Решение № 2304 от 13.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2304 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Kооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, с ЕИК:

115013944 срещу И. Д. П., с ЕГН: ********** и Н. К. П., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл.

92 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД, с които се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 14 307 лева, представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница по Договор за заем № ****** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2023 г., до окончателното изплащане; 3569,33 лева – незаплатена договорна лихва за периода 20.06.2020 г. – 13.12.2022 г. вкл.; 1946,28 лева – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договор за заем № ****** г., начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница за периода 20.05.2020 г. – 13.12.2022 г. вкл.; 632,96 лева – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договор за заем № ****** г., начислена върху непогасените и просрочени договорни лихви за периода 20.06.2020 г. – 13.12.2022 г. вкл.; 480 лева – направени разноски по чл. 4, ал. 4 от Договор за заем № ****** г., както и сумата от 434,60 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода ****** г. – 21.03.2023 г. включително.

Ищецът твърди, че е юридическо лице, създадено по смисъла на Закона 1 за кооперациите и е правоприемник на учредената през ****** г. Kооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани – Марица инвест”, като съгласно § 12 от Закона за кредитните институции, кредитната кооперация продължава дейността си като финансова институция по смисъла на закона и по ред, установен от Министерския съвет.

В исковата молба са изложени твърдения, че първият ответник И. Д. П. е член на ищцовата кооперация, като на ****** г. е подала молба с искане за получаване на заем от кооперацията в размер на 7700 евро за срок от 60 месеца. Твърди се, че между ищеца и И. П. е сключен Договор за заем № ****** г. за сума в размер от 7700 евро, като за обезпечаване на задълженията по същия е сключен отделен договор за поръчителство от ****** г. между ищцовата кооперация и втория ответник Н. К. П. като поръчител, с който последният се е задължил пред ищеца да отговаря солидарно, наред със заемополучателя, за цялото задължение по заема пред кооперацията.

Ответникът П. поискала, съответно й било разрешено валутният заем да бъде усвоен в лева, а също така и да се обслужва в левовата му равностойност, като за тази цел бил изготвен погасителен план в лева, съгласно който отпуснатата заемна сума е 15 059,89 лева. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора са предвидени такси във връзка със сключването и обслужването на заема и такива за разглеждане и произнасяне по молбата за заем, както и довнасяне на дялов капитал, като общата им стойност възлиза на сума в размер от 1376,38 лева, която сума със съгласието на заемателя, е прихваната от ищеца от сумата на отпуснатия заем, в която връзка на заемополучателя П. е предоставен с банков превод от 06.02.2020 г. остатъкът от заемната сума в размер на 13 683,51 лева.

Посочва се, че до дата 11.10.2022 г. включително, по обслужване на заема са направени общо единадесет превода за погасителни вноски, всички на обща стойност 2697,82 лева, както следва: на 21.02.2020 г. – 338 лева; на 26.03.2020 г. 415,72 лева; на 24.04.2020 г. – 424,10 лева; на 17.09.2020 г. – 250 лева; на 20.01.2021 г.– 220 лева; на 05.04.2021 г. – 230 лева; на 14.06.2021 г. – 200 лева; на 12.08.2021 г. 220 лева; на 15.11.2021 г. – 150 лева; на 06.01.2022 г.

– 150 лева и 15.03.2022 г. – 100 лева. Излагат се твърдения, че И. Д. П. не е изпълнявала коректно погасителния план на заема и в периода от 20.02.2020 г. до 20.04.2020 г. включително същата, макар и с просрочие, е погасила три вноски за главници на обща стойност от 752,89 лева, както следва: с плащане на 21.02.2020 г. за 338 лева е погасена първата вноска с падеж 20.02.2020 г. за сумата 250,89 лева, както и частично втората вноска с падеж 20.03.2020 г. за 0,33 лева; с плащане на 26.03.2020 г. със сумата 415,72 лева е погасен остатъкът от втората вноска за главница с падеж 20.03.2020 г. за сумата 250,67 лева; с плащане на 24.04.2020 г. със сумата 424,10 лева е погасена третата вноска за главници с падеж 20.04.2020 г. за сумата 251 лева. Твърди се, че след последното плащане на дата 15.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда няма постъпили други плащания по заема, с оглед на това за периода от 20.05.2020 г. до ****** г. – датата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост, заемателят е изпаднал в забава за 31 поредни погасителни вноски за главници, всяка по 251 лева, като по този начин общата 2 сума на просрочените и неплатени вноски за главници към дата ****** г. вкл. възлиза на сума в размер от 7781 лева.

Поддържа се, че заемът не е обслужван редовно, тъй като не са заплащани своевременно дължимите погасителни вноски за главници и това е довело до начисляване на неустойки за забава на просрочените главници на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 18, ал. 1 от договора за заем. С оглед забавените и просрочени плащания от страна на П., кредиторът изпратил до ответниците два броя покани за предсрочна изискуемост чрез ******, с които същите били известени, че на основание чл. 17, ал. 1, б. „б“ и б. „в” от договора за заем задължението по заем № ****** г. е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Поддържа се, че поканата за предсрочна изискуемост е връчена на И. Д. П., чрез сина й Н. К. П. – на дата ****** г., а на Н. К. П. е връчена лично на дата ****** г.

