Решение № 957 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300500727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби на Община Пловдив, ЕИК 000471504, представлявана от кмета К.Д., чрез гл.юрк. И. Д. – ответник и на „Пътинженеринг“ ЕООД, ЕИК 115015062, чрез пълномощника адв. М. Р. – конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, против Решение № 108/09.01.2025г., постановено по гр.д.№ 269/2023г. на Пловдивски районен съд, XII гр.с., в частта, с която жалбоподателят Община Пловдив е осъдена, на основание чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „Евроинс“ АД, ЕИК 12165113, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сума в размер на 19 120,71 лв., представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, за ремонт на лек автомобил, марка и модел „Порше Кайен“, с рег.№ ***, застрахован при ищеца „Евроинс“ АД по застраховка „Каско на МПС“, по силата на Застрахователна полица № 00500100443203, със срок на валидност от 07.12.2021 г. до 07.12.2022 г., на което МПС били причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: греда носеща на скоростна кутия; разпределителна кутия; кардан преден; изпускателна система задна част; кардан заден; планка на греда скоростна кутия и тампон; електронно управление на разпределителна кутия (мозък), при пътно-транспортно произшествие, реализирало се на 12.03.2022г. на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ в гр. Пловдив, поради неправилно монтирана канализационна шахта на пътното платно, за чието стопанисване и поддържане отговаря Община Пловдив чрез лицата, на които е възложила тази работа, и сума в размер на 1

270,11 лв. - обезщетение за забава за периода от 18.11.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 09.01.2023г., до окончателното изплащане.

Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за главница за горницата над 19 120,71 лв. до пълния предявен размер от 21 534,78 лв. и претенцията за обезщетение за забава за същия период за горницата над 270,11 лв. до пълния предявен размер от 304,19 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с идентични доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението не съответства на събраните по делото доказателства. В депозираната искова молба по никакъв начин не били конкретизирани и описани щетите по застрахования автомобил в резултат на твърдяното застрахователно събитие.

Поддържа се, че не е възникнало право на застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо общината, т.к. от събраните доказателства не се установило наличието на всички елементи от фактическия състав на суброгационното право на ищеца. Не бил доказан и механизмът на ПТП. Обстоятелствата около възникването на ПТП се основавали на твърденията на водача на увреденото МПС – св. М.К., която била заинтересовано лице. Неправилно ПРС е посочил, че вредите са установени от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и че около процесното произшествие липсвало сигнализация за ремонт на пътя.

От доказателствения материал не можело да се приеме, че действително е налице противоправно поведение на Община Пловдив, изразяващо се в бездействие на лицата, на които било възложено да извършат СМР на пътния участък. Пловдивският районен съд не бил обсъдил направеното възражение за евентуално съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове от „Евроинс“ АД. В условията на евентуалност от въззивния съд се иска да измени решението в обжалваната му част, като намали присъдените суми поради съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото с поведението си съществено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че акцесорната претенция на ищеца не се дължи поради разминаване между твърденията в регресната покана и в исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори с идентично съдържание от въззиваемата страна „Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрк.

К. Н., в които оспорва подадените въззивни жалби по подробно изложени съображения, а постановеното решение в обжалваната му част намира за правилно и законосъобразно. Счита, че като ищец е доказал всички елементи от фактическия състав на регресното си право. Механизмът на настъпване на ПТП бил установен от представените писмени доказателства, приетите експертни заключения по САТЕ, както и от показанията на разпитания водач на МПС – св. К.. Установена била и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите по превозното средство вреди, както и техният размер по 2 средни пазарни цени. Наличието на валидно застрахователно правоотношение и изплащането на застрахователното обезщетение се доказало от приетата по делото ССчЕ. Правилно ПРС бил приел, че ответникът се явява възложител на работата по поддържане на общинските пътища в годно състояние за нормалната им експлоатация и като такъв носи отговорност за действията, респ. бездействието на своите служители, която отговорност е обективна и не се изисква да е налице виновно поведение. Отделно от това ответникът не ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и съобразено със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. Претендира разноски в настоящото производство.

