Решение № 78 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000966 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт Б. А. насочена против Решение № 1231/18.10.202 г., постановено по т.д.№ 1414/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което предявения от „Анел 2004“ЕООД, ЕИК 131329849 против дружеството жалбоподател иск с правно основание чл.59 ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен до сумата от 28 622.70 лв., представляваща обезщетение за ползването на обект „Топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящи се в гр. София, УПИ-ХІV-99, 100, кв. 174, м. Лозенец ІІІ, ул. Проф. Харалампи Тачев № 18, без основание за това за периода от 01.07.2017 г. до 29.07.2022 г., вкл. е уважено искането за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата - изцяло.

Макар да се поддържа във въззивната жалба, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло, решаващият състав приема жалбата да е насочена единствено срещу уважителната/осъдителната част от първоинстанционното решение, доколкото в частта, с която за разликата от уважения размер от 28 622,70 лв. до пълния предявен такъв от 53 440,19 лв. искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен, респ. - отхвърлено е и искането за присъждане на законна лихва върху тази сума, решението има позитивен за въззивника характер /крайният резултат за обжалващия е благоприятен/ и за същия липсва правен интерес от обжалването му.

Приема се в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.

В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва. След като не е сторил това и за въззивника-ответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тази му част решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

1

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в противоречие с материалния закон – Законът за енергетиката /ЗЕ/, Законът за устройство на територията /ЗУТ/ и Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/, вкл. за необоснованост.

Поддържа се съдът да не е съобразил, че в случая ищецът-въззивник не е установил при условието на пълно и главно доказване фактът именно той, в качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, да е сключил писмен договор по реда на чл.163 ЗУТ със строител, който да изгради абонатната станция и присъединителния тръбопровод, които имат качеството „строеж“ по смисъла на ЗУТ. Възразява се Законът за енергетиката да не урежда процеса по строителството, както е приел първоинстанционния съд, а само да създава възможността друго лице, освен топлопреносното дружество, да изгради съоръжението /строежа/, но последният се подчинява на режима на ЗУТ. При условие, че писмен договор по чл.163 ЗУТ за изграждане на присъединителен тръбопровод и абонатна станция не се ангажирал от насрещната страна, абсолютно необоснован се явявал изводът на СГС „Анел 2004“ЕООД да е изградило и станало собственик на строежа.

Горният извод се оборвал и от наличните по делото доказателства, установяващи факта, че не само въззиваемият, но и други лица /трети за настоящия спор/ имали качеството на собственици/притежатели на ограничено вещно право на строеж върху процесния имот.

При липсата на договор по чл.163 ЗУТ изводът на първоинстанционния съд, че именно „Анел 2004“ЕООД е изградило и станало собственик на имота, бил произволен неаргументиран.

Поддържа се още не само необоснованост, а и липсата на мотиви в обжалваното решение досежно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, вкл. и досежно въведените от въззивника възражения в хода на производството за неприложимост на института на неоснователното обогатяване в случаи като процесния, вкл. и най-вече с оглед обстоятелството, че процесната вещ представлява енергиен обект - вещ със специално предназначение и под лицензионен режим. Същата не можела да се използва /продава, отдава под наем, ремонтира и т.н./ от въззиваемото дружество, което нямало лиценз за територията на гр.София за производство и пренос на топлинна енергия.

Затова и не поведението на въззивника било причина вещта да не се ползва от въззиваемия, а липсата на разрешение от държавен орган за извършване на дейности в сферата на енергетиката.

В обобщение се претендира необоснованост на крайните изводи на СГС както поради недоказаност на факта въззиваемият да е собственик на процесния обект, така и на факта същият да е обеднял - необходим елемент от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.

Поддържа се необоснованост на първоинстанционното решение и в частта му, касаеща изложените мотиви от СГС във връзка с въведеното от въззивника възражение за погасяване на претендираното парично вземане по давност, вкл. при приложението на кратката 3годишна такава, т.к. плащането било ежемесечно.

По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен кондикционен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ от „Анел 2004“ ЕООД против „Топлофикация София“ЕАД.

2

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество да е собственик на обект „Топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящи се в гр. София, УПИ-ХІV-99, 100, кв. 174, м. Лозенец ІІІ, ул. Проф. Харалампи Тачев № 18.

Твърдяло се е още, че в изпълнение изискванията на приложимата нормативна уредба на 13.01.2009 г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 918.

Независимо от постигнатите в него съглашения ответното дружество не придобило собствеността и не заплатило на ищцовото такова стойността на посочения по-горе обект, като ползвал същия за топлозахранване и абонатна станция без основание за това. Ето защо и „Топлофикация София“ЕАД дължала на ищцовото дружество, в качеството му на собственик на обекта обезщетение, определено в общ размер на 53 440,19 лв., за периода 01.07.2017 г. - 29.07.2022 г., представляващо сбор от месечния размер на претендираното обезщетение от 890.67 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.

Оспорил е фактическите твърдения на ищеца да е изградил и да е собственик на обекта, представляващ „Топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда“, находящи се в гр. София, УПИ-ХІV-99, 100, кв.174.

Не е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договора от 13.01.2009 г., но поддържа за реализиране процедурата по присъединяване към топлопреносната мрежа да е достатъчно съгласието на етажните собственици, като е без значение е принадлежността на правото на собственост върху съоръжението при наличието на предпоставките за привеждането му в експлоатация.

На отделно основание оспорва да е налице основание за плащане на обезщетението и поради това, че топлопреносната предприятие не е отказало необосновано изкупуване на процесното съоръжение.

Поддържа ищецът да не е представил всички необходими документи, за да бъде сключен договор за изкупуване, а поведението му, изразяващо се в завеждане на няколко съдебни производства за присъждане на обезщетение за различни периоди, за злоупотреба с право.

Въведено е възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, поради ползването на съоръжението за период повече от 5 години, считано от 01.06.2012 г. - период, достатъчен да го легитимира като собственик на оригинерно основание.

Въведено е и правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираното вземане, при приложението на чл.111, б.“в“ ЗЗД.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил възраженията на ответника и поддържа да е собственик на процесното съоръжение, в качеството си на инвеститор, който го е изградил, като поддържа същото да отговаря на изискванията за прехвърлянето на собствеността и изкупуването от ответника. Твърди че именно лишаването му от възможността да ползва собствената му вещ и да извлича доходи от нея, при ползването на същата без основание от ответника, обосновава и правния му интерес да претендира обезщетение, равняващо се на пазарния наем за имота.

В отговора по допълнителната искова молба ответникът е повторил първоначално изложените от него доводи за неоснователност на предявения иск. Допълнително е посочил, че процесното съоръжение представлява енергиен обект – вещ със специално предназначение и под лицензионен режим, поради което и не може да се използва от ищеца, защото същият не притежава лиценз за територията на гр.София за производство и пренос на топлинна енергия. В този смисъл и не поведението на ответника, а липсата на разрешение била причината ищецът да не може да ползва по предназначение съоръжението, т.к. вещта била извън гражданския оборот. Затова и обстоятелството, че същият не може да ползва съоръжението не водело до обедняването му.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си 3 по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, което се обжалва изцяло, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по установимия от общодостъпните данни в ТР досежно предмета на дейност на въззивното дружество факт, че същото осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия. Последната подлежи на лицензионен режим, като справката на електронно достъпната страница на КЕВР установява в полза на „Топлофикация София“ЕАД да има издадени няколко лицензии, между които и № Л-03102/15.11.2000 г. за производство на топлинна енергия и № Л-033-05/15.11.2000 г. за дейност „пренос на топлинна енергия“, считано от 16.12.2020 г. за срок от 25 г. всяка, дадени му с Решение № И8-Л-032/25.09.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Установява се от анализа на приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че с Разрешение за ползване № СТ-05-619/01.06.2012 г., издадено от ДНСК, е разрешено ползването на строеж, представляващ „Пететажна жилищна сграда, включително и Топлозахранване, и абонатна станция за жилищната сграда“, находяща се в УПИ ХІV, кв.

174, м. Лозенец, р-н Лозенец, ул. Проф. Харалампи Тачев № 18, гр. София.

Изрично е отбелязано в разрешението, че при издаването му за строежа е представена необходимата документация по чл.52, ал.5 ЗКИР, във вр. с чл.175, ал.5 ЗУТ, вкл. че един от възложителите на стоежа е дружеството „Анел 2004“ЕООД, а останалите са физически лица.