Решение № 115 от 04.05.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Силистра, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500052 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 686/28.11.2022г., постановено по гр.д. № 968/2022г. по описа на СРС, е осъдена Ю. Р. А. от с. Брадвари, обл. Силистра, ул. Победа № 11, да предаде на И. М. Т. от същото село държането на зает за послужване недвижим имот, намиращ се в с. Брадвари, обл. Силистра, ул. Победа № 11.

Осъдил е Ю. Р. А. да заплати на И. М. Т. сумата от 350 лева - разноски по делото.

Недоволна от решението, е останала Ю. Р. А., която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли претенцията на И М.. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответата страна по жалбата И. М. Т. счита, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество – основателна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по искова претенция от И. М. Т. срещу Ю. Р. А., с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, за връщането на предаден по заем за послужване недвижим имот, находящ се в с. Брадвари.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД заемодателят по договора за заем за послужване предоставя безвъзмездно на заемателя дадена вещ за временно ползване, а последният се задължава да я върне в уговорения срок.

Съгласно чл. 249, ал. 1 изречение второ ЗЗД заемодателят може да иска връщането на вещта и преди срока, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244 (уреждащ пазенето и ползването на вещта).

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че със споразумение за ползване на жилище от 14. 05. 2021 год., процесният имот е бил предоставен за послужване от ищцата И Т. на ответницата Ю. Р. А. за срок от 10 години. Няма спор и относно обстоятелството, че на 11.11.2022 год. ответницата А. е предала владението на ЮХ Ч, която не е страна по споразумението, но е съсобственик на имота. Ответницата пояснява, че е търсила другите съсобственици, включително и ищцата, за да предаде ключовете на процесния имот, но те са били в чужбина и затова ги е предала на Ю ХЧ.

Спорният въпрос между страните касае основателността на претенцията, с оглед наличието на уговорен срок, който не е изтекъл и в тази връзка - наличието на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1 от ЗЗД.

Страната, която претендира на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД връщане на процесния имот преди изтичане срока на договора, носи доказателствената тежест да установи, че са налице основанията за това - тя самата неотложно да се нуждае от него поради непредвиден случай.

За доказване на тези обстоятелства СРС е приел, че по делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че за ищцата са настъпили непредвидени обстоятелства, свързани с възникнало заболяване, които са станали причина за прекратяване на трудовите й правоотношения в Република Турция и са я принудили преждевременно да се върне в страната, което от своя страна било свързано с необходимост от осигуряване на място за живеене и като единствено жилище, по отношение на което притежава право на собственост, процесният имот се явявал единствената й възможност за това. Съобразявайки показанията на дъщерята на ищцата, съдът е приел, че е налице внезапно възникнало заболяване у ищцата, което при това е с характер и интензитет, които не й позволяват да полага труд, както и изискват продължително лечение и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице неотложна нужда.

Видно от депозираната на 7.07.2022 г. исковата молба, в нея ищцата твърди като основания по смисъла на чл. 249, ал. 1 от ЗЗД, че в първото тримесечие на 2022г. в личния й живот са настъпили неблагоприятни за нея обстоятелства – загуба на работа, липса на доходи и средства за живеене в Турция, както и трайна обществена среда там, като всичко това я принудило 2 да се върне в България и тъй като тук няма друг имот, освен процесния, претендира от ответницата да й го върне. Никъде в тази молба И не споменава за наличие на внезапно възникнало заболяване.

Съдът е указал на ищцата, че тя носи тежестта да докаже наличието на основание на чл. 249,ал.1 ЗЗД да иска предсрочно връщане на вещта, като последната ангажира свидетелските показания на дъщеря си и на Ф С роднина по сватовство с ищцата.

Св. Ф С заявява, че И. от около 10 години, вкл. и през м.май 2021г.

/когато е сключено споразумението/ е живяла и работила в Турция, а мъжът й е бил в България, където и починал. Заявява, че след неговата смърт тя се поразболяла нещо сърдечно и се е върнала в България, като тогава именно е дала къщата за ползване на Ю., след което отново се е върнала в Турция, но не е могла да изкара дълго там и се е прибрала тук, но няма къде да живее и и се е наложило шест - осем месеца да живее при свидетелката и при сестра си.

Заявява също, че ищцата е пенсионерка.

Св. Н С – дъщеря на ищцата, свидетелства, че майка й от дълги години – 15-20години, е живяла и работила в Турция и е дала къщата под наем на Ю., но е изгубила работата си и се е наложило да се върне в България да живее, като е отседнала при нея. Сочи също, че на ищцата й се е появило сърдечно заболяване от 2022г., което и е наложило да замине за прегледи в Турция заради здравословните си проблеми.

Свидетелката заявява, че Ю., преди да влезе да живее в процесната къща, много добре са се разбирали, но после тя се е съюзила с Ю Ч, голямата сестра на починалия й баща и съпруг на ищцата, която също е наследник на къщата и са възникнали проблемите. Заявява, че майка й си е идвала в България, когато намери възможност - някъде 2-3-4 пъти на година се прибирала и е отсядала в процесната къща.

