Решение № 285 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Анелия Щерева

Дора З. Илиева при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601885 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат С. М. от САК, като упълномощен защитник на подсъдимия Ц. А. А., срещу присъда на СРС, НО, 11 състав, постановена на 21.04.2022 г. по н.о.х.д. № 14615/21 г., с която подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

354а, ал. 3, пр. 2 т. 1, алт. 1 от НК и са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим и „Глоба“ в размер на 2 000 лева.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, също при общ режим, наложено на А. с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 13833/18 г. на СРС.

С въззивната жалба на защитника се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна такава. Адвокат М. е изложила съображения за неправилна оценка на доказателствения материал, заради която СРС е достигнал до незаконосъобразния извод за авторството на държането на високорисковото наркотично вещество от страна на Ц. А..

В закрито заседание на 24.02.2025 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и следващите от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се 1 налага провеждане на въззивно съдебно следствие, вкл. преразпити на свидетели или вещи лица или на подсъдимия.

В хода по същество пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия моли за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна поради липса на безспорни доказателства за авторството на деянието. Изтъква противоречия в показанията на полицейските служители относно това дали наркотикът е предаден доброволно или е намерен на земята, както и кой точно го е взел. Поддържа, че предходно осъждане за друго престъпление не може да бъде основание за осъдителна присъда и сочи липса на дактилоскопни следи. Критикува съда за игнориране на обстоятелствата, сочещи на „маловажен случай“, и напомня, че първоначално производството е образувано по чл. 354а, ал. 5 от НК, а наложената мярка „парична гаранция“ е била мотивирана именно с тази квалификация. Моли за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована от гледна точка на фактическа обстановка, доказателства и размер на наказанието. Поддържа, че вината на подсъдимия е категорично доказана, а сочените противоречия са били коментирани от съда, който е посочил на кои доказателства дава вяра, за да достигне до своите изводи. Моли за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

В последната си дума подсъдимият Ц. А. заявява, че не се признава за виновен и поддържа, че наркотичното вещество не е било в него.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените от страните доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Ц. А. А. е роден на **** г. в гр. София, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********.

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ц. А. А. за това, че на 20.03.2021 г., около 12:20 часа в гр. София, ж.к. „Младост 1“, в тревната площ зад бензиностанция „Еко“, находяща се при кръговото кръстовище на площад „Площад на авиацията“ /„4-ти километър“/, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП/ е държал 2 високорисково наркотично вещество, а именно амфетамин, включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.

3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, с нето тегло 0,88 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 7%, на стойност 26,40 лева – престъпление по чл.

354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК.

С обжалваната присъда СРС е признал подсъдимия А. за виновен по горепосоченото обвинение и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“ режим, и „глоба“ в размер на 2 000 лева, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на А. по н.о.х.д. № 13833/2018 г. по описа на СРС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, от наложеното и от приведеното в изпълнение наказание съдът е приспаднал периодите, през които А. е бил задържан по двете производства.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – наркотичните вещества (намиращи се на съхранение в ЦМУ), като е разпоредил същите да бъдат унищожени по съответния ред.

Със същата присъда подсъдимият Ц. А. А. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на СДВР сумата от 416,70 лева, представляваща направените на досъдебното производство деловодни разноски, както и по сметка на СРС сумата от 200 лева за разноски, направени в съдебната фаза на процеса.

Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата на СРС, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

На 20.03.2021 г., за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч., свидетелите И. Р.Т. и М.Х.Х.

– полицейски служители при 07 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул.

Около 12:20 ч. на същата дата, в гр. София, ж.к. „Младост 1“, в тревната площ зад бензиностанция „Еко“, разположена при кръговото кръстовище на площад „Площад на авиацията“ (известен като „4-ти километър“), свидетелите забелязали лице от мъжки пол с подозрително поведение. Служителите на реда решили да извършат проверка на лицето, като в момента на тяхното приближаване и легитимиране, подсъдимият 3 изхвърлил на земята до себе си една свивка в целофаново пликче, съдържаща вещество на бучки и прах.

