Решение № 305 от 17.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Враца, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ц.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 7369/23.10.2025 г., подадена от Ц. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез адв. И. И., вписан в АК- Враца, с която се обжалва решение № 510/06.08.2025г., постановено по гр. дело № 1200/2025г. на РС-Враца, в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.439 от ГПК за недължимост поради настъпила погасителна давност на сумите: 513.17 лв. - главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/27.12.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 14.12.2012 г., издаден по ЧГД № 5419/2011г. по описа на РС - Враца, които суми са предмет на изпълнително дело № 2025***0400160 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Н., рег. № *** в КЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в тази част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че след конституирането на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 1

***, като взискател по ИД № 755/2012 г. на 11.08.2015 г. по делото не са били искани и предприемани изпълнителни действия от естество да спрат или прекъснат давността, поради което към момента на образуване на ИД № 160/2025г. на ЧСИ М. Н. вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Поддържа, че изпратеното на 29.01.2016 г. от съдебния изпълнител до работодателя му "Кемстийл" ЕООД ново запорно съобщение № 1123 за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, отново не е връчено и съответно не е породило действието си, поради което липсва наложен запор на трудовото му възнаграждение при работодателя му. Посочва, че и изпратеното от съдебния изпълнител до него съобщение за наложения запор на трудово възнаграждение с изх. № 1124/29.01.2016г., е връчено чрез залепване на уведомление на входната врата на 11.04.2016 г. и доколкото уведомлението, залепено на вратата му, представлява покана да се яви в кантората на ЧСИ, за да получи съобщение за наложен запор на трудово възнаграждение, то същото не следва да се счита за действие прекъсващо давността. Изтъква, че след тези действия не са били искани и предприемани изпълнителни действия от естество да спрат или прекъснат давността, както и че е настъпила перемция по силата на закона. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че молбата от взискателя, входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх. № 2335/24.03.2021 г. по изпълнително дело № 755/2012г. на ЧСИ В. Й., прекъсва изтичането на срока за погасителната давност. Счита, че молбата е входирана след изтичането на 5 годишния давностен срок, тъй като е подадена повече от 5 години от последното извършено валидно действие по делото. Неоснователно съда е приел, че действието по изпълнението е извършено през 2018 г. като е приел за меродавен изходящия номер, поставен на молбата от взискателя 15.06.2018 г. Счита, че не е логично и не би следвало да се приема тази дата за достоверна, предвид факта, че молбата по същността си е частен документ и изхожда от заинтересована страна по изп. дело, както и че към тази дата архива на ЧСИ В. Й. не е запечатан и съответно наличието на подобна молба към ЧСИ предполага и поставяне на входящ номер по изпълнителното дело, който да удостовери датата на молбата и съответно извършването на изпълнително действие. Твърди, че молбата е входирана от ЧСИ Ц. Н. на дата 24.03.2021 г., след изтичането на петгодишния срок за погасителна давност.

Жалбоподателят счита за неоснователен и довода на ответника, приет за основателен от съда, че давност не е текла за времето, през което ЧСИ В. Й. е 2 бил лишен от правоспособност като дисциплинарно наказание, тъй като ответникът не е имал възможност да иска извършване на изпълнителни действия, доколкото лишаването от правоспособност на ЧСИ не може да се разглежда като пречка ответникът да защити правата си, тъй като е могъл във всеки един момент да поиска връщане на изпълнителния лист и да инициира друго изпълнително дело, при друг ЧСИ/ДСИ. Затова счита, че делото не е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК за посочения период и срока на погасителната давност е текъл. Моли съда, да уважи въззивната жалба и да приеме за основателен и доказан предявеният иск по чл. 439 ГПК в пълнота като признае за установено на основание чл. 439 ГПК, че Ц. Й. Ц. не дължи поради изтекла погасителна давност на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, сумите 513.17 лв. - главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/27.12.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на дълга;

25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от 14.12.2012 г., издаден по ЧГД № 5419/2011г. по описа на PC - Враца, които суми са предмет на изпълнително дело № 2025***0400160 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Н., per. № *** в КЧСИ, както и да му присъди разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (понастоящем с фирма „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, считано от 11.11.2025г.), ЕИК ***, чрез пълномощника му юрисконсулт В. Л., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че правилно PC-Враца е съобразил всички извършени по делото изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече на 26.06.2015 г. погасителна давност - молбата на дружеството от 2015 г. за конституиране на нов взискател по изп. дело № 755/2012г., с която са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител; молбата от м. февруари 2016г. за извършване на справка от НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; молба вх.