Свид. Ч, сестра на починалия съпруг на ищцата и живееща срещу къщата, предмет на спора, заявява че И. и Ю. са направили договор за имота, но тя нищо не е знаела, независимо че е съсобственик на същия. Заявява също, че след сключване на 10-годишния договор и след като ответницата Ю вече е направила ремонт на къщата, И. е започнала да ходи в имота и да си го иска. Заявява също, че до 2020г. брат й е живял там и съпругата му И. е идвала от Турция на гости за няколко дена и си е отивала отново, като в момента отново е в Турция. Свидетелства, че И., при нейните посещения в България, отсяда при дъщеря си в с. Брадвари, а след като брат й е починал, тя е останала само един ден и една нощ в процесната къща, защото не е ставала за живеене, а сега ответницата е ремонтирала основно къщата и тя затова претендира връщане.

Св. Ю съсед на имота, споделя, че през 2020 г. е починал мъжът на И. и от тогава тя нито веднъж не е преспивала в къщата, макар че по техни стари традиции, когато почине някой вкъщи поне 40 дни се споменава, като през тези дни се правят мекици, халва и др. подобни и всеки ден се раздават, но ищцата нито веднъж това не го е направила за мъжа си, а сестрата на починалия го е правила. Заявява, че до 2020г. съпругът също не е могъл да се 3 грижи за процесния имот и двора поради влошено здравословно състояние, но неговата сестра го е поддържала, като ищцата рядко е идвала.

Свидетелят споделя също, че една година след смъртта на съпруга си, ищцата е дошла пред къщата, която била в окаяно състояние, и той я попитал:

„Ти какво правиш тук?“, а тя му отговорила, че сключила договор за 10 години за къщата, без да взема наем, но с уговорка да се ремонтира и да се поддържа от живеещите в нея. Св. Ю свидетелства, че действително ответницата Ю. е направила ремонт на къщата и я е облагородила, след което започнали дрязгите между нея и ищцата, която вече претендирала връщане на имота. Заявява, че И. има три деца – едно от първия мъж и две от М., като едната от тях е в Турция, а другата в с. Брадвари и когато ищцата е идвала в България, е живяла именно при нея в с. Брадвари.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички показания на свидетелите, стига до извод, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не установява по категоричен и безпротиворечив начин наличие на основанията по 249, ал. 1 изречение второ ЗЗД - неотложно се нуждае от вещта, поради непредвиден случай.

Не се доказват нито твърдените обстоятелства в исковата молба, нито по-късно заявените такива /внезапно влошено здравословно състояние/.

Както правилно се сочи в жалбата, внезапно заболяване, което изисква продължително лечение и интензивно се развива до степен да не позволява полагане на труд, не би могло да се установи само със свидетелски показания на заинтересован свидетел, който дори не конкретизира никаква подробност по това заболяване. „Нещо сърдечно“, както сочи дъщерята на ищцата, би могло да касае и една хипертония, от която страда болшинството от населението над 50 години и която не би могла да се приеме като внезапно влошено състояние.

При наличие на сериозен и внезапен сърдечен проблем ищцата би разполагала със съответен писмен документ – епикриза, амбулаторни листове и др. подобни, които би следвало да се представят по делото, но такива не са представени.

Освен това, не би могло да се приеме, че процесният имот, който е съсобствен между ищцата и други наследници, е единствената възможност за нея да намери място за живеене, в случай че наистина е заболяла внезапно, тъй като от всички свидетелски показания се установява, че тя на практика никога не е отсядала трайно в тази къща, а идвайки в България е отсядала при дъщеря си, която и понастоящем е в с. Брадвари.

Правилно СРС е посочил, че защитавайки в по - висока степен правото на заемодателя в хипотезата на чл. 249 ЗЗД законодателят е предвидил именно при наличието на неотложна нужда да бъде зачетено неговото право да ползва вещта, от която се нуждае, за сметка на накърняване на правото на заемателя, когото срокът пази. Следва обаче да се им апредвид, че именно защото се касае за съглашение между две страни, което следва да носи сигурност и за двете, тази хипотеза, като едно сериозно изключение, пренебрегващо договореността, следва да се прилага само в изключителни 4 случаи - при неотложност поради непредвиден случай, която да бъде доказана категорично и безпротиворечиво, каквото доказване в случая не е направено.

Водим от всичко изложено до тук, съдът стига до извод, че в случая претенцията на ищцата не е доказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Като е достигнал до обратен извод, СРС е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.

Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на ответната страна и настоящ жалбоподател следва да се присъдят направените от нея разноски, възлизащи на 2 025 лв., от които 2 000 лв. - заплатен адвокатски хонорар за представителство пред СРС съгласно договор за правна помощ № 5/16.08.22г. /който е представен както пред първата инстанция, така и пред въззивната/ и 25 лв. – заплатена ДТ за въззивно обжалване. Ответната страна прави пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателката, но такъв пред СОС не е заплащан от нея и не й се присъжда, а що се касае за заплатения такъв пред СРС, то съдът не може да преценява неговата прекомерност, тъй като пред първата инстанция не е направено възражение за прекомерността му.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 686/28.11.2022г., постановено по гр.д. № 968/2022г. по описа на СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. М. Т. от с. Брадвари, обл.

Силистра,с ЕГН **********, с който се претендира да бъде осъдена Ю. Р. А. от същото село, с ЕГН **********, да предаде на И. М. Т. от същото село държането на зает за послужване недвижим имот, намиращ се в с. Брадвари, обл. Силистра, ул. Победа № 11.