Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6554 от 31.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3004/2025
Вид
Решение № 6554
Подписан
31.10.2025
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6554 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №

20251100103004 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на М. П. Х. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 35 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно производство за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, производството по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 687/2023г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10,12,2024г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното и изплащане.

В исковата молба Г.М.Г. твърди, че на 26,08,2024г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, производството по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 687/2023г. на СРП.

Твърди, че за периода на водене на досъдебното производство търпял болки и страдания с голям интензитет. Преживял отрицателни емоции на страх, че ще бъде наказан за тежкото престъпление, за което е обвинен, притеснение за бъдещето и разочарование заради накърненото му чест и достойнство. Изпаднал в състояние на стрес и депресия. Била накърнена репутацията му на учител по физическо възпитание с 12 годишен стаж, пред ученици, родители и колеги, т.к. съгласно обвинението бил извършил престъплението пред двора на училището, в което преподавал, пред учениците от неговия клас, с който тогава му предстояло провеждане на редовен учебен час. Част от дългогодишните му приятели и колеги започнали да странят от него, което му причинило допълнителен психически дискомфорт. Иззето било законно притежаваното от него оръжие.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, производството по което впоследствие е прекратено в сила акт на СРП.

Оспорва наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдените неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди по интензитет и 1 проявление.

Счита претенция за неоснователна, като недоказани.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, производството по което впоследствие е прекратено.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, което впоследствие е прекратено.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, производството по което впоследствие е прекратено. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено следното:

Срещу ищеца е повдигнато обвинение на 26,08,2024г. за престъпление по чл. 325, ал.

3, вр. ал. 1 от НК, производството по което впоследствие е прекратено с влязло в сила на 10,12,2024г. Постановление от 14,11,2024г. по ДП № 3382 ЗМК-253 на 07 РУ СДВР, пр.пр.

№ 687/2023г. на СРП.

По време на водене на наказателното производство ищецът е заемал длъжност:

„учител по физическо възпитание и спорт“ в Професионална гимназия по телекомуникация, гр.София.

Повдигнатото обвинение е за престъпление извършено в близост до двора на Професионална гимназия по телекомуникация, гр.София, като в наказателното производство са разпитани като свидетели и ученици в училището по месторабота на ищеца.

По време на водене на наказателното производство по разпореждане на разследващият орган е иззето законно притежаваното от ищеца бойно оръжие.

При така установеното съдът намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,.

Наказателното производство образувано срещу ищеца е продължило за период от 26,08,2024г., когато е повдигнато обвинение, до 10,12,2024г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство или за период от четири 2 месеца.

За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани показанията на свидетеля В. М. С. От тях се установява, че е колега на ищеца в Професионална гимназия по телекомуникация, гр.София. Запознал се с него, когато дошъл като млад учител в училището и му станал ментор. От ищеца узнал, че имал колизия с преподавател от висшето училище по телекомуникации на паркинг в района на тяхното училище и са завели дело срещу него. После се разшумяло из учителските среди, че явно колегата нещо е свършил и ще го съдят. Директорката направила проверка сред учениците, дошли и полицаи да разпитват. Ищецът бил много притеснен, всичко това му се отразило негативно като настроение. Изплашил се, че може да го осъдят а държал на тази работа. Преди инцидента бил нормален човек. Забавен, приятел на колегите. След инцидента и започване на съдебното производство се затворил в себе си, колегите се отдръпнали от него. Децата го приемали положително.

При установеното повдигане и поддържане на незаконно обвинение за период от четири месеца в рамките на досъдебното производство, търпенето на вреди в обичаен размер се презумира. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение, не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат да установени с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права.

Заедно с това въз основа събраните гласни доказателства, които намира за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло, съдът приема за установени твърдените вреди в тяхното изражение и интензитет. Наказателното производство е водено за кратък период от време. Ищецът не е търпял мярка за неотклонение. Отнемането на законно притежаваното оръжие не би могло да формира значими за настоящото производство отрицателни изживявания.

Безспорно ищеца е преживял отрицателни емоции със значителен интензитет – страх, притеснение, отчаяние и несигурност заради възможността да получи наказание „лишаване от свобода“ в М.ално предвиденият за престъплението, в което е обвинен срок от три години, както и притеснението, че с подобна осъдителна присъда не би могъл да си намери работа по специалността – преподавател по физическо възпитание и спорт, и колегите и учениците му ще гледат на него като на престъпник. Негативни емоции е изживял и във връзка със факта, че обвинението е накърнило тежко професионалният му имидж, като лице заемащо длъжност – „учител по физическо възпитание и спорт“ към момента на повдигане и поддържане на обвинението, на обвинението. По служба за него са задължителни висок морал и отговорност, вменени са му отговорни и контролни функции, а с обвинението репутацията му, която е пряко свързана с доверието в работата му е била подронена. Това е навредило на професионалния му и личен живот и е аргумент за по висок размер на обезщетението.

Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.

Следователно, в случаите, когато се претендира да са претърпени морални вреди, за да се прецени подлежат ли на обезщетяване трябва да се съизмерят с мярката на общественото разбиране за справедливост.

Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна връзка с установените неимуществени вреди за периода на наказателното производство и до предявяване на иска.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе 3 предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера на обвинението; продължителността на наказателното преследване - производството е продължило само четири месеца; липсата на търпени мерки на процесуална принуда, както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения и терзания за бъдещето, както и негативните изживявания на ищеца във връзка с търпените репутационни вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия "справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, характера и интензитета на търпените по време на наказателното преследване мерки на процесуална принуда, както и претърпените от ищеца морални страдания и репутационни вреди, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 5000,00лв. е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер. Обезщетение в размер над 5000.00лв. не би съответствало на общоприетото разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се посочи, че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално овъзмездяване.