Решение № 332 от 15.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110103367 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Е. П. срещу И. М. К., с която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетния И. И. К., при която да бъде и местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с бащата, както и за осъждането на последния да заплаща издръжка за сина си – за напред и за минал период.

Ищцата твърди, че от съвместното й съжителство с ответника е роден малолетният И. И. К., както и че двамата родители са разделени от м. август 2023 г. Заявява, че преди и след раздялата им именно тя полага грижите за сина им, а ответникът се е интересувал единствено от своите ангажименти.

Счита, че притежава необходимия родителски капацитет и занапред да се грижи за детето.

Ответникът счита за основателно искането родителските права да бъдат възложени за упражняване от майката, но моли за по-разширен режим на лични контакти със сина си. Оспорва изложените в исковата молба твърдения по повод отношението му към семейството и към детето. Оспорва размера на издръжката за бъдещ период и дължимостта на издръжка за минал период.

В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

1

Процесуалният представител на ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетния И. И. К..

От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани от майката, която е осигурила за сина си сигурна и спокойна семейна среда. Установява се, че в това отношение майката е подпомагана от своите родители, както и от бабата по бащина линия, към която детето е емоционално привързано.

В показанията си св. Росица П. заявява, че родителите са разделени от м. август 2023 г., като сочи, че в общи линии грижите на ответника към детето след този момент се изразяват в това да вземе сина си и да го остави на своята майка, която да се грижи за него. Описва като неподходяща за детето приятелската среда на ответника и счита, че за последния най-важното нещо е задоволяването на първичните му потребности. Твърди, че доходите на ответника са високи, тъй като същият има фирма и работници.

Св. Надя З. потвърждава, че страните са разделени от м. август 2023 г.

Споделя, че ответникът пътува в чужбина, поради което е извън страната за около един месец, а след това е в страната също за около месец. Твърди, че когато е в страната основно ответникът се грижи за детето.

Относно родителските права:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.

В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад и кореспондиращите твърдения на страните в тази насока в несъмнен интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява установените от социалните работници родителски качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на нейните родители, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на 2 което за малолетния И. К. е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка особено съществено се явява обстоятелството, че поради трудовата си ангажираност в голяма част от дните през годината бащата е извън страната, поради което е очевидно, че на този етап възлагането на родителските права на него е невъзможно.

Относно режима на личния отношения:

Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с всеки от родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне упражняването на родителските права на майката, на бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своя син. В тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, обстоятелството, че към момента същото живее в гр. Велико Търново, където живее и бащата, но също и трудовата ангажираност на последния, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за времето 18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделя с преспИ.е при бащата, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец; всяка нечетна година на Нова година за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 1-ви януари и всяка четна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември с преспИ.е при бащата; всяка нечетна година за два дни по време на Великденските празници за времето от 17:00 часа на първия ден до 17:00 часа на втория ден; всяка година през лятото за общо за 30 дни, които дни да са разпределени на два периода от по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 10:00 часа на първия ден от периода до 17:00 часа на последния ден от периода. За осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му при майката.

Относно дължимата издръжка:

Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, както и от средства за създаването на нормални битови условия за живот. По делото са 3 налице данни за конкретната трудова ангажираност на родителите, като от представеното удостоверение е видно, че бащата е осигуряван под минималната работна заплата за страната. За съда обаче е несъмнено, че това не е реално получаваното от един международен шофьор трудово възнаграждение, още по-малко от шофьор, който е един от съдружниците в транспортната фирма. В тази връзка следва да се има предвид, че в проведеното открито заседание процесуалният представител на ответника ангажира доказателства, че съвсем наскоро доверителят му е изтеглил банков кредит за близо четвърт милион лева, което обстоятелство, съпоставено с данните, че ответникът е осигуряван под минималната работна заплата за страната, е най-малкото озадачаващо, тъй като не става ясно как със заплата от 780.00 лева /бруто/ ответникът ще погасява кредит в посочения размер.

Разбира се, за съда този въпрос е риторичен и само потвърждава несъмнения факт, че минималната работна заплата не е получаваното от бащата реално трудово възнаграждение. Тук е важно да се отбележи още, че бащата е лице в активна трудоспособна възраст, което може да полага труд и да реализира доходи от същия, като по делото няма твърдения и данни бащата да има задължения към други свои низходящи или възходящи, разходи за провеждано от него продължително лечение и пр. Следва да се има предвид също, че тази година предстои малолетният И. да започне училище, което неминуемо ще бъде свързано с необходимостта от средства за закупуване на учебни пособия и помагала, на подходящо облекло, на средства за здравеопазване и на такива за извънкласни занимания, включително и за свободно време. С оглед на горното и като приема, че при всички случаи следва да се даде преимущество на интереса на детето пред този на дължащия издръжката родител, съдът намира, че издръжка в размер от 350.00 лева месечно е адекватна и съобразена както с интереса на детето, така и с възможностите на бащата.

Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.

Искът за издръжка за минало време обхваща период от 1.8.2023 г. до подаване на исковата молба – 15.11.2023 г., като претендираната сума за този период възлиза на 1 750.00 лева /3 х 500.00 + 250.00 = 1 750.00/. С оглед приетия от съда размер на издръжката /350.00 лева месечно/ претенцията за минало време е доказана по своето основание и в определения от съда размер, 4 т.е. за 1 225.00 лева. От тази сума обаче следва да се приспадне половината от заплатената от ответника сума за издръжка за м. ноември 2023 г. /за периода от 1.11.2023 г. до 15.11.2023 г./ в общ размер от 200.00 лева, т.е. следва да се приспаднат 100.00 лева, платени за периода от 1.11.2023 г. до 15.11.2023 г.

Така, с оглед приетия от съда размер на издръжката претенцията за минало време е основателна за сумата от 1 125.00 лева /1 225.00 – 100.00 = 1 125.00/.

Останалата част от преведените от ответника суми касаят период след депозиране на исковата молба, поради което същите следва да бъдат съобразени при плащане на издръжката за бъдещ период – от подаване на исковата молба насетне. Съдът не съобразява и плащанията от ищеца на трите суми от по 350.00 лева за месеците август, септември и октомври 2023 г., тъй като същите не са преведени за издръжка на детето, а за наема на жилището, в което живее последното и майката. Въпросните плащания касаят облигационни право-отношения между родителите, а не издръжката на детето.

По разноските:

В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски не може да намери приложение пред първата съдебна инстанция, като този извод следва от самия характер на производството като спорна съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник. Доколкото обаче с иска по чл. 127, ал. 2 СК е съединен и иск по чл. 149 СК, за който разноски се дължат на общо основание, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за този иск по съразмерност. Тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочено каква сума е заплатена за всеки от исковете, съдът приема, че половината от сумата за адвокатско възнаграждение /т.е. 500.00 лева/ е заплатена по иска по чл. 127, ал. 2 СК, а другата половина – по иска по чл. 149 СК. Така с оглед частичната основателност на иска по чл. 149 СК, в полза на ищцата по съразмерност следва да се присъди сумата от 459.18 лева.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от 549.00 лева върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време – 4 % върху тригодишните платежи на издръжките и 4 % върху присъдената издръжка за минало време.

5

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния И. И. К., ЕГН ********** на майката С. Е. П., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата И. М. К. , ЕГН ********** и малолетния И. И. К., ЕГН **********, както следва:

- всяка първа и трета седмица от месеца за времето 18:00 часа в петък до 16:00 часа в неделя, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец;