Определение № 827 от 24.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. София, 19.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло М.ов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003901473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „ДАФИ“ ООД срещу определение № 125/20.06.2023 г. по в.ч.т.д. № 107/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на страната срещу определение № 24/28.03.2023 г. по т.д. № 19/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32-ра ГПК, а по общия ред.

Жалбоподателят счита, че определението следва да се преценява като преграждащо развитието на делото по общия ред и поР. това подлежи на обжалване, на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е оставил без разглеждане определението на първоинстанционния, с което е оставено без уважение възражението на ответника, че делото не подлежи на разглеждане по реда на глава 32-ра ГПК – „Производство по търговски спорове“. Съобразил е, че съгласно изричната норма на чл. 369 ал. 2 ГПК, обжалваемо е само определението, с което съдът възприема като основателно възражението и продължава разглеждането на делото по общия ред. ПоР. това е аргументирал, че в обратната хипотеза първоинстанционното определение е окончателно.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поР. което същата се явява процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

1

В чл. 274 ал. 1 ГПК законодателят предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшно развитие на делото /т. 1/, както и тези, за които това е предвидено изрично в закона /т. 2/.

В категорията актове по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено – в този смисъл са мотивите към т. 1 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обжалваното първоинстанционно определение нито временно, нито окончателно препятства развитието на производството. Под „производство“ се разбира именно развитието, движението на делото, а не конкретния процесуален ред за разглеждането на спора, както стеснително го тълкува жалбоподателят, доколкото законодателят не е направил такова разграничение, нито такова може да се изведе по тълкувателен път от процесуалните норми.

Не е налице и алтернативно предвидената предпоставка за обжалваемост на определенията в чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК. Съгласно чл. 369 ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК изрично право на жалба е предвидено само срещу определението, с което съдът – по основателно възражение на ответника или служебно – постановява производството да продължи по общия, а не по специалния ред на Глава 32-ра ГПК. Разпоредбата на чл. 369 ал. 2 ГПК, въвеждаща ограничение в процесуално легитимираната да обжалва страна и в предмета на обжалването, не може да се прилага разширително. Допуснато нарушение от съда на правилата за разглеждане на спора по реда на глава 32ра ГПК, ако има за последици накърняване упражняването на конкретни процесуални права на ответника, подлежи на контрол чрез обжалването на самото решение, като постановено при съществено процесуално нарушение – в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по тълкуването на чл.

369 ал. 2 ГПК, обективирана както в цитираните от въззивния съд актове на касационната инстанция, така и в служебно известна на настоящия състав и споделяна от същия за правилна съдебна практика : определение № 483/05.07.2013 г. по ч.т.д. № 2525/2013 г. на ВКС, I I т.о. и определение № 255/10.04.2013 г. по ч.т.д. № 1661/2013 г. на ВКС, II т.о..

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 125/20.06.2023 г. по в.ч.т.д. № 107/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3