Изложени са съображения, че в чл. 3, ал. 1 от договора за заем е уговорено възнаграждение за кредитора в размер на 14 % годишна лихва върху главницата, дължима от датата на получаване на заема до датата на неговото връщане, като в конкретния случай за периода от 06.02.2020 г. до 20.01.2025 г. същите са в общ размер на 5268,58 лева и доколкото ответницата не е обслужвала кредита в срок, е изпаднала в забава за 27 поредни вноски за договорни лихви в периода от 20.07.2020 г. до 20.09.2022 г. в общ размер на 3323,47 лева, към която се прибавя остатъкът от просрочената вноска от 20.06.2020 г. за сумата 24,34 лева, както и начислените лихви за периода от 20.09.2022 г. до 11.10.2022 г. вкл. на стойност 59,31 лева, като по този начин към дата 11.10.2022 г. вкл. общата сума на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви са в размер на 3407,12 лева. Изтъква се, че договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем на ****** г., с оглед на което ответницата дължи на кооперацията договорната лихва и за периода от 12.10.2022 г. до 13.12.2022 г. вкл. на стойност 162,21 лева. Поддържа се, че до датата на предявяване на иска в съда не е заплатена дължимата сума за договорни лихви по заема, поради което се претендира сума в размер от 3569,33 лева, представляваща просрочената и неплатена договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2020 г. до 13.12.2022 г. включително.

Изложени са твърдения за нарушаване на чл. 6, ал. 1 от договора за заем, с което се обосновава и претенцията за начисляване и заплащане на неустойки в размер на 1946,28 лева върху просрочените и неплатени вноски за главница, както и сумата от 632,96 лева на просрочените и неплатени договорни лихви.

Исковата претенция за заплащане на сума в размер от 480 лева е обоснована с договореното в чл. 4, ал. 4 от договора за заем, като подробно са изброени сторените от ищеца разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на заема.

Претендира се заплащане и на обезщетение за забава в размер на 434,60 лева за периода от ****** г. (датата, на която се твърди, че е обявена предсрочна изискуемост на заема) до 21.03.2023 г. (денят преди подаване на исковата молба в съда). Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции. Претендират се направените от ищеца разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от двамата ответници, чрез назначения им особен представител адв. Д., с които оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца за отпуснат кредит. Оспорва се качеството на член кооператор на И. П. към момента, към който се твърди, че на същата е предадена претендираната с исковата молба сума за главница. Поддържа се и че към посочения момент представителите на кооперацията не са били оторизирани да подписват с нея договора за кредит, на който се основават претенциите. Оспорват се подписите на ответниците, положени във всички приложени документи.

Излагат се доводи, че в случай, че се докаже И. П. да е получила парична сума от ищцовата кооперация, то тази парична сума евентуално би следвало да се върне в дадения размер и евентуално със законната лихва от момента на поканата, за което е и поръчителството на Н. П.. Заявява се, че при евентуалното отпускане на кредита са нарушени разпоредбите на ЗЗП, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя, тъй като не са предоставени общи условия нито е изчакано П. да стане член на ищцовата кооперация. Ответниците считат, че при евентуално осъществяване на твърдения процес за кредитиране са нарушени разпоредбите на ЗЗП, в това число чл. 1, ал. 2, т. 1; чл. 3, ал. 1 и ал. 2; чл. 4, ал. 1, т. 6; чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл.

68е, ал. 2; Глава шеста Неравноправни клаузи в потребителски договори.

Оспорва се и твърдението, че кредитът е предсрочно изискуем. Твърди се, че клаузите за лихви и неустойки са нищожни, поради което цялата върната сума следва да се отнесе за намаляване на главницата, а лихвите биха били дължими в размер на законната лихва и то след покана, като считат, че неустойките изцяло следва да отпаднат.

Изтъква се, че търсените такси, включително възнаграждението за кредитора в размер на 14 % годишна лихва също следва да отпадне изцяло като част от недействителен договор за кредит, какъвто се твърди, че е процесният. Твърди се, че изготвените погасителни планове са нищожни.

Заявява се, че размерът на претендираните лихви, неустойки и такси за обслужване е прекомерен.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички искови претенции.

Изложени са съображения, че доколкото в процесния договор е предвидена дата на погасяване 20.01.2025 г., то същият не е и не може да бъде предсрочно изискуем, а исковата молба е подадена преди тази дата, при ненастъпил срок и неизискуеми задължения. Предвид това считат, че делото следва да се прекрати като преждевременно заведено. Освен това, според ответниците, не е спазена и технологията, предвидена в чл. 21 от договора.

Изтъква се, че в договора се посочва наличие на запис на заповед за сума от 10 393,79 евро, която изцяло припокрива претендираните в настоящото производство суми, но поставя ответната страна в неизгодна позиция да плаща два пъти за едно и също нещо, с оглед клаузата на чл. 11, ал. 3 от договора. С оглед изложените от ответниците съображения за недължимост на претендираните суми по договора за заем, то същите считат за неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Предвид изложеното, 4 молят за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.

86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД.