Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260179 от 24.02.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 725/2020
Вид
Решение № 260179
Подписан
24.02.2021
В сила
20.03.2021
Състав
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ СТЕФАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе,

24.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 27 януари през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С. при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 725 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, твърди, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу П.С.А., произтичащи от Договор за паричен заем № 135098 от дата 14.07.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Поддържа, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.

По реда на чл.99, ал. З от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било изпратено писмо съдържащо уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/135098 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено, чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, като видно от известието за доставяне, получателят не е намерен на посочения адрес.

Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/135098 от 03.01. 2020 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриер до адреса на ответника. Писмото отново се върна в цялост.

Ищецът обосновава вземанията си срещу ответника, посредством приложен по делото Договор за паричен заем. Твърди се, че страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 139,47 лв. Така, договорили и общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 939,47 лв., която е платима на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104,39 лв. при първа погасителна вноска 14.08.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 16.04.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 16.04.2018г.

Твърди се, че страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

- издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от

„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

- залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Твърди се, че ответникът-заемател декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Описаното по-горе не било изпълнено, поради което на ответника била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 823,63 лева, която е разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 91,51 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. По този начин погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя била в размер на 195,90 лева.

Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П.С.А..

Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 6569/2019г, по описа на РС - Русе е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са дадени указания на ищеца да предяви иск в едномесечен срок.

Моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника П.С.А.,

ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 559,16 лв. (петстотин петдесет и девет лева и 16 стотинки) представляващи главница за периода от 12.11.2017 г. До 16.04.2018 г.

(падеж на последна погасителна вноска); 42,53 лв. (четиридесет и два лева и 53 стотинки), представляващи договорна лихва: за периода от 12.11.2017 г. до 16.04.2018 г.(падеж на последна погасителна вноска); 274,56 лв. /двеста седемдесет и четири лева и 56 стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 10.02.2018 г. до 16.04.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 226,01 лв. (двеста двадесет и шест лева и 01 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за периода от 12.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал.8 от ГПК. Претендират се и разноски по настоящото производство – заплатена държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, излага подробни съображения за неоснователност на иска. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗПК, а именно размерът на шрифта на текста в договора се различава от размера на шрифта в погасителния план и общите условия, съставляващи неразделна част от договора. Поддържа, че друго самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит е липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на разходите, което води до неяснота относно включените в него компоненти. Това съставлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, заложено в чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита за нищожна и клаузата за неустойка в чл.8 от договора за паричен заем, която се явява неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, тъй като, видно от начина на формулирането й и залагането й в погасителния план, същата очевидно не е уговорена за неизпълнение на задължение, което е пряко свързано с претърпени от кредитора вреди. Излага съображения, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да обяви нищожността на договора и да отхвърли исковете като неоснователни, тъй като длъжникът е погасил сума в размер на 886,85 лева , или с

86,85 лева в повече от сумата на главницата, която се дължи в тази хипотеза.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 6569/2019 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.С.А. за сумите, заявени по исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу П.С.А., произтичащи от Договор за паричен заем № 135098 от дата 14.07.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.

По реда на чл.99, ал. З от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било изпратено писмо съдържащо уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/135098 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено, чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост, като видно от известието за доставяне, получателят не е намерен на посочения адрес.

Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/135098 от 03.01. 2020 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриер до адреса на ответника. Писмото отново се върна в цялост.

От приложения по делото договор за паричен заем се установява, че страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 139,47 лв. Така, договорили и общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 939,47 лв., която е платима на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 104,39 лв. при първа погасителна вноска 14.08.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 16.04.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 16.04.2018г. Страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

- издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от

„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

- залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. Твърди се, че ответникът-заемател декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.