Решение № 254 от 03.06.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Б., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20231810200768 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Е. А. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., обл. Л., е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */09.10.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М. от АК Л., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № */18.08.2023 г., НП № */09.10.2023 г., Постановление на РП Б. от 31.08.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., справки от КАТ, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. А. и Д. П., се установява следната фактическа обстановка:

На 18.08.2023 г., около 16,22 часа, на АМ Х., в района на 39 км, в посока към гр. Варна, свидетелите Р. А. и Д. П. - полицейски служители при ОДМВР С., изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС и спрели за проверка л.а. „*“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя Е. А. М.. При извършената проверка, служителите констатирали, че автомобила е служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За констатираното нарушение, а именно за управление на МПС с прекратена регистрация, св. Р. А. съставил на М., АУАН № */18.08.2023 г., който нарушителят подписал без възражения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */09.10.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 18.08.2023 г., около 16,22 часа, на АМ Х., в района на 39 км, в посока към гр. Варна, жалбоподателя Е. А. М., управлява л.а. „*“ с рег. № *, който е служебно дерегистриран с основание за прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно прекратяване регистрацията на автомобил, чийто собственик не е регистрирал притежаваното МПС в сектор Пътна полиция МВР по постоянен адрес, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл.

53 от ЗАНН и ч. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено адмивистративно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Административно-наказателна преписка по АУАН № */18.08.2023 г., била изпратена на РП Б., с мнение за преценка за образуване на производство с оглед установени данни за извършено деяние по чл. 345, ал. 2 НК от лицето 2

Е. А. М.. С Постановление от 31.08.2023 г. РП Б. постановила отказ да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. Ал. 1 НК, и постановила постановлението да се изпрати на Началника на ОДМВР С., за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Не е налице нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 33 и чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено след прекратяване на образуваното за същото деяние наказателно производство с влязло в сила постановление на РП Б.. В процесния случай намира приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС., в мотивите на което е посочено, че "възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това 3 деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административно-наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване.

Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал. 2 от ЗАНН". С оглед задължителния характер, който Тълкувателното решение има по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, следва да се приеме за безспорно, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е спазен предвидения в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок. Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, че административно-наказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва наказателното производство за същото деяние да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган. В посочените случаи именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административно-наказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл.

34, ал. 3 от ЗАНН за осъществяване на административно-наказателната отговорност чрез издаване на наказателно постановление. Няма спор, че Постановлението на Районна прокуратура – Б. е изпратено на Началника на ОДМВР С., на 07.09.2023, поради което и процесното наказателно постановление е издадено в 6-месечен срок от тази дата- на 09.10.2023 г. В подкрепа на изложеното Решение № 81 от 26.02.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 945/2015 г. и Решение № 274 от 2.06.2016 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 224/2016 г.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща 4 доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се явява такова, нерегистрирано по надлежния ред. Възраженията са свързани с обстоятелството уведомяван ли е собственикът на превозното средство за прекратяване на регистрацията и с незнанието на нарушителя за последното.

Възраженията са неоснователни. Условията и реда за регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от същата регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, за което на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва по силата на закона, като незнанието на същия не извинява.

5

Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28 ЗАНН за прилагането, на който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства е необходимо да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, като същевременно не се отличава с пониска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с управляването на нерегистриран по предвидения ред автомобил е засегната държавната политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от превенцията за извършване на престъпления и административни нарушения.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателна му отговорност и са му наложени кумулативно предвидените в закона административни наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от законодателя размер при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.