№ 8830/30.08.2018 г. за справка от БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника; молба от м. януари 2021 г. за справка от БНБ с искане за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника; молба от 25.02.2025г. за образуване на изпълнително дело под номер 160/2025г. при ЧСИ М. Н., per. № ***, с район 3 на действие ОС – Враца, с която е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори, както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника и са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител; налагането на запор на банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк" АД и върху трудовото му възнаграждение при работодателя „Вип Транс 2022" ЕООД на 19.03.2025г.

Твърди, че релевантна за изхода на делото е и разпоредбата на на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.). В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. и давността за вземанията е била спряна за общо 68 дни, които влизат в процесния период. Поддържа, че районният съд правилно е съобразил обстоятелството, че във връзка с дисциплинарното производство, проведено срещу ЧСИ В. Й., е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия.

Посочва, че не е имал правна възможност да изтегли изпълнителния лист с оглед образуването на ново производство, предвид че в периода 06.07.2018 г. 03.07.2020г. архивът на ЧСИ Йотов е бил запечатан и до приемането на архива от ЧСИ Ц. Н. не е имало как да се извършват каквито и да било действия по изпълнителното дело, включително и да се изтегли изпълнителният лист.

Моли съда да отхвърли депозираната въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение на Районен съд-Враца, както и да му присъди разноските, направени в настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. и възнаграждение от 80.00 лв. на основание чл.

13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

4

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Й. Ц. от гр.Враца, чрез адв. И. И., вписан в АК – Враца, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ***, с искане съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяването й по давност сумата 805.10 лева, от която: 531,17 лв. главница дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- ***/27.12.2009 г., 55,57 лв. договорна лихва от 05.02.2010 г. до 03.12.2010 г., 93,36 лв. - мораторна лихва от 05.03.2010 г. до 14.11.2011 г.; законна лихва върху главницата считано от 21.11.2011 г., както и разноски по делото държавна такса 25,00 лв., както и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 14.02.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 3810 от 24.11.2011 г. по ч.гр.д. № 5419/2011 г. по описа на Врачански районен съд, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 160/2025г. на ЧСИ М. Н. .

В исковата молба ищецът твърди, че на основание издаден изпълнителен лист на 28.10.2012 г. е образувано ИД № 201272104755 по описа на ЧСИ В. Й., per. № 721, район на действие Врачански окръжен съд. По делото е връчено на длъжника единствено уведомление за образуването му и насрочването на опис на движимо имущество на адреса за дата 07.12.2012 г., което действие, видно от делото, не е извършено. Поддържа, че на 31.01.2013 г. е изпратено до работодателя му "Кемстиил” ЕООД запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, че съобщението не е връчено надлежно на работодателя му и съответно запор на трудовото му възнагражднеие не е наложен. Посочва, че на 11.08.2015 г. по изпълнителното дело е конституиран нов взискател по делото - ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер на вземането на първоначалния взискател, което с молба от 20.01.2016 г. е поискало справка за сключени трудови договори на длъжника. На 29.01.2016 г. съдебния изпълнител е изпратил до работодателя му „Кемстийл" ЕООД ново запорно съобщение № 1123 за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, което отново 5 не е връчено и съответно не породило действието си. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за наложения запор на трудово възнаграждение и до длъжника с изх. № 1124/29.01.2016, което е връчено чрез залепване на уведомление на входната врата на 11.04.2016 г., което действие не следва да се счита за прекъсващо давността. След тези действия не са били искани и предприемани изпълнителни действия, от естество да спрат или прекъснат давността. Счита, че макар по делото да няма постановление за прекратяване от ЧСИ, поради настъпила перемция, такава е настъпила по силата на закона.