Неправилно препис от жалбата на Община Пловдив е изпратен на третото лице – помагач „Пътинженеринг“ ЕООД, а препис от жалбата на третото лице – помагач „Пътинженеринг“ ЕООД е изпратен на ответника Община Пловдив, въпреки че същите са на една и съща страна в производството, както правилно е съобразил и съдията-докладчик от първостепенния съд. Постъпили са отговори, в които ответникът и третото лице, което му помага, са изложили същите съображения като тези в подадените от тях въззивни жалби.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесени са дължимите държавни такси, поради което жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „Евроинс“ АД, ЕИК 12165113, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, против община Пловдив, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр.чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер 21 534,78 лв. - суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 519,78 лв. и обичайни (ликвидационни) разноски в размер на 15,00 лв., представляващи извършени разходи за ремонт на лек автомобил с марка „Порше“, с модел „Кайен“, с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, по силата на Застрахователна полица № 00500100443203 със срок на валидност от 07.12.2021 г. до 07.12.2022 г., на което МПС били причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: греда носеща на скоростна кутия; разпределителна кутия; кардан преден; изпускателна система задна част; кардан заден; планка на греда скоростна кутия и тампон; електронно управление на разпределителна кутия (мозък), при пътно-транспортно произшествие, реализирало се на 12.03.2022г. на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ в гр. Пловдив, поради неправилно монтирана канализационна шахта на пътното платно, за чието стопанисване и поддържане отговаря община Пловдив чрез лицата, на които е възложила тази работа. Претендира се и обезщетение за забава върху главницата в размер на 304,19 лв. за периода от 18.11.2022 г. до 06.01.2023 г., 3 както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 12.03.2022г. на кръстовището на ул.

„***“ и ул. „***“ в гр. Пловдив е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което МПС с рег. № *** е попаднало в необозначена и необезопасена ревизионна шахта на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по автомобила, за което е съставен Протокол за ПТП № 1768675/12.03.2022 г.

Сочи се, че при настъпване на произшествието автомобилът е бил застрахован при ищеца с имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 00500100443203/07.12.2021г., валидна към датата на процесното ПТП. Твърди се, че на 14.03.2022г. в ищцовото дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил, като след оглед на автомобила са констатирани щети, описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 15.03.2022г. и Протокол за допълнителен оглед и оценка на МПС от 24.03.2022г., за които е определено застрахователно обезщетение в размер на 21 519,78 лв. Поддържа се, че въз основа на издадено от застрахователното дружество възлагателно писмо щетите по автомобила са отстранени от външен изпълнител. Сочи се, че след прихващане с насрещно дължими премийни вноски (3-та и 4-та) в общ размер на 1 023,65 лв., на 17.08.2022г. и на 05.04.2022г. обезщетението е изплатено изцяло по сметки на сервиза, извършил ремонта, и на застрахованото лице. Твърди се още, че водоснабдителните системи или части от тях са публична общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1, т. 4, буква „а“ и „б“ от Закона за водите, а съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите собствениците на водостопански системи са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, а според чл. 191 от ЗВ - кметът на съответната община контролира изграждането, поддържането и експлоатацията на водостопанските системи по чл. 19, ал. 4 от ЗВ. Доколкото пътят, на който се е случило ПТП, е община собственост, ответникът бил длъжен да осъществява дейности по управление и поддържане на пътя, в това число за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Следователно се поддържа, че канализационната шахта с капака са публична общинска собственост, намираща се на общински път, който следва да бъде поддържан от ответника – Община Пловдив чрез неговите служители или подизпълнители. На основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените разноски за определянето му. До ответника била изпратена регресна покана за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение в 10-дневен срок, получена на 07.11.2022г., но плащане не е извършено. Сочи се, че след изтичане на десетдневния срок, считано от получаване на регресната покана, а именно от 18.11.2022г. до 06.01.2023г. се дължи обезщетение за забава, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на описаното в исковата молба 4

ПТП. Възразява се срещу изложената фактическа обстановка и настъпването на инцидента и последиците от него. Сочи се, че ответникът не носи отговорност за вредите и не е налице увреждане в причинна връзка с поведение на община Пловдив и/или с действия/бездействия на нейни служители. Излага се, че за процесния участък, в който се твърди да е настъпило ПТП, е проведена обществена поръчка и е сключен договор № 19ДГ-214/07.03.2019 г. между ответника и „Пътинженеринг“ ЕООД с предмет „Реконструкция на канализационната и водопроводна мрежи на град Пловдив по обособени позиции. Твърди се, че съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1.11 от договора изпълнителят осигурява сам и за своя сметка безопасността на движението по време на строително-монтажните работи. Поддържа се, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на автомобила, който е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 7, ал. 5 от ЗДвП. Наведени са доводи, че са предприети необходимите действия, включително чрез въвеждане на временна организация и обезопасяване на района по извършените СМР, с което ответникът е спазил всички изисквания на закона. Оспорва се наличието на причинна връзка между вредите и механизма на произшествието, както и самият механизъм. Отправено е възражение за съпричиняване, тъй като шофьорът не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, като е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което се моли обезщетението да бъде намалено. Оспорва се направеното плащане на застрахователно обезщетение. Отправено е искане за присъждане на разноски.