип на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна, състоящ се от ответника Д. Ж. А. – ст. полицай в група „Патрулно – постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ към ОД на МВР и св. В. В. Н. – също полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна бил изпратен от оперативно – дежурната част (ОДЧ) на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна по сигнал за възникнал конфликт между граждани на ул.

„Св. Иван Рилски“ в гр. Варна до сградата на Пето ДКЦ.

На място двамата полицейски служители установили голямо количество хора, които в устна форма заявили, че е имало физическа саморазправа между жалбоподателката Т. В. Ю. и друго лице от женски пол.

Двамата полицейски служители поискали документ за самоличност на жалбоподателката Ю. и същата представила свой документ за самоличност.

Също така поискали документ за самоличност на другата жена, за която имало данни, че е участвала във физическото съприкосновение и тя също представила документ за самоличност.

На място, хора с неустановена по настоящото дело самоличност, изразили своето възмущение от поведението на жалбоподателката Т. В. Ю., като напрежението между жалбоподателката и присъстващите лица не спадало, поради което полицейските служители от Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна отвели жалбоподателката Ю. и нейния съпруг св. А. М. в сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна за изясняване на случая.

В сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, в 13:00 часа на 27.08.2025 г. Д. Ж. А. – ст. полицай в група „Патрулно – постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ към ОД на МВР издал Заповед за задържане, с рег. № 433зз613/ 27.08.2025 г., с която на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР задържал фактически Т. В. Ю. в помещение на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, като вписал като фактическо основание за задържането:

„има данни за извършено престъпление – УБДХ“.

В 21:00 часа на 27.08.2025 г. жалбоподателката Т. В. Ю. била освободена.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата срещу заповедта за задържане е депозирана в законоустановения 3 в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК срок, изхожда от надлежна страна, насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Без съмнение по правната си същност задържането под стража на основание разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка една принудителна административна мярка налага определение неблагоприятни последици за адресата си, с цел постигане на правно определен резултат.

В зависимост от спецификите на конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно – производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на която и да е от визираните по – горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – ст. полицай в група „Патрулно – постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ към ОД на МВР, притежаващ качеството полицейски орган по смисъла чл. 72 от ЗМВР. Наличието на материална компетентност на лицето, издаващо заповедта за задържане се удостоверява от приложено на л.

45 от НАХД № 3608 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд удостоверение, издадено от Началника на сектор „Човешки ресурси“ към ОД на МВР гр. Варна.

Спазена е предвидената в закона писмена форма, така както изрично предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, спазена е и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, като 4 задържаното лице е попълнило декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е" от ЗМВР, заповедта е била надлежно подписана от него и от полицейския орган.

Заповедта за задържане съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта за задържане, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН и адресна регистрация, дата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.

Тук съдът би желал да отвори една скоба и да отбележи, че всички изброени документи са били представени на жалбоподателката Ю. на български език – обстоятелство, което е напълно законосъобразно, доколкото единствения официален език на територията на Република България е българския език.

Няма законово задължение, а и на практика по – скоро е невъзможно, на всяко едно чуждестранно лице, задържано от полицейски орган, да му бъде осигурен преводач на български език от неговия майчин език.

Още повече, че подобен е подхода и в други, много по – развити в демократично – цивилизационно отношение държави, които категорично не осигуряват преводач на български език, ако задържат български гражданин.

В случая по важното е, че липсват индикации, че жалбоподателката не е могла да разбере съдържанието на представената й декларация на 27.08.2025 г.

(л. 11 – л. 12 от НАХД № 3608 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд) – напротив същата собственоръчно я е попълнила, поради което и съдът не намира, че в това отношение са били нарушени правата й.

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР“. Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.

От фактическа страна в оспорената заповед лаконично е посочено „има данни за извършено престъпление – УБДХ“.

Съдът не може да се съгласи, че може да се приеме, че е имало данни за извършено престъпление, защото в случая не е образувано досъдебно 5 производство, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК.

Законните поводи за образуване на наказателно производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 208 от НПК, като в случая релевантни са две хипотези – т. 1 и т. 4 на чл. 208 от НПК.

Полицейските служители от Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна – ответника Д. Ж. А. – ст. полицай в група „Патрулно – постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ към ОД на МВР и неговият колега св. В. В. Н. са посетили мястото на възникнала между граждани свада на ул. „Св. Иван Рилски“, снели са обяснения от лица, присъстващи на място и са имали възможност, а и задължение, да предприемат стъпки по образуване на наказателно производство с първо действие по разследването, ако са преценили, че от сведенията, дадени им от гражданите, може да се направи извод за извършено престъпление.

В случая това не е било сторено.

Т. 4 на чл. 208 от НПК предвижда образуване на досъдебно производство в случай на непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

В случая полицейските служители очевидно не са установили на място някакви признаци на извършено престъпление и досъдебно прозиводство не е образувано.

Ето защо съдът намира за необосновано фактическото твърдение „има данни за извършено престъпление – УБДХ“.

При условие, че има данни за извършено престъпление, следва задължително по силата на чл. 212 от НПК да се образува досъдебно производство, като следва да се подчертае, че съгласно чл. 211, ал. 2 от НПК за образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението или относно правната му квалификация.