Лицето било установено като Ц. А. А.. За случая незабавно било докладвано на оперативния дежурен в 07 РУ-СДВР и по негово разпореждане подсъдимият бил отведен в сградата на районното управление. Там, с Протокол за доброволно предаване, А. предал 1 (един) брой хартиена свивка, поставена в целофаново пликче, съдържаща вещество на бучки и прах, след което бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

В хода на разследването била назначена физикохимична експертиза (Протокол № 235-Х/2021 на ОЕКД-СДВР). Съгласно заключението на експертизата, предоставеният за анализ обект представлява бучки от бяло прахообразно вещество, съдържащо амфетамин и кофеин. Нетното тегло на веществото е установено на 0,88 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 7 %, като общата му стойност възлиза на 26,40 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приети по делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия А. (л. 79-гръб); показанията на свидетелите М.Х. (л. 37 и частично прочетени от л. 61 ДП; л. 103), Д.В.

(л. 38 и частично прочетени от л. 62 ДП), И. Т. (л. 58-гръб и частично прочетени от л.

60 ДП) и Т.Д. (л. 59-гръб); протокол за очна ставка (л. 111-гръб); протокол за доброволно предаване (л. 63 ДП); справки от 07 РУ-СДВР (л. 72) и СДВР (л. 94); заключения на ФХЕ (л. 65 ДП) и СППЕ (л. 80 ДП); наркотично вещество (на съхранение в ЦМУ); опаковки (л. 73 ДП); справка за съдимост (л. 13) и справки за висящи наказателни производства (л. 100 ДП).

От показанията на полицейските служители И. Т. и М.Х., както и от протокола за доброволно предаване, се установяват по несъмнен начин времето и мястото на извършената полицейска проверка, начинът, по който същата е протекла, поведението на проверяваното лице и намирането на наркотичното вещество, държано от подсъдимия и изхвърлено непосредствено преди проверката. Настоящият съдебен състав намира, че доказателствената съвкупност не бележи сериозни вътрешни противоречия по отношение на подлежащите на установяване обстоятелства, като данните за хронологията на проверката в показанията на свидетелите намират опора и в обясненията на подсъдимия А..

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, сочещи на изключителни противоречия в показанията на полицейските служители относно местонахождението на наркотичното вещество в началото на проверката.

Действително, в показанията на св. Т. и св. Х. се констатират известни несъответствия, изяснявани и чрез проведена очна ставка, но същите са логично обясними с оглед на изтеклия значителен период от време и не разколебават основния факт – че 4 веществото е било изхвърлено от подсъдимия непосредствено преди легитимирането на органите на реда. Първоинстанционният съд прецизно е анализирал тези източници, като аргументирано е приел, че полицейските служители изнасят преки данни за фактическото държане на обекта от страна на А. и последвалото му изхвърляне на земята.

Съществено значение за изясняване на обективната истина и за отхвърляне на защитната версия на подсъдимия има протоколът за доброволно предаване.

Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че протоколът е надлежно отразява релевантното за делото събитие и липсват доказателства за опорочена воля на подсъдимия към момента на доброволното предаване на веществото и нарушения при изготвянето на документа, който да го обективира. Изявлението на подсъдимия в протокола, че предава „амфетамин за лична употреба“, представлява индикация за неговото знание относно вида и характера на веществото. Твърденията за оказан полицейски натиск при вписването на този текст остават изолирани и не се потвърждават от другите доказателства по делото.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя кредитирането на изготвената физикохимична експертиза, установяваща вида на веществото (амфетамин), неговото нето тегло (0,88 грама) и стойност (26,40 лв.), като не намира основания да счита вещото лице за заинтересовано.

При тези факти като правен извод от обективна страна безспорно се налага, че на 20.03.2021 г. подсъдимият А. е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, без да е имал надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП.

Деянието е съставомерно и от субективна страна – то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държането на наркотичното вещество е забранено, съзнавал е, че не притежава разрешение и въпреки това е упражнявал фактическа власт върху него до момента на проверката.

Въззивната инстанция обаче, макар да споделя доказателствения анализ на СРС относно авторството, не споделя правния й извод относно квалификацията на деянието по основния състав на чл. 354а, ал. 3 от НК.

Въззивният съд намира за основателно възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон от районния съд, който е приел, че деянието на подсъдимия е съставомерно по основния състав по чл. 354а, ал. 3 НК, а не го е квалифицирал като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. В тази насока районният съд е подценил значението на ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, като е поставил основния фокус върху съдебното минало на подсъдимия. Въззивният съд намира, че действително възведените в обвинението факти, установени категорично от събраните по делото доказателства, осъществяват 5 състава на маловажен случай на държане на високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.